БИОЗЕМЕДЕЛИЕ . РАСТИТЕЛНА БИОЛОГИЧНА ЗАЩИТА ПРИ ЯБЪЛКАТА

МЯСТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО В ГЛОБАЛНИТЕ ЕКОЛОГИЧНИ ПРОБЛЕМИ

Селското стопанство, като човешка дейност е свързано много тясно с природата. Земеделието оказват огромно влияние върху околната среда и може едновременно да допринася за нейното рязко влошаване и възникването на екологични проблеми, какъвто е случая със интензивното конвенционално производство или да въздейства положително – като при биологичното земеделие, т. е. това зависи от типа на прилаганата производствена система.

Екологични проблеми на интензивното конвенционално земеделие

Като следствие на все по-големите нужди от хранителни продукти и преследване на високи печалби, интензивното конвенционално земеделие се отдалечава много от природата, основавайки развитието си на прекомерната химизация, тежката механизация, а напоследък и с внедряването на генно модифицирани култури в широката практика.

Последиците от задълбочаващите се екологични и социални проблеми, създавани от интензивното конвенционално земеделие са:

• • намаляване на почвеното плодородие, като резултат от засилваща се ерозия, вкисляване, засоляване, преуплътняване и изчерпване на запасите от хумус;

  • намаляване и изчезване на полезните микроорганизми, растителни и животински видове, а намножаване на опасни плевели, причинители на болести и неприятели, намаляване на биологично разнообразие и нарушаване на биологично равновесие, като резултат от масовата употреба на агрохимикали;

  • увеличаващо се замърсяване на водите, почвата и селскостопанската продукция с нитрати, фосфор, тежки метали, пестициди и растежни регулатори, застрашаващи здравето и живота на хората.

Тези екологични и социални проблеми застрашават не само настоящите, но и бъдещите поколения на земята. Поради това, интензивното конвенционално земеделие в никакъв случай не съответства на съвременните концепции за устойчиво развитие!

Проблемите на този тип земеделско производство са свързани с три негови основни принципа:

* интензификация – влагане на все по-голямо количество средства и енергия;

* концентрация – създаване на все по-големи производсрвени единици;

* специализация – отглеждане на все по-малък брой култури в дадена производствена единица или залагане на главно на монокултурно производство.

Защо тези принципи създават проблеми?

При едромащабното тясно специализирано (монокултурно) земеделско производство:

# се изключва основният природен стабилизиращ фактор – биологичното разнообразие;

# активизират се природните механизми за възстановяване на биологичното равновесие чрез масово развитие на болести, неприятели и плевели за ограничаване на монокултурата;

# в отговор на този природен механизъм човек прилага все по-интензивна химизация, свързана с опасно въздействие върху природната среда, почвеното плодородие и здравето на човека;

# унищожават се полезните видове, намножават се устойчиви на пестициди вредители.

# непрекъснато се засилва недоверието на консуматорите в конвенционалната селскостопанска продукция, особено след световните скандали с диоксини, хормони забранени агрохимикали и антибиотици и ГМО, откривани в храните.

Проблемите на интензивното конвенционално земеделие съпътствуваха тотално и българското земеделие от недалечното минало на социалистическата ера. По-специално това е периода, когато трудово кооперативните земеделски стопанства (ТКЗС) насилствено се преобразуваха в аграрно промишлени комплекси (АПК), изцяло базиращи се на принципите на концентрацията, специализацията и химизацията.

В периода на демократичен преход, с ликвидацията на социалистическите форми на производство по един недалновиден начин, българското земеделие изпадна в изключително тежка криза, със силно ограничени възможности за нормално развитие Много земи останаха необработвани, други се обработват по най-примитивен начин с ниски вложения. Естествено, при такива условия негативното въздействие върху околната среда е ограничено, но намалено прекомерно земеделското производство, ниска е производителноста и конкурентноспособноста, не се гарантира устойчиво развитие. Причините за това състояние са много, но основни са:

• силната раздробеност на земята;

• липса на капитали за инвестиции;

• високи цени на материалите за селскостопанско производство;

– не се прилагат сеитбообръщения, включващи бобови култури или зелено торене;

– не се компостират и оползотворяват органичните остатъци, които да повишават хумуса и плодородието на почвата;

– ниско е нивото на биоразнообразието;

– не се прилага алтернативна растителна защита, а се използват неконтролирано по-евтини, но по-токсични, тотално дейстяващи и персистентни пестициди

Най-сериозната екологична заплаха от страна на българското земеделие на този етап е свързана с обособяването на крупни стопанства, главно на принципа на арендната система и монокултури от пшеница, рапица, или слънчоглед. Те са базирани на тежка механизация и интензивна химизация.

Според ФАО и СЗО ,,Codex Alimentarius’’: биологичното земеделие е ,,цялостна система за производствен мениджмънт, поддържаща устойчивостта в агроекосистемите, вкл. биоразнообразието, биологичните цикли и биологичната активност в почвата”. Фокусът е върху мобилизацията на вътрешните ресурси на фермата, минимизирайки същевременно външните вложения. Биологичната система отчита факта, че регионалните (местни) условия изискват агросистеми, адаптирани към специфичния регион. Това се постига чрез агрономически, биологични и технически методи в противовес на синтетичните вложения. Биоземеделието е специфичен метод на производство, който поддържа екологичните баланси и произвежда продукция, покриваща принципите на екологичните цикли растения – животни – почва. Биоземеделието допринася за устойчивото развитие на селските райони, защитата на околната среда и гарантира добри условия за благополучие на животните.

Всеобщи принципи на биоземеделието
Принципи на здравето  Биоземеделието трябва да поддържа и повишава плодородието на почвата, растенията, животните и хората като едно цяло.

Принцип на екологията Биоземеделието трябва да се базира на жизнените екологични системи и цикли, да работи с тях и да помага за поддръжката им.

Принцип на честност  Биоземеделието трябва да се гради на основата на взаимовръзки, които осигуряват честност по отношение на природата на жизнените взаимоотношения.

Принцип на грижата Биоземеделието трябва да се управлява с предпазлив подход, за да защити здравето и благоденствието на настоящите и бъдещи поколения и на околната среда.
Основните принципи на биологичното земеделие са следните: • Да разглежда фермата като една система или “организъм”, който съществува в контекста на локална екосистема; • Да запазва баланса във взаимоотношенията вътре в самата фермерска система, както и тези между фермерската система и заобикалящата я екосистема; • Да запази определена степен на биоразнообразие в системата; • Да стимулира биологичната цикличност на системата; • Да извлече максимална полза от слънчевата енергия и да намали използването на всички видове външни влагания до абсолютния минимум. • Да запази отношенията със заобикалящата екосистема.
Посочвайки тези основни принципи, можем да продължим да разглеждаме специфичните фермерски техники: • Да се отглеждат култури и видове, които са най-подходящи за местната среда. • Периферните зони и горските земи следва да се поддържат и подобряват. • Да се подобри биоразнообразието на системата. • Видовете да действат като буфер срещу ветровете и за предпазване от ерозия.

Фермата да има минимално влияние върху селския ландшафт, даже да го подобрява. • Да намали компактността и ерозията на почвата • Да повиши съдържанието на хумус • Ротация на култури • Механични и физически средства • Биологични, физически и/или агрономически, биотехнически (привличащи и репеленти) или нискотоксични минерални и естествени препарати.

Основни принципи на биологичното производство
 Балансирано използване на хранителните вещества и органичната материя в почвата

 Ефективно използване на водните, почвени, растителни и животински ресурси

 Разнообразие на генетичните ресурси

 Ефективно използване на енергията

 Забрана за използване на синтетичните торове и пестициди

 Минимални външни вложения

 Рециклиране на хранителни вещества (компостиран оборски тор, растителни остатъци, и др.); използване на бобови и зелено торене

 Производство, адаптирано към местните агроклиматични условия

 Отглеждане на местни породи животни и сортове растения; гъвкавост на пазара

 Минимум почвобработки, растителна защита, сушене и т.н.

 Минимален негативен ефект върху природната среда – превантивни методи като устойчиви към болести овощни видове и култури; механичен контрол, сеитбообръщения с житни (ръж, пшеница) и смесени култури за подтискане на плевелите  Производство във фермата

Основните цели на Биоземеделието

• да произвежда храна с висока биологична стойност;
• да подкрепя и засилва биологичните цикли в рамките на фермерската система;
• да поддържа и повишава дълготрайното плодородие на почвите;
• да използва максимално възстановими ресурси в организираните локални земеделски системи;
• да работи максимално в затворена система по отношение на органичната материя и хранителните елементи;
• да работи с материали и субстанции, които могат да бъдат повторно използвани или рециклирани във фермата или някъде другаде;
• да предостави на отглежданите животни условия за живот, които им позволяват да изпълняват основни аспекти на тяхното поведение;
• да поддържа генетичното разнообразие на селскостопанската система и около нея;
• да минимизира всички форми на замърсяване, които могат да бъдат резултат от селскостопанската дейност;
• да отчита по-широките социални и екологични въздействия на фермерската система;

Подпомагани подмерки и дейности
Подпомага се прилагането на една или комбинация от следните подмерки и дейности:

1. биологично земеделие (БЗ)

а) биологично растениевъдство;

б) биологично пчеларство;

2. управление на земеделски земи с висока природна стойност (ВПС);

а) възстановяване и поддържане на недоизпасани затревени площи с ВПС;

б) възстановяване и поддържане на преизпасани затревени площи с ВПС;

в) поддържане на местообитания на защитени видове в земеделски земи, разположени в орнитологични важни места.

3. поддържане на характеристики на ландшафта – традиционно отглеждане на овощни култури;

4. традиционно животновъдство

а) опазване на застрашени от изчезване местни породи;

б) планинско животновъдство (пасторализъм).

5. опазване на почвите и водите

а) въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите;

б) контрол на почвената ерозия.

Дейностите се подпомагат на територията на цялата страна, когато имат за предмет определените за тях култури, местни породи животни или специфични земеделски земи.

Предимства на Биологичното земеделие

Най-същественото предимство на биологичното земеделие пред конвенционалното е в екологичен аспект. Системните проучвания показват подобрение на голям брой показатели:

• не се замърсява с агрохимикали селскостопанската продукция;
• подобрява се почвената структура и се подържа баланса на почвените микроорганизми;
• защитата на земеделските култури от болести, неприятели и плевели се базира в най-голяма степен на биологичното равновесие в агроекосистемите и на използването на природосъобразни методи;
• оползотворяват се пълно естествените, местни и възстановими ресурси;
• намалява се значително консумацията на енергия;

Недостатъци на Биологичното земеделие

• добивите са по-ниски в сравнение с конвенционалното, особено през първите години на конверсията;
• себестойността на продукцията е по-висока, което се дължи на влагането на повече ръчен труд, по-малки производствени единици и специалните изисквания за преработка, пакетиране и търговия;

Въпреки тези недостатъци, биологичното земеделие може да произведе достатъчно храни, които да покрият в перспектива Европейските, а дори и световните потребности .

В биологичното земеделие е допустимо използването на медни препарати, като бордолезов разтвор, а също и сяра – сероворов разтвор и колоидна сяра. Напоследък, като растително защитни средства се проучват и са получени добри резултати при използването на етерични масла и извлеци от различни растения. Добро профилактично и предпазно действие, което трябва задължително да се прилага в биологичната градина е събирането и унищожаването на заболели или нападнати от неприятели растения.

Защо да изберем БИО продуктите?

