В деня на Архивите 09.06.2020 година, една личност си заслужава да бъде спомената!
Снимките са от фонда на Регионален исторически музей – Благоевград!
Генерал Константин Жостов – историята на един достоен българин!
Един забележителен български генерал, който посвещава цялото свое съществувание на една дълбоко изстрадана мечта – да види своето македонско отечество в пределите на свободна България. При всичките си таланти и заслуги към родината обаче, днес името на Константин Жостов е почти непознато за широката аудитория, а често дори и за професионалната историческа гилдия. По ред идеологически и политически съображения в продължение на десетилетия името на един достоен българин от Македония е обгърнато с мълчание и забрава.
За щастие Клио ревниво пази своите трофеи, макар и понякога мълчаливо. През 80-те години на 20 век наследниците на генерал Жостов предават на Регионален исторически музей – Благоевград изключително богат личен фонд. Фондът съдържа 370 броя автентични исторически документи – лични писма, снимки, документи, дневници, вещи на генерала от артилерията Константин Антонов Жостов. Работата с тях се превръща в източник на особена емоционална връзка между минало и настояще. Те позволяват на изследователите, студентите и учениците да се докоснат до истински късчета история и да изживеят като свои собствени надеждите, колебанията, страданието и възторга на една забележителна личност, която преди всичко друго бихме определили като достойна.
Генералът от артилерията Константин Антонов Жостов е роден на 30.09.1867г. в с.Гайтаниново, Неврокопско./2/ Неговият баща Андон Жостов е възрожденски просветен деец.Той участва дейно в борбата за отхвърляне върховенството на гръцката патриаршия и е сред организаторите на народния събор 1869 г. в с. Гайтаниново за отхвърляне й. След Руско-турската освободителна война , семейството на Жостов се установява в София. Бащата става свещеник и приема името Антоний. Развива просветно-културна дейност и е един от основателите на църквата „Св.Никола” в София. Една поговорка гласи, че крушата не пада по далеч от дървото. И тримата синове на Антон Жостов завършват Военно училище, участват в Балканската и Първата световна война. Най-малкият от братята Спас Жостов, загива трагично през 1925 г. при кървавия атентат в църквата „Св.София” . Вторият син Димитър е също виден военен деец и генерал./3/
В седмичното списание „Отечество”, година ІІІ,София,15 септември 1916 г., кн.34 и 35 стр.2 четем:”Популярното име на високо-даровития генерал ще остане за винаги отпечатано, както в паметта на неговите ученици и съвременници, тъй и в страниците на нашата най-нова военна история. Крупните познания, с които се е ползвал покойния са принесли грамадни заслуги при формирането и въздигането на нашата армия. Воден от стремлението да изучава всички нови приноси към военното изкуство,той е успял да добие оная ерудиция, която ние виждаме в ценните му трудове из областта на военното дело”.
В кратката биография, написана и предадена от неговата съпруга Людмила Д.Жостова – Моллова има записан абзац: ”писал е много военни статии и е превел от немски „Тесалийската война” от фон дер Холц. Съпругата му е дъщеря на д-р Моллов, основател на Санитарното дело в България, по-късно м-р на просветата. Родът им произхожда от с.Беброво, Еленско.
