• За мен
  • Реклама
  • Права и условия
  • Контакти
PR ZONE
ADVERTISEMENT
ПОДКРЕПИ НИ
  • Начало
  • България
  • Македония
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Патриотизъм
  • Земеделие
  • Да разлаем кучетата
  • Изкуство
No Result
View All Result
  • Начало
  • България
  • Македония
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Патриотизъм
  • Земеделие
  • Да разлаем кучетата
  • Изкуство
No Result
View All Result
PR ZONE
No Result
View All Result
Home България

С ДИАНА РАМНАЛИЕВА , КАЗАН.БГ И РИМ КАЗАНЛЪК ПРИ ЯХНИТЕ ОТ ЕНИНА

Петко Русанов by Петко Русанов
юни 7, 2020
in България
0
С ДИАНА РАМНАЛИЕВА , КАЗАН.БГ И РИМ КАЗАНЛЪК ПРИ ЯХНИТЕ ОТ ЕНИНА
0
SHARES
59
VIEWS
Сподели във FacebookСподели в Twiter

Яхните на Енина въртяли 3 милиона гроша от шарлан през Възраждането

  • Default imageДИАНА РАМНАЛИЕВА
Крънската кория с огромните орехи поне два века е любимо място за разходки на казанлъчани.
Изображение: – Излет в Хашката кория, 1929 г. Неизвестен фотограф. Притежание на Петя Големанова.

„Традицията продължава“ – Яхната отваря врати. Под това мото е обявено събитие, с което утре, 6-и юни, ще се отворят отново вратите на обект „Яхната“ към Исторически музей „Искра“ в Казанлък. Предвижда се лекция за яхнаджийството в Казанлък, която ще бъде достъпна онлайн.Предполага се, мястото, където сега до входа на Тюлбето се намира  Яхната е било мястото на работилницата за шарлан на Иван Йонков от Енина. Със сигурност, обаче, сега експонираното там оборудване, е донесено от другаде, от Шипка. Старата яхна до Тюлбето е взета и изцяло пренесена в експозицията при създаването на Етнографския музей „Етъра“. Истината, обаче сочи Енина като „гнездото на най-доброкачествения и евтин шарлан“, документирано от Петко Китипов – „Миналото на Енина“, Стефка Дончева – том 4 на „Казанлък в миналото и днес“ и Димитър Илков в „Принос към историята на Стара Загора.       

Всъщност, яхнаджийството в Казанлъшко възниква и се развива мощно в близкото до Казанлък, възрожденско село Енина. Оказва се, Енина и  в това отношение е първа в Казанлъшкия край, събуден точно от нейните умни, трудолюбиви и предприемчиви хора, с интерес към всичко и с принос към родната книжнина и образование.

Ореховите градини край Казанлък смайвали европейските пътешественици

Още преди Освобождението, идващите в Долината под Шипка пътешественици са смаяни – всички от едно нещо! И това не били розовите градини, те цъфтят само през май-юни. Огромните корони на могъщите орехови дървета са нещото, което специално отбелязват в пътеписите си за Казанлък и Хелмут Молтке през 1837 г., и Константин Иречек, вече, след 1878-ма.

Излет в Хашката кория, 1929 г. Неизвестен фотограф. Притежание на Петя Големанова

Такива гори, такива кории, те не били виждали никога и никъде. Те скривали дори гледката на високите минарета на джамиите към Казанлък и околните села. Молтке ги сравнява с разкошни дворци, където пеят славеи…Според етнолога от местния музей, Стефка Дончева, отличен изследовател на този край, орехите далеч не били само красива гледка. А и поминък.

Шарланът – запазена марка на чудните хора на Енина

Открай време в Енина се правело масло от орехи. Шарланът, шарлаганът, както му викали тук, се употребявал масово, зехтинът бил скъп, „само за лекарство“. Всички стопанки готвели с шарлан. Много от техните мъже го произвеждали.Маслото от орехи се ползвало и за гориво в светилниците. Кюспето от орехи – за храна на добитъка – увеличавало млякото на овце, кози и крави.  Много време шарланът се добивал ръчно. С  доста труд и майсторлък. Енинци това не ги плашело. Те са пословични и с двете. Яхните работели наесен и зимата. След прибирането на реколтата от орехи. При енинци идвали граждани от Казанлък и селяни от околностите, носели торбите с плод, най-често, почистен от черупките. Рядко енинските фамилии се хващали да чупят и чистят орехи. Искали ги готови за ваденето на шарлана.С тежката работа по варенето и пресоването на кашата от орехи, се заемали мъжете. Най-често – по трима – „сайбията“ /собственик/ и двама наемници. Или – със синовете си. Жените и децата носели дърва, торби, съдовете за готовото масло, изобщо – по-леката работа. Енинци си пазели жените. Яхнаджиите работели често „на ишлеме“ – с хорските орехи. Предавали им после чистия шарлан, но си оставяли за себе си определено количество, като цена за свършената работа – „хак“.