Три са основните причини да изберем БИО продуктите:

1. Отрицателното влияние на химичните торове – тяхната употреба води до замърсяване на почвата, подпочвените води и позволява натрупването на големи количества нитрати в крайните продукти.
2. Рискът за здравето ни е огромен.  Все по-често учените доказват връзката между регистрираните количества нитрати и пестициди в резултат от химическото торене с раковите заболявания.  За това торете с органични торове,  като биохумус,  растителен компост, които предотвратяват навлизането на нитрати и пестициди не само в плодовете и зеленчуците, а също така в почвата, въздуха и водата.
3. Вкусът от едно време – много от нас вече са забравили, вкусът на току що откъснат домат от градината на баба, а нашите деца дори не го знаят. Но със сигурност органично отглежданите плодове и зеленчуци имат страхотен вкус и са с ниско ниско съдържание на нитрати

Един друг аспект на биологичното земеделие и е съвместното отглеждане на култури / алеопатия / .който спомага същетсвено за намаляване употребата на препарати за РЗ . При този тип на използуване на земята дори и е препоръчително , защото спомага и за по – ефективното използуване на почвените ресурси .

Производството на хранителни продукти в исторически аспект е било предимно поликултурно – от примитивния лов и събиране на растителни продукти до днешните домашни градини и изкуствено създадените агро-лесовъдски системи. В преобладаващата част от историята на растение­въдството хората са произвеждали храна от съвместни поликултури, които и понастоящем доставят разнообразна продукция за прехраната на населе­нието. Проучванията свидетелстват, че поликултурите осигуряват по-голям добив от по-малки площи и дават възможност за интензификация на земе­делието без изразходване на допълнителна енергия, без специфични гене­тични манипулации или интензивни експертни стратегии за повишаване на производителността. Добивите от тях са по-стабилни в пространството и времето, отколкото тези на монокултурите по отношение нивото на устой­чивост, възвръщаемост и стопански риск (Сепо, 2001).

В зависимост от генетичната си структура културните ценози могат да представляват различни типове съобщества – чисти (едновидови и едно-сортови), смесени разновидови, смесени разносортови и съчетания от смесени разновидови и смесени разносортови. За всяко от тях е свойствена определен тип функционална структура.

В зависимост от разположението на културите в прос местното отглеждане има четири основни разновидности:

Смесено отглеждане (mixed intercropping). Едновременно развитие на две или повече култури на едно и също поле без специално подреждане или конфигурация на посева. Тази форма обикновено се прилага в примитивното огнево или угарно земеделие и в екстензивното растениевъдство. При нея се наблюдава висока степен на взаимодействие и конкурентност между отглежданите растителни видове.

Редово отглеждане (row intercropping). Едновременно развитие на две или повече култури, които са разположени в редове. Тази форма обикновено се практикува в интензивното земеделие, където се използва разнообразна техника за механизиране на агрокултуралните практики. Степента на вза­имодействие и конкурентност между отглежданите култури при тази форма на съвместно отглеждане са значително по-малки.

Лентово отглеждане (strip intercropping). Едновременно отглеждане на две или повече култури в ивици с голяма ширина, която е достатъчна и за самостоятелно култивиране. Взаимодействието и конкуренцията между отглежданите култури е незначително.

Щафетно отглеждане (relay intercropping). Едновременно отглеждане на две или повече култури върху една и съща площ само през част от жиз­нения цикъл на всяка от тях. Тази форма на съвместно отглеждане освен по­казателя пространство включва и показателя време и фактически съдържа и другите три форми.
Взаимоотношенията между компонентите на съвместните посеви засягат всички страни от жизнената дейност на растенията. Те започват още на етап покълнване на семената. Установено е отрицателно влияние на възрастни растения от овес върху покълнващи семена на грах; на царевица върху фа­сул; на коноп върху репички; на люцерна върху просо и положително влияние – на царевица върху люцерна; на овес върху фий; на фий върху овес; на фасул върху царевица и други. Често тези взаимоотношения с на­растване на растенията се променят и стават положителни, както е например при царевицата и фасула.

При съвместни посеви от земеделски култури се променя по­ложението и дълбочината на залагане на кореновата система при участ­ващите растения в сравнение с чисти посеви от тях. Основната маса (75-90%) от корените на ечемика и сераделата в чисти и съвместни посеви е съсредоточена в орния хоризонт. Кореновата система на двете култури в съвместен посев обаче се развива по-дълбоко, отколкото в чист и корените се разпределят по-равномерно. При ечемика кореновата система в съвместен посев е по-мощна, отколкото в чист, докато при сераделата положението е обратно. Това дава възможност растенията да използват по-пълно запаса от влага и хранителни вещества в отделните почвени хоризонти. Заемането на различни нива в почвата от отделните компоненти осигурява съществено предимство на съвместните култури и дава възможност да се използва цялата дълбочина на обработваемия хоризонт.

В съвместен посев от гречиха и синап са установени различия в поглъщателната сила на корените в сравнение с чисти. В периода на бутонизация за гречихата и началото на цъфтежа за синапа, поглъщателната им способност нараства съответно средно с 2 аtm за гречихата и 5 atm за синапа, в сравнение с чист посев, което показва, че конкуренцията за влага между компонентите в този период се увеличава. Към края на вегетацията се наблюдава намаление на поглъщателната сила на корените в съвместния в сравнение с чистите посеви както при гречихата, така и при синапа. При това в съвместни посеви синапът развива 2-3 пъти по-висока поглъщателна сила, отколкото гречихата. Такива различия между двете култури в чисти посеви не се наблюдават и вероятно отразяват по-голямата конкурентна способност на синапа.

Положителното взаимодействие между земеделски култури в съвместни посеви се обуславя в значителна степен от различните срокове v различната активност на поглъщане на хранителните вещества от тяхната коренова сис­тема. Особено благоприятно се развиват онези растения, при които мини­мумът и максимумът на поглъщане на елементите на минералното хранене са в различни етапи от вегетационния период.

В съвместни посеви на лупина с овес и серадела с овес поглъщането на хранителните вещества от почвата се извършва 15-20% по-интензивно, отколкото в чисти посеви от тези култури. Чрез белязан фосфор е доказано, че лупината в съвместен посев с овес и фият в съвместен посев с овес до известна степен подхранват овеса. Поради това в съвместни посеви с бобови култури овесът расте значително по-добре и дава много по-добър добив, отколкото в чист посев.

Характерът на взаимоотношенията между видовете в съвместен посев по отношение елементите на минералното хранене се определя в значителна степен и от агротехниката. При съвместен посев на ечемик и гречиха, без фосфорно торене, добивът на зърно от ечемика е бил 60% от този на гречихата, а по отношение на сламата – 31%. След внасянето на фосфорни торове количеството на добива се променя, съответно на 206 и 196%. Следователно, в отсъствие на фосфорно торене гречихата е по-конкурентноспособна, а при внасяне на торове се повишава конкурентноспособността на ечемика.

Картофите, отглеждани в междуредията на ябълкови градини, оказват отрицателно влияние върху съдържанието на общия азот в кората на клоните, понижава се количеството на остатъчните белтъчини, увеличава се съдържанието на албумините.  В резултат на това отслабва растежът на леторастите и се влошава вкусът на плодовете.

В условия на съвместен посев са установени съществени изменения в съдържанието на хлорофил в листа от царевица под влияние на съвместно отглежданите едногодишни бобови култури. Под влияние на секирчето, хлорофилът намалява, докато соята, вигната и нахутът повишават коли­чеството му. Всичко това оказва съществено въздействие върху интен­зивността на фотосинтезата и продуктивността на царевицата.

Въвеждането в посева на компоненти с различни темпове на листообразуване и продължителност на вегетационния период изменя съществено фотосинтетичния потенциал на агрофитоценозите. Той, от своя страна, влияе върху прираста на биомасата и чистата продуктивност на фотосинтезата. В съвместен посев от ечемик и серадела е установено, че ечемикът се отличава с по-добри показатели, както по отношение на височината, така и по отношение на асимилиращата листна повърхност.