По време на Сръбско-българската война от 1885 г. младият Константин е ученик в гр. Лом. Един от доброволците в ученическия легион е и К. Жостов, който участва в сраженията при Пирот на 14 и 15 ноември 1885./4/
След завършване на Ломската гимназия, постъпва във Военното училище – артилерийски отдел.Произведен е в първи офицерски чин, подпоручик, на 09.05.1887 г. и поручик,18 май 1890 г. През 1889 г.издържа с успех конкурсен изпит и бива командирован във Виена, където е удостоен да следва щабофицерския генералщабен курс и веднага след това Висшето артилерийско училище. В личният му фонд при РИМ – Благоевград се съхраняват голямо количество снимки и документи от посочения период. През 1897 година завършилият обучението си във Виена с отличен успех , капитан,/02.08.1894 г./ Константин Жостов е причислен към българското Генералщабно ведомство./5/ Назначен е за командир на батарея в трети Артилерийски полк . Високата му интелигентност е била използвана за важни военни дела. Той завежда крепостната Артилерия от Артилерийската инспекция на военното министерство в София. Известно е , че Артилерийската инспекция е най-авторитетната и отговорна инстанция в Артилерията. От 1902 година е повишен в чин майор. Изпратен е като военен аташе във Виена през есента на 1905 година. През 1906 година е произведен в чин подполковник и получава длъжността началник щаб на 8-ма Тунджанска дивизия, а след това 1907 -1909 г., отново заема поста военен аташе последователно в Санкт Петербург и в Париж. /6/
Документите от личния му фонд в РИМ Благоевград през този период го представят като човек с широка култура и познания във военната дейност, владеещ до съвършенство френски, руски и немски език. В пъстрото международно общество на Санкт Петербург, Виена, и Париж, той проявява умение и такт. Изявява се не само като военен специалист, а и като военен дипломат и политик.Той взема блестящо бързи, смели и правилни решения, като проявява творчество при решаване на въпроси свързани с военната дипломация. /7/
През 1910 г. става командир на 3 – ти артилерийски полк. На 14.ІІІ.1912 г. като полковник, получава поста началник на школата за запасни подпоручици. Като такъв, той се включва активно в усъвършенстване на учебните програми и организацията на образователния процес, участвува в съставянето на новите устави и наставления и следи за нормалното протичане на учебния процес. Съхранени са документи, които потвърждават горенаписаното.
Богат е жизненият път на генерал-майор Жостов. През юни 1912 година той участвува в тайното воеводско съвещание на Серски революционен окръг на ВМРО, като пратеник на българското правителство. /7/ Известно е, че след завръщането му от Париж през 1909 г., той е зачислен в свитата на държавния глава. Никак не е случаен факта, че тъкмо Жостов е изпратен да присъствува на воеводското съвещание есента на 1912 г. в Гайтаниново. Това е неговото родно място. На воеводското съвещание, серчани вземат решението да подкрепят активно действията на българската армия.
С обявяване мобилизацията през 1912 г. той е назначен за началник на щаба на на 3-та армия и като такъв участва във всичките и боеве и походи през време на балканската война 1912 – 1913 г. Изпълнява и длъжността началник щаб на съединените армии в боевете при Люле- Бургаз и Чаталджа. След сключването на примирие Жостов е включен в българската делегация, която преговаря в Лондон, в качеството си на технически съветник по военните работи. Официален военен представител в делегацията е друг опитен военен дипломат, генерал Стефан Паприков.В писмата до съпругата си Людмила Моллова, Жостов споделя трудностите, съпътстващи делегацията, затрудненията и спънките от страна на турците. Не пропуска да се оплаче от лошото време и студените лондонски мъгли.
Преговорите започват през декември 1912г. и се прекратяват на 10 януари 1913, когато в Цариград е извършен младотурски преврат. След това войната продължава и Жостов се връща на длъжността си началник-щаб на 3-та армия. След падането на Одрин, на 13 март Турция отново се принуждава да седне на масата за преговори в резултат, на които е подписан Лондонския мирен договор.
След войната е назначен за командир на 1 – ва бригада от 7 – ма Рилска дивизия, а на 25 април 1915 година за началник на същата дивизия . При обявяване на мобилизацията на българската армия на 10/23 септември същата година получава назначение за Началник Щаба на Действуващата Армия. На 15 август 1915 г. е произведен в чин генерал – майор . /8/
Едни от най- ценните документални материали от личния фонд в раздел “Нова история” при РИМ – Благоевград са дневниците водени по време на Балканската и Първата световна война. Във фонда се съхраняват три броя тетрадки, водени от 16 март 1913 до 12 март 1914 г. и от август 1915 г. до 16 август 1916 г.
Именно страниците на тези дневници демонстрират в най-ярка светлина личността на Жостов – чертите на неговия характер, качествата му на военен, възгледите му за войните, за ролята на България в тях, за политиката изобщо. В тях са описани преките му контакти с царския двор, с командващите българската армия офицери, с български и чужди политици и държавници, военноначалници и монарси.
