В исторически план българското земеделие е давало многобройни примери за устойчивост в условия на форсмажорни обстоятелства – войни, чума, икономически и природни катастрофи…
Днес, когато ни нападна Covid 19, когато икономиката започна да бере душа, земеделието отново е отрасълът с неподозирано мащабен капацитет и потенциал, в състояние да измъкне на гърба си до спасителния бряг потъващия кораб. Накратко: нашето земеделие е в кондиция да поддържа на високо ниво хранителната верига – кръвоносната система за оцеляване на нацията от коварната напаст.
Безспорен факт е, че в сегашната взривоопасна епидемиологична обстановка земеделието е в привилегировано положение. Производството е под открито небе, пространствената изолация и дистанция не са проблем. Преди да продължа да излагам тезата си за състоянието и възможностите на земеделието ни, ще уточня, че в случая имам предвид конкретен подотрасъл, по-точно производството на зърнени култури – пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица и рапица. В това производство – благодарение на протекционистичната политика на Министерството на земеделието и на всички правителства след 2007 година бе генериран огромен енергиен заряд – щедри европейски субсидии и куп други икономически, инвестиционни механизми и привилегии.
Резултатът от тази „интервенция“ е налице – осъществена бе широко форматна базова, технологична и структурна трансформация, реализиран бе един авангарден проект. Днес спокойно и без капка съмнение може да се твърди – производството на зърно в България е на водещи позиции в Европейския съюз.
След като представих профила на производството на зърно, важно перо в износа на България, трябва да отбележа още един забележителен факт: днес, когато цяла България е под обсадата на Корона вируса, мобилизацията на т.нар. зърнари (както гальовно ги нарича министър-председателят Борисов) е на максимално високо равнище, работата напредва с неподозирани темпове, независимо от неблагоприятната климатична и фитосанитарна среда, към която трябва да прибавим и чисто психологическия натиск, оказван от нашествието на коварното вирусно бедствие.
Тук му е мястото да подчертая, че тилът на нашата фермерска армия е на своя авант пост. Имам предвид фирмите, които доставят семена, торове и препарати за растителна защита. Мениджмънтът на всички тези фирма, представителства на водещите световни агрохимически и семенарски индустрии у нас, са начертали перфектни коридори за навременно снабдяване. Това ще рече: бизнес партньоорите на българските земеделци се трудят ден и нощ да организират планирането и логистиката на своите продукти до всяко поле на България. И още нещо. Експертните екипи на този отговорен бизнес е на терен, защото според тях днес българските земеделски производители повече от всякога се нуждаят от висока професионална помощ, от компетентна експертиза. Това ще помогне на фермерите да дефинират информирани решение и стратегии, да елиминират рисковете, да формират устойчиво производство.
Търговските фирми на семена, торове и препарати за растителна защита позиционираха работещ модел за стратегическо партньорство – инвестиционен капиталов ресурс, включващ енергия, време, продукти от най-висок клас, креативност и отдаденост! И най-важното: споделена отговорност за бъдещата реколта!
На фона на този високо интензивен формат от националното ни земеделско производство ясно се открои непропорционалното развитие на друга част от селското ни стопанство – овощарството и градинарството. Добре „пазената тайна“ цъфна в цял ръст по време на препирнята на министъра на земеделието Десислава Танева с шефовете на търговските вериги през април във връзка с планираната от МЗХГ спасителна акция за българската селскостопанска продукция – плодове, зеленчуци, месо, риба, млечни произведения. Тази шумна разпра в крайна сметка завърши (на пръв поглед) миролюбиво. Постановление на Министерския съвет разпореди в супер маркетите в страната да бъдат отделени 50% от търговските площи за родното производство.
Нямам достатъчно компетенция да коментирам от юридическа гледна точка този административен регулаторен акт в един свободен пазар, част от европейското търговско пространство, та било то и по време на пандемия.
Правя уговорката, че продължението на тази публикация ще включва само част от казуса, по-точно плодовете и зеленчуците. Министър Танева волно или неволно информира присъстващите на масата за „преговори“ търговци, че от 100 000 земеделски производители в България 16 000 отглеждат овощни и зеленчукови култури – 75 % от тези 16 000 са неустойчиви.
Какво означава този факт? Това е индикация, потвърждение, че българската административна и политическа власт години наред неглежират двата ключови сектора – овощарството и градинарството. На първо място, както признава самата г-жа Танева, 75 % от стопаните са неустойчиви и се нуждаят от защита, подкрепа и помощ. Овощарите и градинарите са бедни роднини на зърнопроизводителите. Досега субсидирането и държавната помощ за тях са символични, в повечето случаи лошо регламентирани, хаотични, необективни, неефективни. Проблемът с постоянната и временната заетост в тези трудоемки производство с големи капиталови разходи, остана нерешен и не съществува идея за решаването му. От друга страна, липсата на сдружения за реализация на продукцията, чието отсъствие се оправдава с прославутия български дуализъм, преследващ ни открай време, не е сериозен аргумент. Има предостатъчно икономически инструменти в състояние да развенчаят тази митологема. Например – един пилотен проект на кооперация от този тип, финансиран от фонд „Земеделие“ със сигурност би се оказал нагледен и ефективен пример. Стигаме до борсите, където се реализира основната част от така или иначе твърде скромното производство на плодове и зеленчуци, което помни и по-добри времена. Устройството на тези търговски средища не отговаря на нито едно съвременно условие. Тъжната картина се допълва от плачевното състояние на санитарните възли…
На какъв хал е научното обслужване на тези производства с незаменимо участие и централна роля в хранителната верига? Институтите по овощарство в Пловдив и Кюстендил и по зеленчукови култури в Пловдив от състава на Селскостопанската академия, отдавна са престанали да формират визии на настоящето и бъдещето на съвременното овощарство и градинарство. Престанали са да бъдат центрове на знания и компетенции, престанали са да трасират писти за трансфер и иновации. Тяхната научна, експериментална и приложна дейност е сериозно компрометирана от наложеното им със закон недофинансиране. Тези някогашни незаобиколими фактори на устойчиво, модерно и печелившо производство, днес като че ли са особен социален експеримент, провокация, сътворени на високо институциално ниво с единствената цел тяхната бавна, тиха и незабелижима за простото око забрава. Което доказва за пореден път, че сме отличници по вземане на грешни решения!
Вместо обобщение: Българското овощарство и градинарство са дребни, сезонни, екстензивни, ниско технологични производства. Те не са експортно ориентирани, делът на износа е пренебрежително малък. За тяхната комплексна, фундаментална трансформация и модернизация е необходима финансово осигурена стратегическа перспектива.