Емпирично е установено, че съвместните посеви дават от единица площ значително по-висок добив, отколкото при разделно отглеждане, без да е изяснен в достатъчна степен механизмът на това явление. Най-общо се приема, че повишената продуктивност на съвместните култури вероятно се дължи на различията между компонентите в начина на използване на растежните фактори на месторастенето и на конкуренцията им за тях. Когато се редуват растения от чиста култура А и култура В в съотношение 50:50, ако растенията от А са по-конкурентоспособни от В, при недостатъчни ре­сурси на средата растенията от А ще растат по-добре в съвместна култура, отколкото в чиста; обратното е валидно за растенията от култура В. Неравномерното разпределение на растежните фактори в съвместните култури обикновено води до приблизително еднакви проценти на повишение или понижение в добива от едно растение при компонентите в сравнение с чистите посеви от тях. Този тип взаимодействия между компонентите резултира в общия добив от съвместната култура. Леката тенденция по-високодобивните компоненти да бъдат и по-силни конкуренти обяснява високата продуктивност на съвместните култури.
Има много примери за продуктивни комбинации между различни партньори. Добри изпитани комбинации се формират от един бобов вид и един или повече небобови. Поради наличието на симбиотични бактерии в к0ре- ните им, бобовите растения са способни да фиксират и използват азота от почвения въздух. Тъй като сами се снабдяват с този обикновено недостигащ в почвата хранителен елемент, бобовите видове оставят намиращите се в почвата азотни съединения за използване от съседните, неспособни да фик­сират азота, растения. Освен това, след минерализиране на бобовите рас­тителни остатъци, фиксираният азот остава за използване в почвата. По тази причина върху почви, бедни на азот, съвместните посеви от детелина и житни треви дават по-високи добиви.  При такива условия небобовият компонент на съвместните култури има много по-високо съдържание на протеин, отколкото в чиста култура. Поради това съвместната култура от житни треви и детелина ще бъде предпочитана като фураж пред чистата житна или чистата детелинова, която дори може да причини засоляване на почвата. Традиционни комбинации от този тип за нашата страна са фиево овесените или грахово-овесените фуражни смески.
В много райони на света се използва този принцип, като са създадени високопродуктивни съвместни посеви. Пример за такива са смесите от каучук и фъстъци (Малайзия), захарна тръстика и соя (Индия), житни растения и Фасул (Гърция).
Изучаването на взаимовръзката между съвместно отглежданите видове на различни етапи от тяхното съществуване подпомага намирането на под­ходящи технологии за създаване и стопанисване на смесените култури, га­рантиращи устойчивостта на екосистемите, за да се реализира в най-голяма степен потенциалът на съответното месторастене. За да бъдат биологично полезни, смесените компоненти трябва да се под­бират внимателно. За съжаление, взаимодействията между растенията, жи­вотите и микроорганизмите в културните посеви са толкова трудно уловими и специфични за конкретните месторастения, че сегашните позна­ния само насочват към различни нови комбинации от култури или сортове, които да бъдат изпитвани. Ако бъдат преодоляни техническите трудности по отглеждане на съвместните култури, разнообразието от растителни видове в една или друга форма ще помогне за защитата им от болести и неприятели.Съществуват редица утвърдили се в практиката комбинации от съв­местно отглеждани култури, които взаимно се защитават при нападаният болести и неприятели.Босилекът в съвместна култура със зеле ограничава плътността на лист­ните въшки, дървениците, зелевия молец и други неприятели. Валерианата, отглеждана под короната на овощни дървета, помага за отблъскване на вредителите по тях. Стръкове от растението може да се пос­тавят периодично и в короната на дърветата.Вратигата и пелинът като плевелни растения отпъждат пеперудите на плодовите червеи по овощните дървета.Доматите, разсадени в тютюневи ниви, ограничават намножаването на листните въшки. Засадени между редове от цариградско грозде, те го запаз­ват от нападение на листни оси, листоминиращи молци и огневка. При съв­местни посеви със зеле доматите намаляват нападението от зелевата бълха (Phyllotreta cruciferae).Високоефективна комбинация, осигуряваща взаимна полза по отношение защитата от вредители, е тази от домати и аспержи (аспарагус), като дома­тите са защитавани от паразитни нематоди, а аспержите – от аспержовия бръмбар.Калина или шизандра, отглеждани съвместно с череши, сливи, ябълки, круши, френско и цариградско грозде, ги запазват от вредители, като в същото време повишават общата им продуктивност.Конопът има изявени инсектицидно-репелентни свойства, които са известни  твърде   отдавна.   Биологичноактивните   вещества,   отделяни от листата му, отблъскват колорадския бръмбар, граховата листна въшка и цвекловата бълха. Поради това единични растения се засяват сред посеви от картофи и грах.Препоръчва се отглеждането на коноп като междуредова култура при създаването на полезащитни пояси. Благодарение на отделяната миризма младите дървесни видове не се нападат от ларвите на майските бръмбари. Същият ефект има и внасянето на конопена слама в почвата. Ларви на майски бръмбари не са били открити при картофи, отглеждани след конопа в сеитбообръщението. Поради същата причина в миналото той е бил отглеж­дан покрай цвеклови полета в Украйна.
Наличието на три конопени растения под короната на ябълкови дървета ги запазва от нападение на вредители, в т.ч. и от ябълков плодов червей.В складови помещения, където се суши коноп, не е установено намножаване на гьгрица.Копърът отпъжда голяма част от насекомните неприятели по зелен­чуковите култури, ако се засее между лехите.Кориандърът със силната си миризма пропъжда мишевидните гризачи от зеленчуковите градини; при засяване в пристволните кръгове на овощните дървета  отпъжда  гризачите.   Отрязаните  наесен  стъбла могат да се използват със същата цел за запазване на земеделските продукта в периода на съхранение.Лайката, развиваща се около ствола на ябълкови дървета, ги предпазва от повреди на ябълковия плодов червей. Тя защитава зелето от листогризещи гъсеници. Препоръчва се разхвърляне на цветове или стръкове от лайка в помещения, където се съхраняват хранителни продукти – кухни, ки­лери  и мазета,  тъй като те  имат  силно изразен репелентен ефект по отношение на полевката.Лукът, засаден като предзимна култура на редове или на групи между ягоди и черно френско грозде, ограничава плътността на пъпковия акар. Той е в състояние да предпазва цвеклото от цвеклова муха. При смесени посеви от лук, домати, краставици и картофи се намаляват пораженията от паяжинообразуващи акари и други вредни насекоми.Магданозът, засят под лози, проявява силно оздравяващо действие при нападение от лозовата филоксера. Болните растения образуват много нови повърхностни корени, без да проявяват каквито и да е признаци на угнетяване.Ментата, засадена съвместно със зеле, дини и пъпеши, ограничава нападението от листни въшки и листогризещи гъсеници.Ментата и тревистият бъз имат силно изразен репелентен ефект по отношение на огневката, нападаща цариградското и френското грозде.Морковите намаляват повредите по лука от лукова муха.Невенът, засят между овощни дървета или зеленчуци, пропъжда лист­ните въшки и листогризещите гъсеници.Невенът и цикорията успешно защитават лука и чесъна от нематоди.Петуния. Листата и са токсични за прасковената листна въшка и някои дребни  гъсеници  поради отделяните  от трихомите и лепливи отровни вещества, в които се съдържат алкалоиди, подобни на тези в тютюневите листа.Рицинът, известен с народното име кърлеж, има добре известно репелентно действие. В редица краища на страната той се използва за отпъждане на поповото прасе и къртиците и за намаляване на повредите от тах.Синапът и гречихата (елдата) имат силно репелентно действие. В го­дини с масово намножаване на мишевидни гризачи се препоръчва засяването им на ивици около застрашените участъци.Тагетесът издава остра характерна миризма, която отпъжда ягодовите хоботници. Листата на това декоративно растение при откъсване имат висок репелентен ефект и по отношение на много листни въшки и гъсеници. Ако периодично се откъсват листа на тагетес и се поставят в короната на овощни дървета, където има вредители, те не само ги отпъждат, но поради инсектицидните им свойства са в състояние и да ги убият. Особено изразени репелентни свойства има тагетесът спрямо нематодите, като е в състояние да очиства силно нападнати площи.Тагетесът и невенът, засети между зеле, отпъждат зелевата въшка, зелевата и морковената муха и белите зелеви пеперуди.Черният бъз съдържа в стъблата си алкалоиди и гликозиди, отделящи киселина, на която вероятно се дължи силното му репелентно действие спрямо  насекоми.  Неговите стъбла се използват за завиване ствола на овощните дървета срещу мишки.Препоръчва се засаждането му около дворните и вилни места за ограничаване намножаването на плодовите червеи по ябълката и сливата, на огневката, пъпковия акар и педомерките по царското грозде.Чесънът отпъжда кръстоцветните бълхи по зелето. Във Франция чесън се разхвърля между лозите, за да се намали нападението от вредители. Ми­ризмата на чесъна отпъжда голите охлюви от ягодови насаждения.Яворът има силна фитонцидна способност. Овощни дървета, намиращи  се в съседство с явор, се нападат по-слабо от ябълковия плодов червей.
Съвместни култури с атрактивен ефект по отношение на ентомо и акарофагите, които ограничават намножаването на вредните насекоми:Вратигата и седефчето привличат полезните насекоми като калинки, златоочици и сирфидни мухи със своите цветове, от които се дохранват с по-лен и нектар.Копърът със своите жълти цветове привлича полезни хищници (калинки, златоочици и сирфидни мухи). Една сирфидна муха изяжда 1200 листни въшки.Пащарнакът засят между зеле, привлича хищните насекоми, които унищожават вредните листогризещи гъсеници.Съвместни култури с атрактивен ефект по отношение на птици, които ограничават намножаването на вредните насекоми:
Наличието около културните посеви на съпътстваща растителност от върби и цъфтящи растения от дървовиден и тревист бъз, градински чай зърнастец, копър, лайка, латинка, пореч има висок атрактивен ефект по отношение на птиците.
Съвместни култури с редуциращ ефект по отношение на болестите по растенията:
Делфиниумът (ралицата) при съвместно отглеждане с гладиоли реду­цира нападението от причинителя на фузарийното увяхване.Жълтата акация в съвместни посеви задържа развитието на кореновото гниене при белия бор, което е три пъти по-малко в сравнение с чистите насаждения.Конопът, растящ близо до картофени растения, ги предпазва от нападение от картофена мана.При съвместно отглеждане на коноп и фасул, последният не се напада от бактериози дори и при изкуствено заразяване.
Препоръчва се около посевите от краставици и дини да се засява коноп, а при по-голям размер на полетата, те да се разделят на ивици от редово засят коноп. Това способства за ограничаване на нападението от антракноза.Лободата и лападът като плевелни растения имат точно обратния ефект и благоприятстват развитието на картофената мана по доматите и кар­тофите.Лукът, чесънът и ряпата угнетяват прерастването на спорите на ма­ната и развитието на причинителя на черното гниене (цевната бактериоза) позелето.Лукът и чесънът при предзимно засаждане на редове или на групи ограничават развитието на сивото гниене и на брашнестата мана по ягодата.

Не на последно място към всичко , което се отнася за биоземеделието , освен , че трябва да подържаме  земята жива , трябва и да се откажем и от много традиционни способи , които сме прилагали с векове , което налага и промяна и на земеделските ни навици . Това е намаляване на обработката на почвата или въобще изключването и . Изследванията са показали , че там където земята е напълно лишена от покривка температурата се повишава в пъти , от места където това не е правено . На това място бих препоръчал книгата Революция на една оризова сламка на Фукоока , където във видео заснето на фермата на автора се вижда мулч от оризова слама , която не само подхранва постоянно почвата , но я пази от ерозия и с това повишава добива от единица площ .Английски изследовател е прекарал целия си съзнателен живот за да установи , коя тревна смеска е най- подходяща за биоземеделие в Англия . Биоземеделието за разлика от конвенционалното е творчество , постоянна борба и откриване на нови неща . То е връщане към традиционното минало , със съвременни средства

През 1924 г група фермери , заинтересовани от бъдещето на селското стопанство , се обърнали към Рудолф Щайнер за  помощ . Щайнер отвърнал със серии лекции на тема екологичен и устойчив подход към земеделието , който ще усили плодородието на почвата без използуване на химически торове и пестициди . Селскостопанските идеи на Щайнер били приети и започнали да се използуват на международно равнище. Сега биодинамичното земеделие се практикува широко по цял свят .

Централен аспект на биодинамиката е , че фермата в цялост се разглежда като организъм и затова трябва да бъде самообезпечаваща система , която произвежда свои собствени торове и храна за животните .Заболяванията на растенията или животните се разглежда като признак на проблем на целия организъм . Щайнер предложил съгласуване с ритмите на Луната и планетите , посева , засждането и събирането на реколтата . С цел привличане участието на нефизически същества и елементни сили Щайнер  предложил използуването на натурални специално приготвени материали за работа с почвата , компоста и растенията. Той предлагал на слушателите да проверяват неговите предположения с опити , защото нямал опит в тази работа

Когато четеш литературата по въпроса най- често срещаните имена ,които със своята дейност са създали теорията на тази част от земеделието на Запад са Бил Моллисон , Фукоока , Сеп Холцер и Клавтън . Естеството на владеене на земята спомага за прилагане на всичко ново , което се открива и прилага и макар , че има разлика в методите и начините по ,които се  води този тип земеделие на Запад и на Изток западния тип има в момента водеща роля , като се развива при местните условия . На изток руски и украински автори създават школи в основата , на която е западния опит , но се доразвива при местни условия като се залага на средставата , които се намират около нас – като отвари от растения , лечебни препарати като всичко на основата на парацетамола .Има цели стопанства на Запад , които използуват настойките , които препоръчва Щайнер , а източното биоземеделие го доразвива в посока естествени препарати около  нас . Къде сме ние в случая ?

Българското биоземеделие е един от най – динамичните отрасли на нашето земеделие , което постоянно бележи ръст , защото изчезването на масовата химизация в цели райони създаде възможност за създаване на стопанства , които произвеждат продукция , която често и сами пакетират за вътрешния и външен пазар . Политиката на всички правителства за насърчаване диверсификацията на сектора и насочване към биопроизводства , забраната на много препарати от органичната химия доведе до действителен ръст на биопроизводтсвото  у нас . Наред с първите ветерани фермата в Бачково възникнаха и много крупни стопанства ,където наред с дистрибуцията на РЗ – препарати за биопроизводство се отглеждат масиви с овощни култури . В българското биоземеделие има три тенденции , които взаимно се припокриват , но при анализ на сектора се открояват един от друг

На първо място ще сложим всички фирми за търговия с РЗ – препарати , които са принудени от условията да се преорентират към разрешените за търговия РЗ – препарати за биологично земеделие и всичко свързано с него . Тук ще поставим фирма   Моравско село “ , която с непазарни методи се опитва да овладее пазара . Продава препарати от неорганичната химия на медна и сярна основа , но отново типично по български не позволява на други фирми от сектора да разбият монопола и върху тази търговия .

Втората посока е създаване на български препарати на биологична основа . Тук ще споменем Лабораторията по микробиални биотехнологии с ръководител доц Младен Найденов , които вече дълги години успешно се налагат на пазара с това , което се прави в лабораторията .Доц М. Найденов и адаптира италианска технология за обеззаразяване на почвата в оранжерии посредством слънчевото греене . Използува се интензивното греене на слънцето през лятото , като по този начин се избягва химическото третиране .

Аграрният университет е и един от центровете на науката , където се създават технологиите в биоземеделието у нас . Центърът за агроекологична защита ръководен от бащата на българското биоземеделие проф Стойчо Каров създава теорията и практиката в този отрасъл . По – долните редове технологията за защита на ябълката от болести и неприятели е създадена именно в този център .

На последно място ще сложа всички интусиасти , които заразени от идеята за чиста природа и храна създават къде по програми , къде със собствени средства собствени ферми , които стават смисъла им на живот

В заключение ще завърша , че този сектор от нашето земеделие тепърва има да показва потенциала си и именно той ще бъде локомотива , който ще изведе българското земеделие на нов път .