Продължението на Балканската война, започнала с толкова големи надежди и изумителни военни победи, донася на българския генерал горчиво разочарование. Началото на Първата световна война възкресява стремежът за постигане на национално обединение. Същевременно поуките от първата българска катастрофа довеждат Жостов до онази политическа и военна мъдрост и зрялост, които белязват последния период от живота му.
За особени заслуги и постижения в служба на държавата генерал К. Жостов е награден със следните военните ордени и отличия: Царски орден “Св.Александър”, Народен орден “За военна заслуга, Орден “За заслуга” и др. Той е носител и на най-стария и най-популярен у нас и в чужбина български орден “За храброст”, учреден на първи януари 1880г. от княз Батенберг. В раздел “Нова история” при Регионален исторически музей – Благоевград се съхраняват всичките му медали, държавни отличия и колотката с ордени. Неговата съпруга Людмила Д. Жостова също е наградена с орден “За гражданска заслуга” – Дамски кръст с корона.
Людмила Димитър Моллова-Жостова произхожда от видна и значима българска фамилия. Дъщеря е на Димитър Моллов и сестра на Владимир и Васил Моллови – видни обществени и държавни мъже. Запазени са писмата на Жостов до нея от Лондон, Санкт Петербург и Виена От тях лъха много топлина и нежност – с нея той споделя всичко.На снимките, запазени и съхранени в музея тя е изящна жена. Роклите и шапките и издават нейното потекло. Особено изящна е в сватбената си рокля. Тя е изключително контактна. Благодарение на нея семейството живее в близки отношения с редица известни български фамилии като Борис и Иван Вазови, полковник Русеви, Чапрашикови, Александър и Лия Балабанови, фамилията на ген.Ковачеви, професор Кацарови, подполковник Димитър и Виктория Чолакови и др.
Едни от най-интересните и атрактивни документи в личния фонд на Жостов са многото оригиналните пощенски картички, които той изпраща до свои близки. Най-много са тези до неговата съпруга Людмила Моллова – Жостова. Те са изпратени с посвещение и много информация за събитията от фронта и затова са се превърнали в ценни исторически документи.
Може би най-вълнуващата от личните вещи, запазени във фонда и използвани по време на войните е офицерската сабя на генерала. Тя е от стария тип руска кавалерийска с широк, леко извит клин . Масата на сабята заедно с ножницата е 2040 г., а без ножницата – 1200 г. Дължината на сабята е 1015 мм.
Друга ценна реликва от периода на войните е оригиналното писмо на Иван Вазов, адресирано лично до генерала от 28 ноември 1915г. То е отговор на поканата на Жостов към писателя, да посети новоосвободените земи в Македония. С голямо съжаление великият български творец отказва поканата поради лошото време и напредналата си възраст.
Макар нелепа и ненавременна смъртта на К. Жостов се оказва неочакван и парадоксален дар на съдбата. “ Съдбата обича смелите ” казва една известна максима. Тя спестява на един смел и достоен човек трагедията от втората национална катастрофа и унижението от следвоенното преследване на водачите на българската армия. Образът му остава завинаги такъв, какъвто са го запечатали страниците на обливащита го със слава преса. Годината е 1916:
В-к “Пряпорец”: “…не случайно началникът на българския генерален щаб е македонец…Имах привилегията да се срещна с генерал-майор Жостов, който днес представлява една от крупните всесветски личности…Неговите маниери и външност са сърдечни и приветливи. Той изведнъж пленява посетителя със своята прямота и непритворност. Той е рус с права военна стойка – типичен джентълмен.”
В-к “Балканска трибуна”: “…Генерал-майор Жостов…е напуснал още малък родното си място, за да дойде в България и изпълни горещото си желание да продължи учението си, вярвайки, че тогава ще бъде по-полезен на нацията си…Жостов е …строен, представителен, любезен и учтив в отношенията си с другите…всяка фраза в него е отмерена и всяка дума добре обмислена.
Неговото име ще стои на реда на онези, чийто притежатели със своите лични качества и достойнства допринесоха толкова много за славата на армията, като предизвикаха заслужени адмирации даже и в противниците.