ИКОНОМИЧЕСКИ ВАЖНИ БОЛЕСТИ И НЕПРИЯТЕЛИ ПО ЯБЪЛКАТА И АЛТЕРНАТИВНИ СРЕДСТВА ЗА ТЕХНИЯ КОНТРОЛ
Общи болести по семковите овощни култури – Бактериален рак – Agrobacterium tumefaciens; – Огнен пригор – Erwinia amylovora – Късно кафяво гниене – Monilinia fructigena

Специфични болести по ябълката – Мозайка – Apple mosaic ilarvirus (ApMV); – Пролиферация – Candidatus Phytoplasma mali; – Струпясване – Venturia inaequalis; – Брашнеста мана – Podosphaera leucotricha; – Меко гниене – Penicillium expansum
Бактериален рак по овощните Това е повсеместно разпространено заболяване в нашата страна. Основен проблем е при производството на овощен посадъчен материал. Вредността варира съществено в зависимост от вида на културата, подложката, почвения тип, а така също и от броя и мястото на туморите. Има данни, че нападнатите от бактериален рак праскови, кайсии и малини по-лесно измръзват. След изгниване на туморите, мястото на повредата е входна врата за много патогени, причиняващи гниене на корените и дървесината. С това се увеличава броят на загиналите дървета. Признаци. Характерна особеност за бактериалния рак са грапавите тумори със зърнеста структура. Те се образуват в резултат на възникване в болната тъкан на много точки с хиперплазия (свръх деление на клетките). Така се получават нарасти, съставени от множество по-малки туморчета, които наподобяват на цветно зеле. Първоначално туморите са бледожълти и меки, а по-късно потъмняват, втвърдяват се и накрая започват да се разпадат още същата или през следващата година. По големина туморите са различни – от грахово зърно до детска глава. При овощните култури те се образуват изключително по корените и кореновата шийка. Около нея туморите могат да се развият във вид на корона. Оттук идва руското название на болестта „корончатые галлы”, английското „crown gall” и френското „gall du collet”. Туморите пречат за нормалното сокодвижение, в резултат на което тази форма на проявление има най-голям вредоносен ефект.
Причинителът Agrobacterium tumefaciens (Syn. Agrobacterium radiobacter pv tumefaciens се запазва в почвата (във влажна почва до 2 години, а в суха до 3 – 4 месеца). Прониква в растенията през рани от различно естество. Заразата се пренася главно от човека с помощта на режещи инструменти и почвообработващи оръдия.
Бактерията се развива в температурни граници от 0 до 37°С, с оптимум между 25 – 30°С. Тумори не се образуват при температура над 28.3°С. Термалната убийствена точка за отделните раси и щамове варира между 45 и 51°С. Бактерията издържа на ниски температури до минус 32°С. Развива се при рН 4.4 – 8. Най-благоприятни условия за развитието на болестта са умерено топла почва (около 22°С), със средна влажност около 60% от ППВ и неутрална или алкална реакция. Гостоприемници на бактерията са почти всички овощни и горски видове, лоза, малина, роза и някои тревисти растения като: картофи, цвекло, тютюн, хмел, слънчоглед, моркови, зеле, бамя, бакла, люцерна, детелина, хризантема, гергина, пеларгония, ружа, карамфил, киселиче, глухарче, татул, млечка, слез, дива ряпа и др. Отделните раси на причинителя естествено имат по-тесен кръг гостоприемници. Инкубационният период на болестта варира от 2 – 3 седмици до няколко месеца, в зависимост от вида и възрастта на растенията, температурата, влажност и други фактори. Върху резанки от моркови във влажна камера, туморчета се образуват за една седмица. Това се използва като тест за патогенност. Борба: * Използване на сравнително устойчиви подложки, като: горчив бадем, ябълка EM IV, VII тип и ММ 104, дюли тип Д и Е. Сливовата вегетативна подложка Prunis mirobolana показва повисока устойчивост в сравнение със семенните джанкови подложки. * В овощнитед разсадници, където има проблеми с бактериалния рак следва да се въведе сеитбообращение с участието на коноп или житни култури за изчистване на почвата от зараза; * Дрениране на почвите с близка подпочвена вода; * Вкисляване на почвата със сяра 50 kg/dka; * Използване на сравнително устойчиви подложки като: горчив бадем, ябълка ЕМ IV, VII тип и ММ 104, дюли тип Д и Е. Сливовата вегетативна подложка Prunus mirobolana показва по-висока устойчивост в сравнение със семенните джанкови подложки. * Присаждане на подложките на височина 5 – 10 cm от почвената повърхност при спазване на добра хигиена. * Потапяне корените на овощните дърветата преди засаждането в глинова каша с 1% меден оксихлорид или биопрепарат на база Agrobacterium radiobacter; * Предпазване на кореновата система от наранявания чрез прилагането на плитки почвообработки.
Огнен пригор
Причинителят се запазва в заразените овощни дървета. От тях бактериите се пренася с: инструментите при резитбата, насекомите опрашващи, вредители, като листни въшки, акари, бълхи, птици и с дъждовните пръски. От един район в друг се пренася със заразен посадъчен материал. Борба: – Използване на слабо чувствителни сортове ябълки: Priscilla, Priam, Prima, Sir Prize, Starkrimson, Ontario, Boskoop; – Резитба на заразените части, веднага след откриването им, като се реже на 20-25 см под некротиралата част; – Обеззаразяване на режещите инструменти със 70% спирт, 1:4 натриев хипохлорид или 0,5% калиев перманганат; – Зимно и предцъфтежно пръскане с бордолезов разтвор, съответно 2 и 1%. – Едно – две предпазни пръскания през юли-август с 1% бордолезов разтвор, Фунгоран ОН 50 ВП 0,15%, Чемп 0,3%, Шампион 0,15% .

Късно кафяво гниене по овощните
Причинителят се запазва като стромовидни структури в мумифицираните плодове и мицел в повредите по осевите органи на овощните дървета. С конидиоспори, образувани върху тях се извършват първичните заразявания главно на плодовете в периода на узряването. Новообразуваните конидиоспори извършват вторични заразявания. Входна врата са механични рани или от плодови червеи. При допир на заболял до здрав плод стават и директни заразявания. Агенти за разсейване на инокулума са дъждовните капки, въздушните течения и насекоми. Борба: Създаване на овощните насаждения на проветриви места; Спазване на оптимални разстояния на засаждане; Ориентиране на редовете по посока на преобладаващите ветрове; Редовни резитби за прореждане на короните; Заораване на загнилите плодове на есен Прореждане на плодовете; Опазване от плодови червеи; Пръскане при поява на първите поражения с колоидна сяра 1:400,

Специфични болести по ябълката Мозайка
Вирусът се запазва в заразените ябълкови дървета и други гостоприемници като; череша, праскова, кайсия, бадем, хмел, бреза, роза, Sorbus aucuparia, S. palescens и др. Пренася се чрез присаждане, срастване на корените и механично със сок. Борба: •Тестиране на маточните растения и вегетативно размножаваните подложки; • Събиране на калеми от връхните части на буйно растящи леторасти и прилагане на термотерапия при 37oС за 2-3 седмици; • Третиране на леторастите във вода при температура 60-70oC, в продължение на 10 минути. Пролиферация
Причинителят се запазва в заразените ябълкови дървета, а се пренася чрез присаждане. Като вектори на фитоплазмата и асоциира ни с нея са съобщени: Cacopsylla picta (C. costalis), C. melanoneura, and Fieberiella florii.. Борба: производство на здрав посадъчен материал чрез тестиране на маточните дървета и термотерапия.

Струпясване
Причинител: Важно значение за успешната борба с болестта имат следните биологични особености на причинителя: • Зимува в опадалите листа, в които образува огромно количество плодни тела псевдотеции, с асците и аскоспори, които трябва да се унищожават; • През пролетта се осъществяват силни първични заразявания от изстрелващи се аскоспори, и то за продължителен период от време, често до 8 – 10 седмици; • Аскоспорите се изстрелват при дъжд, след което се поемат от въздушните течения и се пренасят на големи разстояния; • За покълване и заразяване аскоспорите изискват температура от 5 – 26oС и продължително навлажняване в капка вода, в зависимост от температурата (определя се по таблица на Миллс); • Узряването на аскоспорите при нашите условия почти винаги изпреварва фенологичното развитие на ябълката. Поради това, често възникват критични ситуации, когато началото на вегетацията съвпадне с валежен период, преди да е извършено първото пръскане;
А Б А – псевдотеций, с асците и аскоспори – първична заразяваща форма; Б – конидиално спороношение (маслиненозеления налеп) – вторична заразяваща
форма.
• През вегетацията гъбата образува по листата и плодовете конидионосци с конидиоспори (маслиненозеления плесенов налеп), с които стават летните или вторични заразявания; • Отделянето на конидиоспорите от конидионосците не може да стане с въздушните течения, а само при намокряне от дъждовните капки. При дъжд съпроводен с вятър разсейването им е на растояние до 5 – 10 метра от мястото на образуването, т.е. в рамките на една и съща или съседни корони (Повишават интензитета на заболяването). Борба: Сигурен успех в борбата срещу струпясването по ябълката би могъл да се постигне само на базата на доброто познаване на посочените по-горе особености на причинителя и умело съчетаване на всички възможни методи и средства за борба. Селекционно генетичен метод за борба срещу струпясването по ябълката Избор на сортове, устойчиви и слабо чувствителни на струпясване Световната селекция създаде през последните десетилетия ценни сортове ябълки, устойчиви на струпясване. В райони с изключително благоприятни условия за развитие на тази болест насажденията за биологично производство трябва да се създават с предпочитание от устойчиви сортове. За да имат насажденията продължителна, стабилна устойчивост те трябва да се създават от сортове, притежаващи различни гени за устойчивост. (Виж групиране на сортовете по гените им за устойчивост): Група Vf: Прима, Присила, Сър Прайз, Джонафрий, Редфрий, Уйлямс Прайд, Дейтън, Кооп – 10, Кооп – 12, Кооп – 16, Кооп – 17, Кооп – 25, Либърти, Примула, Приам, Флорина, Гавин,
Мак Фрий, Новамак, Мойра, Пионер, Трент, Брайтголд, Макшей, Ришельо, Ромус 1, Ромус 2, Войнеа, Примисиа; Група poly: Дженерос; Група Vf – poly: Фрийдъм; Група Vr: Нова Изигроу. Група Vm: Мурей, Роувил. Сортове, слабо и средно чувствителни на струпясване: Айдаголд, Акане, Белшард, Джони, Юпитер, Ренет Клошар, Белрин, Джонаголд, Сива канадска ренета, Айдаред, Подобрен Блякстейман, Мелроуз, Боскопска хубавица, Шарден, Кокс оранжева ренета, Грени Смит, Златна превъзходна (плодове), Смути, Белголден, Лисголден, Делкорф, Муцу, Виста Бела, Ранна червена птица и др. С много ниска чувствителност са сортовете: Пауларед, Ранен Тидеман, Най-ран Старк. Използване на сравнително устойчиви на бактериален рак подложки: ЕМ IV, VII тип и ММ 104; Използване на устойчиви на огнен пригор сортове ябълки: Брайтголд, Фриидъм, Лайбърти, Макфрии, Мурей, Нова изигроу, Прима, Присила, Сър Прайз, Трент, Старкримсон, Онтарио, Боскоп. Разполагане на устойчивите сортове в насаждението Сортовете се групират по чувствителност към струпясване, брашнеста, мана огнен, пригор и повреди от химически средства. Броят на редовете от един сорт може да бъде 6 – 8, с оглед провеждането на диференцирана по сортове химическа борба.

Агротехнически метод за борба срещу струпясването по ябълката • Извършване на редовна резитба за прореждане на короните, и контурна резитба в палметните насаждения, така че растенията да се подържат в стена с ширина не по-голяма от 1,5-1,8 m и височина не превишаваща обсега на действие на растително-защитната техника. С това се осигурява по-добро проветряване и по-качествено фунгицидно покритие. • С правилните почвообработки се намалява до голяма степен източника на първична зараза. За целта есенната почвообработка трябва да се извършва по-късно, след пълен листопад и по-дълбоко, с оглед заораване на листната маса на дълбочина, не по-малка от 10 15 cm. Пролетните обработки, обратно, трябва да правят по-рано преди разпукване на пъпките и на малка дълбочина, за да не се изкарат на повърхността заораните листа. • Много ефективно може да бъде намален източника на първична зараза чрез пускане на овце в овощната градина през есента за изяждане на опадалите листа. Това е особено важно за зачимените насаждения, където не се правят почвообработки. • При безснежни зими и с по-малко есенно-зимни и зимно-пролетни валежи, една обилна влагозапасяваща поливка в края на зимата – началото на пролетта, ускорява съзряването на псевдотециите, може да доведе до преждевременно изстрелване на голяма част от аскоспорите и намалява продължителността на периода за тяхното изстрелване. През вегетацията при наличие на узрели аскоспори, напояването трябва да се прави непосредствено след пръскане и в периоди, когато няма роси. Химически метод за борба срещу струпясването по ябълката

Профилактична химическа борба. При чувствителните сортове ябълки основно значение в борбата със струпясването по ябълката имат пръсканията на дърветата от началото на вегетацията за предотвратяване на първичните заразявания с аскоспорите. Допусне ли се такова заразяване след това практически става изключително трудно извеждането на борбата срещу лятната заразяваща форма – конидиоспорите. Важно е също да се обезпечи качествено фунгицидно покритие на клонките преди цъфтежа и на листата, цветните части и плодовете през целия период, през който има източник на зараза и условия за заразяване. Тъй като в началото на вегетацията растенията са най-чувствителни, имат най-голям прираст, а патогенът обикновено образува най-масово аскоспори, от решаващо значение са първите 5 – 6 пръскания: 2 предцъфтежни, 1 цъфтежно и 2 – 3 следцъфтежни. В този период следва да се използуват най-сигурно действуващите химически средства. Първото пръскане се извършва така, че да предшествува непосредствено момента на първото заразяване, а именно при достигната фенофаза зелен конус – “миши уши”; второто – до показване червената боя на цветните пъпки и третото – 3 – 4 дни след масовия цъфтеж. Следващите пръскания се извършват през 7 – 10 дни, в зaвисимост от последействието на препаратите и метеорологичните условия. Химическата борба се преустановява след достигане на плодовете големина на орех и завършен период на изстрелване на аскоспорите, ако не е допусната зараза в овощните
градини. Ако болестта се е развила значително – пръсканията продължават през интервал от 10 – 12 дни, до като настъпи трайно засушаване. Зa предцъфтежните пръскания най-сигурнo средствo се явява бордолезовияt разтвор 1%. В края на цъфтежа и след цъфтежа основен фунгицид.е колоидната сяра 1:400, приготвена по домашен начин от 1 литър сероваров разтвор и 50 – 60 грама зелен камък за 100 литра вода. В критични периоди и при по-ниски температури (12-180С) колоидната сяра може да се направи с концентрация 1:267 или 1,5 литра сероваров разтвор и 75 – 90 грама зелен камък за 100 литра вода. Когато се подбират препаратите за борба със струпясването обикновено се държи те дa има ефект и срещу брашнестата мана. Такива са сярасъдържащите средства. Брашнеста мана Болестта има първостепенно значение при сортовете: Джонатан, Голджон, Джонафрий, Мойра Бернска розова, Англиска зелена, Айдаред, Стeйман, и др. Тези сортове създават силен инфекциозен фон, който предсавлява заплаха и за другите по-слабо чувствителни сортове. Причинителят на брашнестата мана зимува главно като мицел в заразените пъпки. При нашите условия гъбата образува и голямо количество клейстотеции по заразените леторасти. Тази форма обаче няма практическо значение, тъй като клейстотециите обикновено не достигат пълно развитие – не образуват узрели аскоспори. Напролет от заразените пъпки се развиват системно заболели леторасти. Обилното конидиално спороношение по тях е източник за вторично заразяване на останалата листна маса. Така възниква, и след това многократно се възпроизвежда, локалната форма на болестта. Конидиоспорите не се отнасят на по-големи растояния от 1500 м. През юли и август, когато новообразуваните пъпки по леторастите са още отворени, мицелът на гъбата прониква в тях. Това са обикновено пъпките от връхната част на леторастите. От тях на следващата година се развива отново дифузната форма. Така за няколко години се стига до бързо натрупване на заразата. Причинителят на болестта не е взискателен към условията на околната среда. Конидиоспорите покълват и при висока и при ниска относителна влажност на въздуха. Засушаването обаче благоприятствува в по-голяма степен развитието на заболяването, поради повишената чувствителност на тъканите с намален тургор. При ниски температури – 20oC, – 24oC зимуващият мицел загива, заедно със заразените пъпки. Здравите пъпки загиват при минус 250С. Сравнително меките зими, следователно, са една от причините за прогресиращото развитие на болестта. Заразяването се осъществява директно през кутикулата. Поради това болестта се развива по младите нарастващи части, а критичният период е до завършването на първичния прираст – към края на юли.
Борба: Използване на устойчиви и слабо чувствителни сортове: Брайтголд, Дейтън, Ентърпраис, Флорина, Фриидъм, Джонафрии, Прима, Присила, Сър Прайз, Трент, Уйлямс Прайд, Озарк голд, Демократ, Албена, Банкрофт, Ванс делишес, Джеймз Грийс, Мелроуз, Мутсу, Най-ран Старк, Ранна червена птица, Ред голд, Румяна, Старк делишез, Старкинг, Старкримсон, Стеймаред, Уайнсет, Уелспър, Червена превъзходна и др.; При много чувствителните на брашнестата мана сортове решаващо значение има силната зимна резитба за съкращаване и премахване на заразения прираст, и зелена резитба, рано през пролетта, за отстраняване на дифузно заразените леторасти; Извършване на сгъстените пръскания в началото на вегетацията, през 7 – 8 дни. При биологичното производство с успех се използват серни препарати (колоидна сяра 1:400, сероваров разтвор 1:50 или намокрими серни препарати като кумулус 0,6 – 0,9%, тиозол 80 0,5 – 1%) при температури между 10 и 25oC. За да се постигнат по-добри резултати, необходимо е да се пръска със завишен разход на разтвор – около 150 – 170 l/dka. Пръсканията се преустановяват след завършване на вторичния растеж. При сортовете, които са по-слабо чувствителни на брашнестата мана, химичната борба е подчинена на борбата със струпясването по ябълката и схемата е разгледана при това заболяване.

Меко гниене
Причинителят се запазва като сапрофитно развиващ се мицел и конидиоспори. Заразяването става през рани и през лантицелите, когато плодовете се транспортират и съхраняват при висока атмосферна влага и температура над 100С. Борба: Опазване от ябълков плодов червей; Беритба на плодовете в сухо време с дръжките и без нараняване; Дезинфекция на плодохранилищата чрез варосване или обгазяване с формалин; Съхраняване при температура 1-2о С и относителна влажност 85-90%.

Общи неприятели • Плодови червеи: Ябълков – Cydia (Laspeyresia) pomonella и Източен – Cydia (Grapholita, Laspeyresia) molesta; • Щитоносни въшки: Плоски – сем. Diaspididae и Полусферични – сем. Coccidae; • Миниращи молци: Кръгломиниращ молец – Leucoptera malifoliella. (Cemiotoma scitella), Ябълков миниращ листов молец – Philonoricter (Lithocolletis) corylifoliella, Ябълков пъстър миниращ молец – Philonoricter (Lithocolletis) blancardella, Змиевидно миниращ молец Stigmella malella и др.; • Овощни акари: Червен овощен акар – Panonychus ulmi, Кафяв ябълков акар – Bryobia rubrioculus, Глогов акар – Tetranychus vienensis, Обикновен паяжинообразуващ акар Tetranychus urticae, Жълт ябълков акар – Schizotetranychus pruni (Eotetranychus pomi) и др.; • Мъхнат бръмбар – Epicometis hirta;
• Листогризещи гъсеници: Гъботворка – Lymantria dispar, Пръстенотворка – Malacosoma neustria, Златозадка – Euproctis chrysorrhoea, Малка зимна педомерка – Operophtera brumata, Бяла американска пеперуда – Hyphantria cunea, Ябълков молец – Yponomeuta malinella, Сливов молец – Yponomeuta padellus и др. • Листозавивачки – сем. Tortricidae; • Плодови хоботници: Ябълков златист хоботник – Rhynchites bacchus, Червенокрил плодов хоботнк – Rhynchites equatus и Овощни листогризачи – Phyllobius spp.; • Крушова дървеница – Stephanitis pyri; • Дървесинояди: Миризлив дървесинояд – Cossus cossus и Дървесница – Zeuzera pyrina; • Корояди/Беловинояди – сем. Ipidae; • Бронзовки: Черна златка – Capnodis tenebrionis и Медна златка – Perotis lugubris; • Ябълкова стъкленка – Synanthedom myopaeformis ; • Бели червеи – ларви на бръмбари от сем. Scarabaeidae;

Ябълков плодов червей

Това е основен неприятел по семковите овощни култури (ябълки, круши, дюли), орехи и бадеми. Гъсениците му могат да предизвикат над 80% червясване и окапване на плодовете. Важни биологични особености, които трябва да се имат предвид при извеждане на борбата с него: Неприятелят е олигофаг и освен ябълката напада още плодовете на круша, дюля, праскова, кайсия, орех и др. овощни култури, от където може да дойде нападението. Особено благоприятни за масовото му развитие са градини в които не се води редовна растителна защита и при късно прибиращите се гостоприемници, като дюлята и зимните сортове круши. За един вегетационен период развива две поколения. В някои райони на България има и частично трето поколение, но то обхваща не повече от 1-2% от популацията. Първото поколение се развива най-вече през Май и Юни (главно по ябълката), а второто от Юли до Септември (по ябълката и останалите гостоприемници), като в края на периода се появява и частичното трето поколение. Най-големи са повредите от второ поколение. Летеж на пеперуди се наблюдава до къно през есента, но след първата десетдневка на Септември няма яйцеснасяне и опасност от нови вгризвания, поради което мероприятията за контрол след този период са излишни. Неприятелят зимува като напълно изхранена гъсеница, в плътен пашкул под напуканата кора на ствола и скелетните клони, в отвори на дървесинояди или в почвата (долепени до корените), особено ако дърветата са млади и нямат напукана кора. Отстраняването на част от запашкулените под кората гъсеници може значително да намали популационната плътност на неприятеля и повредите през следващата година. Напукана кора може да се имитира чрез поставяне на ленти от техническо вел-папе, широки 20-30 cm по ствола. Лентите се наричат ловни пояси. Летежът на пеперудите започва през Април и завършва в края на Септември с почти незабележимо прекъсване между двете поколения (края на Юни – началото на Юли). Пеперудите летят нощем и остават незабелязани. Нарушаването на нормалната летежна активност, снасянето или възпрепятстването на срещата между мъжките и женски индивиди от метеорологични или други фактори (дезориентация с феромони) води до понижаване плътността и повредите. Яйцеснасянето започва във фенофаза “лешник” и продължава до първата десетдневка на Септември. Яйцата се снасят първоначално върху горната страна на листата. След опадването на мъха от завръзите, във фенофаза “нарастване на плодовете”, снасянето е върху плодовете. Женските предпочитат горните етажи на короната и снасят поединично, което прави неефективни яйчните паразити от род Trichogramma. Излюпването на гъсениците и първите вгризвания, в зависимост от условията, се наблюдават в края на фенофаза “лешник” (при средно-ранните и по-късните сортове) и началото на фенофаза “орех” (при ранните сортове). След излюпването гъсениците правят “разходка” за намиране на по-подходящо (скрито) място за вгризване. Това най-често са местата където се допират два плода или плод с лист, чашката или дръшечната ямка. Само в този момент те може да бъдат засегнати от контактни инсектициди (микробиални или ботанически). Препаратите на база Bacillis thuringiensis, които имат стомашно действие, са неефективни тъй като гъсениците не се хранят с повърхностния слой на кората.
Късно прибиращите се гостоприемници, като дюля, зимните сортове круши, късните сортове праскови и орехите се нападат след като плодовете им омекнат – през втората половина на вегетацията.
Мероприятията за контрол на ябълковия плодов червей трябва да се провеждат през цялата година. През невегетационния период (Ноември – Март) се отстранява напуканата кора от ствола и скелетните клони, а с нея и запашкулените гъсеници. През април, по време на цъфтежа на ябълката, в градините може да се поставят диспенсери с полов феромон (“RAK 3+4” или “Isomate”) за дезориентация на мъжките пеперуди. Нормата и схемата на залагане се определят според предписанията на производителя. Мероприятието намалява значително броя на снесените яйца от женските, но при висока плътност на неприятеля и особено през втората половина на вегетацията, повредите може да нарастнат. Обикновено методът е достатъчен за контрол на първо поколение, но през Юли – Август температурите са много високи, което предизвиква преждевременно намаляване ефикасността на феромона и повишаване процента на червясване. Ефекта от метода намалява и ако в непосредствена близост има други градини, в които не се провежда борба, от където прелитат и снасят оплодени женски. Същият ефект се получава и чрез метода “Масов улов на мъжки” при който се поставят голям брой феромонови уловки, по 2-3 на декар, в които се улавят всички мъжки индивиди, но този метод е по-скъп. При повишаване на червивостта над 2%, трябва да се извършат пръскания срещу излюпващите се гъсеници за да се предотврати вгризването им в плодовете. Най-добро опазване се получава с вирусният препарат Мадекс 3 (с прибавяне на прилепител Нюфилм или захар – 0.5 kg на 100 литра р-р) в доза 5 ml/dka при комбиниране с феромони и по-ниска плътност на гъсениците или 10 ml/dka при самостоятелно използване или по-висок процент на червивостта. Ефективността на препарата продължава от 8 до 12 дни. Вече са регистрирани и по-новите формулации на препарата ”Тop” – срещу ябълковия плодов червей при ябълки, круши, дюли, орехи, бадем и ”Тwin” – срещу Източния плодов червей, което позволява да се използва при смесено нападение от двата неприятеля. Тези формулировки не изискват прибавяне на прилепител. . За някои от пръсканията може да се използва и широкоспектърният ботанически инсектицид Пиретрум ФС /  доза 50-100 ml/dka (на който предстои пререгистрация).
Необходимостта от третиране срещу гъсениците на ябълковият плодов червей се определя чрез редовни обследвания за установяване процента на червивостта и състоянието на популацията. Ако не се използват феромони пръсканията обикновено започват в началото на май и продължават до началото на септември. За намаляване на популационната плътността на неприятеля в началото на Август по стволовете на дърветата може да се поставят ловни пояси (ленти от техническо вел-папе, широки 20-30 cm), които здраво се привързват. Поясите се свалят след прибирането на реколтата и запашкулените гъсеници се унищожават ръчно. Източен плодов червей Основен неприятел на прасковата, за това е разгледан по-подробно като неприятел на костилковите видове. От семковите напада най-вече дюлята и крушата. Развива 4-5 поколения годишно, но повредите по плодовете на тези култури са от Юли.
Пеперуда Повреда – ходовете са в месестата част Мероприятията за контрол са сходни, с тези при ябълковия плодов червей, но феромоните трябва да са за този вид (Isomate OFM или RАК 5+6), а препарата Мадекс 3 е слабо ефективен, затова трябва да се използва новата формулация Мадекс Твин (Madex Twin), която засяга както ябълковия, така и източния плодови червеи. Този продукт не се нуждае от прилепител или захар.

Щитоносни въшки По семковите овощни култури вредят много видове плоски щитоносни въшки (сем. Diaspididae) и няколко вида Полусферични (сем. Coccidae). Те смучат сок от стъблата и клоните като могат да предизвикат преждевременно изсъхване на засегнатите части. По-голяма опасност представляват плоските щитоносни въшки. Това са насекоми с малки размери, които обикновено остават незабелязани при ниска плътност, поради специфичния си външен вид – тялото им е плоско и покрито с малка твърда люспа – щит (достигащ до 3-4 mm) който е оцветен като кората. Някои от видовете вредят и по плодовете, като предизвикват появата на малки кръгли червени петна. Тази повреда не е опасна, но издава присъствието на неприятелите, което е добре за стопаните, но се създават проблеми с продукцията за износ, тъй като има и карантинни видове. Плоските щитоносни въшки развиват от едно до три поколения годишно и зимуват в различни стадии под щитчето си, върху кората на ствола и клоните. Мероприятия за контрол на тази група неприятели при биологично производство се провеждат рядко и само срещу най-опасните видове. Те имат голям брой ефикасни естествени регулатори – паразити и хищници, които не позволяват плътността им да се повишава до много високи нива. Ако все пак е наложително те най-успешно се контролират чрез зимно пръскане, аналогично с това срещу яйцата на листните въшки. За карантинните видове борба се провежда ежегодно, веднага след като се установи присъствието им в градината. За останалите видове пръскането се провежда веднъж на 3-4 години или при плътност над 15-20 въшки на 1 m клонка. През вегетацията може да се приложат средствата, описани при листните въшки, но борбата се затруднява от специфичното им устройство – наличието на щитче върху тялото. Единственият подходящ момент е времето на разпълзяване на ларвите от първа възраст, преди да са образували щит. Моментът е много специфичен за всеки вид и може да се установи като се наблюдава колония от въшката, оградена с незасъхващо лепило. Размерите
на ларвите от първа възраст (наричани още “бродяжки”) са около 0,25 mm. Задължително предварително условие за успешно извеждане на борбата с щитоносните въшки е правилното идентифициране на видовете. Сигнал може да се получи и от Регионалната Служба по РЗ при БАБХ. Щитоносните въшки се разпространяват главно чрез посадъчния материал и за това едно от най-важните условия при създаването на нови градини е използването на дръвчета, които не са нападнати. Отглеждането на градините при оптимална агротехника – торене, напояване, резитби и пр. осигурява на дърветата значително по-дълъг живот, тъй като те полесно понасят нападението от щитоносни въшки. Най-голямо значение от тази група неприятели има Калифорнийската щитоносна въшка Diaspidiotus (Quadraspidiotus) perniciosus. Тя е вътрешно карантинен вид за нашата страна и външно карантинен за много страни от Европа и Азия. Неприятелят е полифаг и напада всички овощни култури, както и голям брой други дървета и храсти. Развива три поколения годишно и вреди през целия вегетационен период. Сходни (но не карантинни) видове с по-малък брой поколения са Лъжекалифорнийската щитоносна въшка Quadraspdiotus ostreaeformis, Виолетовата стридоподобна щититоносна въшка Parlatoria oleae, Червената стридоподобна щититоносна въшка Epidiasps leperii, двете Запетаевидни щититоносни въшки – Lepidosaphes ulmi и Lepidosaphes malicola и др. От полусферичните щитоносни въшки най-често срещани по семковите овощни култури са: Ябълковата – Eulecanium mali, която напада само ябълката и Лозовата щитовка Pulvinaria vitis, която напада всички семкови, но могат да се срещнат и няколко други вида – полифаги. Тези въшки са значително по-едри и се забелязват много по-лесно. Контролът им не създава такива затруднения, както при плоските, тъй като развиват едно поколение годишно и образуват щит само за около два месеца през пролетта, докато са живи възрастните женски. След като се излюпят ларвите се заселват по долната страна на листата, където се хранят като смучат сок от жилките, а през есента се придвижват по клонките, където остават да зимуват, без да образуват щит. Най-опасни са през пролетта, когато интензивно смучат сок от клонките за да се превърнат във възрастни с щитче, снасяйки яйцата си под него. Повредите по листата нямат голямо значение.

Мероприятията за контрол са като при плоските щитоносни въшки – чрез зимно или вегетационни третирания. ПИВ през невегетационния период е 20-30 зимуващи ларви на 100 cm клонка. Във фенофаза нарастване на плодовете ПИВ е 5-7 ларви от I-ва възраст на лист.

Миниращи молци Ябълката е най-нападаната овощна култура от миниращи молци, на второ място е дюлята и на трето – крушата. От установените у нас около 25 вида значение имат само четири: Кръгломиниращ молец – Leucoptera malifoliella, Ябълков миниращ листов молец Philonoricter corylifoliella, Ябълков пъстър миниращ молец – Philonoricter blancardella и Змиевидно миниращ молец – Stigmella malella. Гъсениците на тези неприятели се хранят с паренхимната тъкан в листата, между двата епидермиса, като предизвикват намаляване на фотосинтезиращата им повърхност. Всеки вид изгризва галерия (мина) със специфична форма, която се вижда като петно или ивица. Това улеснява идентифицирането им. Първите мини се наблюдават по несъщинските листа около цветните розетки. Обикновено те са на пъстрия миниращ молец, тъй като той се появяват още преди цъфтежа. Мините от останалите видове се наблюдават след цъфтежа. Всички миниращи молци развиват 3-4 поколения годишно и обикновено натрупването на по-голям брой мини върху листата става през Юли-Август и след това. При силно нападение може да се предизвика преждевременен листопад, който да доведе до залагане на по-малко плодни пъпки през следващата година и намаляване на добива. Ежегодните повреди водят до системно изтощаване на дърветата. За нискостъблени градини, по-слабо растящи сортове и млади дървета от значение за добива са средно 2 мини на лист. По-силно растящите сортове и по-възрастните дървета могат да понесат до 4-6 мини на лист без това да им окаже съществено влияние.
Мероприятия за контрол

Миниращите молци имат изключително голям брой естествени регулатори – ципокрили насекоми, които ги контролират успешно въпреки скрития начин на живот на гъсеницата. Те поддържат популационната им плътност на такива нива, че не се налага провеждането на целенасочена борба с тях. Унищожаването на окапалите листа (чрез заораване, събиране и изгаряне или изяждане от животни) намалява плътността на Philonoricter corylifoliella и Ph.
blancardella, които зимуват в тях. Обработката на почвата след листопада намалява плътността на змиевидно миниращия молец, който зимува на дълбочина около 5 cm. Зимуващите какавидни пашкули на кръгломиниращия молец може да се отстранят ръчно от ствола или чрез ловни пояси.  Препарата НимАзал Т/С в концентрация 0,3% има по-слаб ефект.

Овощни акари. Най-разпространените видове са Червен овощен, Кафяв ябълков, Глогов, Обикновен паяжинообразуващ, Жълт ябълков и др. Червеният и кафявият овощни акари зимуват като яйце по ствола и клоните, а останалите видове като възрастна женска под напуканата кора. Най-силно нападат ябълките. Рано напролет акарите смучат сок от пъпките и първите малки листенца. При силно нападение цветовете не се разтварят. След това акарите преминават предимно по долната страна на младите листа и продължават да се хранят. В нападнатите листа хлорофилът намалява и те придобиват мозаечен вид – по тях се наблюдават разпръснати светли петна, които постепенно се увеличават и сливат, а листата добиват бронзов оттенък (избронзовяване). При силно нападение листата пожълтяват и преждевременно окапват. Това влошава количеството и качеството на продукцията, както и изхранването на плодните пъпки за следващата година.

Мероприятия за контрол

Акарите не представляват сериозна заплаха за овощните градини, отглеждани по биологичен начин. Техните естествени регулатори (хищни акари, калинки и др.) поддържат плътността им на сравнително безвредно ниво, въпреки че развиват много поколения годишно. При висока плътност на зимните яйца (10-15 бр. на плодна клонка) може да се проведе зимно пръскане със средствата описани за борба с яйцата на листните въшки. През вегетацията срещу всички акари при плътност 3-4 бр./лист е възможно използването на НимАзал Т/С в концентрация 0,3%. Отглеждането на градините с оптимална агротехника – торене, поливане, резитби и т.н., позволява значително да се намали въздействието на повредите върху дърветата. Фирмите, които произвеждат биоагенти като Коперт, Биобест и др. предлагат хищни акари (Amblyseius spp., Phytoseiulus spp. и др.), които може да се колонизират в градините, но при овощните култури това рядко се практикува. Мъхнат бръмбар Специфичен неприятел по време на цъфтежа. Възрастното насекомо поврежда (нагризва) цветовете и цветните бутони. Повредените цветове не образуват завръз. Активен е в топлите часове на деня. Неприятелят се появява във висока плътност периодично. Обикновено след масово нападение за 1-2 години плътността му намалява през следващите 3-5 години в резултат от естествено регулиране.
Самодално направени уловки от разрязани на две ПВЦ бутилки, боядисани в син цвят, окачени на всяко дърво и напълнени с вода ~1/3 за да не могат попадналите в тях бръмбари да излязат. Наситено сини пластмасови съдове (кофи), пълни 1/3 с вода и разположени през 30-50 m по периферията на градините може да привлекат голям процент от бръмбарите и така да се намалят повредите.
Мероприятия за контрол На малки площи може да бъде регулиран чрез ръчно събиране и унищожаване. При стръскване на цветните кичури (клоните) бръмбарите изпадат в състояние на временно
вцепенение (каталепсия) и могат да се събират в ентомологичен сак или върху платнище. Добри резултати се получават при създаване на провокативен посев (или пояс) от фацелия, репко или друга рано-цъфтяща култура, върху който бръмбарите се концентрират. Унгарската фирма Csalomon произвежда комбинирани сухи фуниевидни уловки – сини с хранителен атрактант. Те са нареждат по периферията на градината, през 30-50 m (в зависимост от плътността). При много големи градини уловки се разполагат и във вътрешността – по една на декар. Синият цвят трябва да се вижда добре и затова уловките не се поставят под дърветата, където короната ще ги скрие, а до тях на земята или на специално забити за целта колчета на височина до 50 cm.

Листогризещи гъсеници Това са ларви на пеперуди от различни семейства. При висока плътност могат да нанесат значителни повреди като изгризат листата и обезлистят дърветата в градините за биологично производство. Най-разпространените са: Бяла американска пеперуда, Гъботворка, Пръстенотворка, Златозадка, Малка зимна педомерка, Ябълков молец, Сливов молец и др. Тези видове зимуват по различен начин (като яйчна купчинка, млада гъсеница в гнездо или какавида) но обикновено развиват едно поколение годишно и малките гъсеници се появяват в градините още преди или по време на цъфтежа, като изгризват листата, цветните части, а понякога нагризват и плодовете (завръзите). Единственият вид с две поколения годишно, който може да вреди и през втората половина на вегетацията (Юли – Август) е Бялата американска пеперуда. Докато гъсениците са малки живеят в общи паяжинни гъсенични гнезда (с изключение на педомерките), а големите гъсеници водят самостоятелен живот. Друга тяхна особеност е, че се появяват експлозивно (в каламитет) през период от 5-6 до 10-12 години и могат да предизвикат масово обезлистване на градините, като обикновено видовете се редуват. През по-голямата част от годините обаче те са в ниска плътност, която се поддържа от техните естествени регулатори – хищници, паразити и болести. Тези видове са полифаги (с изключение на ябълковия молец, който напада само ябълката) и освен по овощните култури се изхранват с голям брой паркова и горска дървесна и храстовидна растителност, от където може да дойде нападението.
Мероприятията за контрол на листогризещите гъсеници може да се изведат успешно единствено чрез добре проведени санитарни мероприятия. • След листопада в градините се провежда щателен преглед за откриване зимуващите стадии на някои от видовете – яйчни купчинки по ствола и скелетните клони на гъботворката, ябълковия или сливовия молец, яйчни пръстенчета по клонките на пръстенотворката, гъсенични гнезда на златозадката или бялата овощна пеперуда. Откритите неприятели се отстраняват механично. • За намаляване плътността и възпрепятстване снасянето на женските педомерки, които не могат да летят, а само пълзят, по стволовете може да се поставят лепливи ловни пояси. Те представляват лента с широчина 15-20 cm, която се обвива около стъблото на височина 40-50 cm от почвата. Външната страна на лентата е намазана с незасъхващо лепило, върху което се задържат пълзящите женски педомерки. Такива ленти вече се продават и у нас в магазини, които предлагат всичко за градината. Саморъчно могат да бъдат направени от паус, намазан с лепило за феромонова или цветна уловка. Има и рецепти за приготвяне на незасъхващо лепило при условията на стопанството (Виж в общата част). • При поява на гнезда от листогризещи гъсеници през вегетацията те могат да бъдат изрязани и унищожени. Друг начин е опламеняването им върху самите дървета с помощта на бензинова лампа. • При много висока плътност (над 8-10 гъсеници на 100 клонки) и опасност от силно обезлистване на градината се използват препарати на база Bacillus thuringiensis (Дипел и др.). За да бъде ефективно използването на тези препарати температурата трябва да бъде над 180С. По-добри резултати се получават, когато третирането се проведе срещу гъсеници от първите възрасти. Дозата се определя според регистрацията на избрания препарат. •  Може да се използва (след предстоящата пререгистрация) широкоспектърния ботнически инсектицид Пиретрум в доза 50-100 ml на декар. • При влажно време добри резултати показват гъбните препарати на база Beauveria bassiana (Натуралис и др.) в концентрация 0,3-0,4%. Тяхното използване трябва да се съгласува със сертифициращата организация. • Срещу зимуващите яйца на педомерките, при плътност над 1-2 яйца на линеен метър клонка, се провежда зимно пръскане както срещу яйцата на листните въшки – с Паразомер в концентрация 2-3%. Мероприятието засяга и яйчните купчинки на ябълковия и сливовия молец. Листозавивачки По семковите култури вредят много видове листозавивачки. Възрастните са дребни пеперуди (с размери 1-2 cm), които прелитат от парковете, горските масиви и други овощни култури, тъй като са полифаги. Развиват 1-2 поколения годишно, а гъсениците повреждат пъпките, листата и плодовете. Опасни са в началото на вегетационния период. При храненето си гъсениците завиват младите връхни листа с паяжинни нишки (от където идва името). Някои от видовете изгризват вътрешността на смесените пъпки преди да са започнали развитието си, а други нагризват младите плодчета, които губят търговската си стойност. Най-често срещани
са: Сива пъпкозавивачка Hedya nubiferana, Червена пъпкозавивачка Tmetocera (Spilonota) ocellana, Кафявоивичеста ябълкова листозавивачка Pandemis heparana, Плодова корогризачка Adoxophyes reticulana, Ягодоплодна листозавивачка Pandemis ribeana, Кафявопетниста листозавивачка Archips xylosteana и др.
Мероприятия за контрол Тези видове имат много ефективни естествени регулатори (най-вече ципокрили паразити), които поддържат плътността им на ниско ниво, но в случай на необходимост може да се използват инсектицидните средства, прилагани при листогризещите гъсеници – препарати на база Bacillus thuringiensis и спинозад (Синеис). По време на бутонизацията и цъфтежа ПИВ е 6-10 гъсеници на 100 пъпки или цвята, а след цъфтежа е 2-4 гъсеници/100 плода. След юнското опадване ПИВ е 1-2 гъсеници/100 плода. Видовете, зимуващи като яйце по кората (Archips sp.), се засягат от зимното пръскане, провеждано срещу щитоносни въшки, листни въшки или акари. За борба с плодовата корогризачка у нас е регистриран полов феромон, който се поставя заедно (на общи диспенсери) с този срещу ябълковия плодов червей – РАК 3+4. Ябълков златист хоботник иЧервенокрил плодов хоботнк. Плодовите хоботници развиват едно поколение годишно и зимуват като възрастни насекоми под кората, под растителните остатъци и в други укрития. Могат да зимуват и като ларва в окапалите мумифицирани плодове и да развиват едно поколение за две години, така че унищожаването на окапалите плодове намалява популационната им плътност. Нападат всички овощни култури, но имат предпочитания към слива, ябълка и кайсия. Обикновено възрастните се появяват в градините рано през пролетта, още при набъбването на смесените пъпки и ги нагризват, но това не е най-опасната им повреда. Женските снасят в завръзите. Ларвите се хранят в малките плодчета, които предварително са надупчени от възрастните и окапват. Хоботниците надупчват и голям брой плодчета, в които не снасят, като с нарастването им по тях се оформят вкорковени петна намаляващи пазарната стойност или улесняващи проникването на фитопатогени като кафявото гниене.
Червенокрил плодов хоботник –  Мероприятия за контрол Възрастните са активни през топлите часове на денонощието и при обезпокояване изпадат в каталепсия. Това позволява да се събират ръчно чрез стръскване върху платнище или в ентомологичен сак, както Мъхнатия бръмбар. При плътност над 8-10 бр. на 100 стръскани клонки може да се проведе третиране с Пиретрум в доза 0,1% . Най-подходящият момент при плодовите хоботници е непосредствено след цъфтежа при образуване на завръзи, когато пръскането се комбинира с борбата срещу плодовата оса и др. неприятели. При Ябълковият цветопробивач най-подходящия момент е началото на бутонизацията, а при Крушовият пъпкопробивач втората половина на Септември, но обикновено срещу тях пръскане не се налага. Овощни листогризачи В градините с биологично производство масово се намножават и Овощните листогризачи. Възрастните на тези дребни хоботни бръмбари правят нагризвания по периферията на листата, главно по долните етажи в короната и нямат голямо икономическо значение въпреки значителната си плътност. Поради това с тях не се води борба.
Крушова дървеница
Нападнат лист с дървеници от долната страна и напетняване от горната страна Това е един от видовете, които най-често се намножават в градините за биологично производство на ябълки и круши. Тя е полифаг и се изхранва по всички овощни култури, както и по някои паркови дървесни и храстовидни растителни видове. Развива 2-3 поколения годишно и зимува като възрастно под растителните остатъци, напуканата кора и на други закрити места. Възрастните и ларвите обитават долната страна на листата, където смучат сок. Там се наблюдават множество екскременти, които изглеждат като черни блестящи точки. Върху горната страна на нападнатите листа се появяват малки светли петна, които им придават пъстър вид. Постепенно петната се сливат и листата пожълтяват или придобиват бронзов
оттенък, а в последствие окапват. Неприятелят има малко естествени регулатори и градините силно се нападтат през втората половина на вегетационния период, което води до преждевременен листопад с последвало залагане на по-малко плодни пъпки за следващата година. При силно нападение в продължение на няколко години дърветата се изтощават и може да изсъхнат. Мероприятия за контрол При плътност над 200 бр. на 100 листа може да се проведе пръскане с Пиретрум в доза 0,05-0,1% . Добър резултат се получава и при използване на НиимАзал в доза 0,3% или с отвари от някои местни растения. При третирането трябва да се опръска добре долната страна на листата, където обитава крушевата дървеница. Унищожаването на растителните остатъци чрез заораване или изгаряне през есента намалява плътността на неприятеля. Неприятели, повреждащи стъблото и клоните Проблем в градините с биологично производство може да създадат някои неприятели, повреждащи стъблото и клоните като Дървесница Zeuzera pyrina, Миризлив дървесинояд Cossus cossus, Бръмбари-беловинояди/корояди (Ipidae), Ябълкова стъкленка Synanthedom myopaeformis и др., както и неприятели по корените – Черна златка Capnodis tenebrionis, Медна златка Perotis lugubris и Бели червеи (ларви на бръмбари от сем. Scarabaeidae) Повечето от тези видове са полифаги и нападат различни дървета и храсти.
Дървесница – възрастно и гъсеница
Ябълкова стъкленка –  Мероприятия за контрол • Контролът на тези видове при биологичното земеделие се провежда главно чрез санитарни и агротехнически мероприятия осигуряващи оптимално развитие на дърветата, при което те понасят известен процент повреди без това да се отразява съществено на добива. В тази връзка от голямо значение са правилният избор на място, подготовка на терена, подходящи (ненападащи се) предшественици, формировки, резитби, торене, напояване и т.н. • Изключително важно мероприятие е използването на здрав посадъчен материал, тъй като тези неприятели и особено видовете от разред Coleoptera (бръмбари) се пренасят чрез него – златките и белите червеи заселват подземните части на стъблото и корените, а короядите заселват надземните части на стъблото. • Важно условие при стопанисването на градините е да не се наранява кората, тъй като тези неприятели предпочитат за снасяне и вгризване такива наранени места. Всички рани от резитби или с друг произход трябва да се замазват с овощарски мехлем. След листопада стволовете да се варосват за да се предотврати напукването на кората от нагряването и изстиването през зимата. • Изрязват се и се изгарят всички сухи и силно нападнати клони или цели дървета. Това мероприятие се провежда и за всички растящи в съседство дървета и храсти. • Третиранията с Пиретрум през Юли и Август обикновено засягат някои от стадиите на тези неприятели и намаляват процента на повредите. • Ако градината е нова (млада) и сравнително изолирана, за вида с най-голямо икономическо значение – Дървесницата е възможно да се приложи методът за масов улов на мъжки чрез феромонови уловки. Уловките не са регистрирани у нас, но се произвеждат в Унгария и Италия. Специфични неприятели по ябълката Ябълкова плодова оса – Hoplocampa testudinea Ябълково-живовлекова листна въшка – Dysaphis plantaginea Червеногалова листна въшка – Dysaphis devecta Ябълково-житна листна въшка – Rhopalosiphum oxyacanthe (insertum), Кръвна въшка – Eriosoma lanigerum; Ябълкова листна бълха – Cacopsylla mali (syn. Psylla mali) Южна ябълкова листна бълха – Cacopsylla picta (syn. Psylla costalis) Ябълков цветопробивач – Anthonomus pomorum Ябълкова плодова оса Ябълковата плодова оса напада само ябълката. Развива едно поколение годишно и зимува като ларва в почвена камерка, на дълбочина от 5 до 15-20 cm. Летежът започва във фенофаза „бутонизация” и продължава до края на цъфтежа. Възрастните се хранят с цветен прашец и нектар. Активни са през деня при температури над 14-150С. Привличат се от белия цвят и до цъфтежа могат да се улавят с бели лепливи уловки. Женските пробиват цветовете с яйцеполагалото си и снасят в цветното дъно, под тичинките, до плодника. Ларвата се излюпва след 2-3 седмици, при образуването на завръзите. Тя се вгризва под кожицата на завръза и прави под нея ход, който обикаля плода по издутата
му част. При нарастването на плода клетките вкорковяват и хлътват. Повредените по този начин плодове не окапват, но нямат търговска стойност, тъй като върху тях се виждат дълги вкорковени ивици. След 7-8 дни ларвата се вгризва в съседен (втори) плод, където напълно изгризва семенната кутийка, след което преминава в нов плод. Изгризаните галерии са изпълнени с воднисти огризки и екскременти. Входните отвори са големи и от тях може да изтича кафеникава течност. В мястото на повредата се долавя миризма на дървеница. Една ларва поврежда до три плода, които окапват. Вредната дейност на осата приключва до началото на фенофаза „орех”, когато започват повредите от Ябълковия плодов червей.
Мероприятия за контрол Обработката на почвата както в междуредовите, така и във вътрередовите пространства, намалява плътността на зимуващите ларви. Срещу възрастните, преди и по време на яйцеснасянето, както и срещу ларвите, по време на излюпването и вгризването в завръзите може да се проведе третиране с контактни био-инсектициди. Най-ефикасни са Пиретрум в доза 50-100 ml/dka . Във фенофаза бутонизация ПИВ е 2-3 оси/100 стръскани клонки; по време на цъфтежа е 3-5 яйца/100 цвята; при формиране на завръзите е 1-3% повредени завръза. Ако плътността не е много висока е достатъчно едно третиране срещу ларвите. Листни въшки Развиват много поколения годишно. Ябълката е основен гостоприемник на няколко вида въшки, които зимуват като яйце по клонките им. Те могат да бъдат сериозен проблем за овощните градини, особено в по-влажни години. През пролетта “основателките” се излюпват при набъбване на смесените пъпки, а най-големи колонии се наблюдават през Май. Обикновено листните въшки имат голям брой естествени регулатори (хищни калинки, златоочици, сирфидни мухи, хищни галици и паразити), но в началото на вегетационния период повишаването на плътността им е много по-бързо от това на техните ентомофаги и нанесените щети са значителни. Въшките смучат сок от младите връхчета и обикновено спират растежа,като предизвикват деформации, както на листата, така и на леторастите, а при някои видове и на плодовете. При храненето си отделят сладка течност – „медена роса”, която зацапва повърхността на листата и плодовете, а върху нея се развиват чернилни гъбички. По основните си гостоприемници те се срещат до юни, след което мигрират по междинните гостоприемници. Видовете, които имат междинни гостоприемници през лятото наричаме «мигриращи». През есента крилати «ремигрантки» се завръщат по основния гостоприемник. С най-голямо икономическо значение за ябълката е Ябълково-живовлековата листна въшка, с междинни гостоприемници видовете живовлек (род Plantago). Тази въшка предизвиква силни дегормации и спиране на растежа, в местата, където се храни. Ябълковожитната листна въшка развива само едно поколение по ябълката и мигрира (по различни житни растения)) още по време на цъфтежа, поради което няма голямо значение като неприятел. Специфични мероприятия за контрол на мигриращите видове: Броят на снесените зимни яйца може да се намали значително, ако след прибирането на реколтата, в края на Септември, листата на ябълковите или крушевите дървета се свалят ръчно от клоните. Това мероприятие обаче може да се проведе само на малки площи. В по-големи градини може да се приложи третиране с репелент – препарат съдържащ каолин, който отблъсква ремигрантките. В Швейцария такъв препарат е SurroundRed WP, но в България той няма регистрация за употреба по закона за РЗ. Използва се в доза 2-3 kg/dka при добро опръскване на листната маса в началото на Октомври. Ако през първата половина на месеца има интензивни валежи третирането се повтаря след 15-20 дни.
Съществуват и видове, които през целия вегетационен период остават по ябълката. Те се наричат «немигриращи». От тях с по-голямо значение е Зелената ябълкова листна въшка Aphis pomi. Този вид през пролетта обикновено се измества от Ябълково-живовлековата въшка и има значение главно за по-млади градини и разсадници след месец Юни, когато развива големи колонии по младите връхчета и предизвиква забавяне на растежа, а понякога и деформации.
Колония върху летораст и нападнати млади растения в овощен разсадник Мероприятията за контрол на листните въшки може да се проведат на два етапа: • Първият е през невегетационния период (до набъбване на пъпките), срещу зимните яйца, при плътност 5 бр. на 1m клонка. Третира се с парафинови масла – Паразомер в концентрация 2-3%, или с леки минерални масла (Акарзин) в концентрация 3%. Пръскането трябва да е едрокапково при много добро покритие на клоните. • Вторият етап е през вегетацията, веднага след установяване на първите колонии, при плътност 10-15% нападнати леторасти за зелената ябълова и цитрусовата листни въшки, които не завиват листата, а за видовете от род Dysaphis, които спират растежа на върховете, при 5% заселени леторасти. Обикновено най-голяма е необходимостта от борба през Май и началото на Юни. Използва се ботаническият инсектицид Пиретрум ФС в концентрация 0,05%. Той засяга и останалите открито-живеещи неприятели през този период – хоботници, листогризещи гъсеници и др., но действието му е контактно и не може да засегне въшките във завитите листа. Друг ботанически инсектицид който може да се използва е НимАзал Т/С в концентрация 0,3%. Тъй като има проникващо действие препарата засяга и миниращите молци, а има ефект и срещу акарите. Дозата му може да се намали на 0,2%, а ефекта му да се засили ако се комбинира с 1% парафиново масло. Могат да се използват отвари, настойки и др. средства, приготвени във фермата от местни растителни видове или тютюнева фурда. (описани са в общата част). При силно нападение, особено в години с чести превалявания, много добри резултати се получават при използването гъбни препарати. Регистрираният у нас за приложение в оранжериите инсектицид Преферал (съдържащ гъбата Paecilomyces fumosoroseus), може да се приложи и срещу листни въшки при полски условия в концентрация 0,2-0,3%, но ефекта в сухо време не е добър. В страните от ЕС се използват и гъбни препарати съдържащи Verticillium lecanii или Beauveria bassiana, но те за сега нямат регистрация у нас по закона за РЗ. Препарата Натуралис (на база B.bassiana) показа отлични резултати при приложение в доза 200-300 ml/dka. Ефектът от гъбните препарати е максимален при влажни условия. Тези средства засягат и редица други открито живеещи неприятели като листогризещите гъсеници и хоботниците, но при определени условия могат да бъдат опасни за здравето на човека и затова при работа с тях трябва да се спазват всички предпазни мерки.

Кръвна въшка Този вид също е немигриращ вид, но напада дървесината – стъбло, клони, корени. У нас въшката има непълен цикъл и се размножава само партеногенетично, без снасяне на зимни яйца, поради липсата на мъжки индивиди (които се развиват по американския бряст). Видът зимува като ларва или възрастна женска под кората на ябълката и в плитките корени. Образуването на колониите започва през март и продължава през целия вегетационен период. Въшките смучат сок от корените, клоните, клонките, леторастите, а понякога и от дръжките на листата на ябълката. При храненето си те инжектират слюнка, съдържаща ензими (растежни регулатори), които предизвикват хипертрофия (прекомерен растеж) на нападнатите растителни тъкани и се образуват подутини (гали, тумори). Големината на туморите зависи от възрастта на растителните тъкани и големината на колонията. Повредените растения изостават в развитието
си и засъхват поради нарушаване на нормалното сокодвижение. Най-опасни са повредите по корените на младите дръвчета.Възрастни с памукообразния си налеп Колонии върху „старо” дърво

Мероприятия за контрол • Както и при останалите неприятели всички агротехнически мероприятия, осигуряващи буйно развитие на дърветата са от значение за преодоляване на повредите – оптимално торене, напояване, резитби. • При създаване на нови градини важно условие е използването на здрав (ненападнат) посадъчен материал. Партида с посадъчен материал, заразена от неприятеля се бракува (изискване на БДС). • За да се предотврати нападението по подземните части трябва да се използват устойчиви сортове или подложки (ММ). • Може да се приложи механично унищожаване на колониите по ствола и клоните. • Самостоятелна химична борба обикновено не се провежда. • При силно нападение може да се приложат разрешените био-инсектициди, използвани при останалите листни въшки. Ако се наложи самостоятелно третиране, пръскането да е насочено към ствола и скелетните клони при по-голямо налягане в машината (пръскачката), за да може силната струя да разкъса восъчния налеп. Друг немигриращ вид по ябълката е червеногаловата листна въшка.
Тя предизвиква специфични повреди – големи червени подутини (гали) по горната страна на листата, които са много ясно забележими, но обикновено се намножава в ниска плътност и повредите й са локализирани само върху отделни дървета.
Листни бълхи
От групата на листните бълхи има два вида, които нападат ябълката: Ябълкова листна бълха и Южна ябълкова листна бълха. Те развиват по едно поколение годишно; появяват в началото на вегеатационния период; смучат сок от пъпките, листата, цветните и листни дръжки, но нямат голямо стопанско значение. Обикновено с тях не се води борба. Ябълкова листна бълха

Ябълков цветопробивач

Бръмбарите се появяват рано на пролет и снасят в неотворените цветни бутони. Ларвите се хранят в вътрешността на цветните бутони, които изсъхват и остават неотворени. При силно нападение добива може да бъде значително намален, особено в година с по-слабо плододаване. За редуциране на популационната му плътност в края на цъфтежа е възможно механично отстраняване на повредените бутони заедно с ларвите и какавидите в тях. Видът има естествени регулатори, които обикновено го поддържат на ниско ниво в градините с биологично производство.
Ябълков цветопробивач –