От там иде, явно, местният израз „Хак ти е!“

Демек, ще си платиш. Имало и такива яхнаджии, които купували суровината и после направо продавали маслото. Продавали до Стара Загора на юг, Габрово, Трявна, Троян, Ловеч и Търново, пише Ганчева в четвърти том на сборника „Казанлък в миналото и днес“. Изобщо, сериозна търговия въртели тия способни хора.  Според пътешественика Хенрих Барт, тоя бизнес в Казанлъшко през 1862 г. възлизал на 3 милиона гроша. Току-тъй не могло да се доредиш да ти извадят маслото от орехите. Струпвали се опашки.

Млада орехова гора при с.Хасът- Пощенска картичка от нач. на 19 век. Неизвестен издател.
Притежание на Петя Големанова

Яхнаджийство? – равно на Маслодобиване.

В началото енинци вадели маслото всеки у дома си, при съвсем битови условия. После търсенето пораснало, вдигнали големи занаятчийски работилници, повече край реката, където от Боазът надолу пеели девет – десет воденици, на които в Енина казват „одинци“;  пет тепавици, а после – и яхни. Заможни хора. Не случайно техните наследници днес разказват, как след Девети септември дошли от София, видели чудото край Старата река и решили да го направят действащ музей. Но не в Енина. А на Етъра…Дигнали цели занаятчийници за там, носят се легенди от уста на уста още тука.

Яхната под Тюлбето в Казанлък, обект към ИМ „Искра“.

Думата „яхна“  е турска, все пак, българите нямали собствена държава по това време, животът им в Османската империя довел необичаен език –  пъстра смесица от звучни български и турски думи. Турска е и думата за зехтина – „зейтин“.

Яхната не е просто съоръжение

Тя си има фурни за печене на орехите, два мелнични камъка за смилане на орехите   до подобие на брашно,  огнища с вградени казани за варене, дървени преси. Най- първо, преди да се преместят на реката, заради впрягане силата на водата, енинци ползвали коне като жива сила за мелничните камъни. Това били т.нар.“конски яхни“. По цял ден конете се въртели в кръг с капаци на очите, да не им се завие свят и нарочна керемидена или дървена настилка под краката, да не им се набият подковите.

Яхната в Казанлък, обект на ИМ „Искра“

Помещенията по различните махали били 4-5 метра широки и десетина метра дълги, градени направо на земята или вдигнати на две-три стъпала. С мелнични камъни за смилане на ореха до каша до които  които камъни ядките отивали пред специална фуния над тях, за да се дозира количеството.  Имало пещ, огнище с вграден казан за варенето на кашата – тахан  и комин. В казана слагали 75 кг доза – ядки, 2 кг сол и 2-3 литра вече готов шарлан – „за мая“. Варяло се на постоянен огън при непрекъснато бъркане с часове, да не загори. После пресовали в ръчна дървена преса, от която на тънка струйка излизало готовото орехово масло, преди да го преместят за утайване в дълбоки глинени съдове, вкопани в земята за по 2-3 или 3-4 дни. Утаеният чист  шарлан яхнаджиите прехръляли в медни гюмове, тенекии и кутии, които  събирали готовата продукция за поръчителите или тръгвали със стоката към пазарите. Една доза високомаслени ядки давали по 60 литра шарлаган.

Процесът е описан подробно от краеведа Петко Китипов от Енина

„Миналото на Енина“, книга, издадена преди повече от половин век, и днес се оказва, увлекателно четиво. Дори, повече от преди. Просто, вече няма живи свидетели на описания в нея живот. Той показва, че енинските шарланджии не спират до занаятчийското производство. Те го превръщат в индустриално, на капиталистически начала. Десетки яхнаджии от Енина полагат началото на българското производство на олио в Стара Загора, Пловдив, Пазарджик, София. Но много преди това енинските шарланджии изнесли производство в собствени работилници в близките Крън, Шипка, Мъглиж, Стара Загора, Казанлък. Още бащата на най-видния местен народен будител, Онуфрий Хилендарски от Енина, имал яхна през 1835 г., която преместил от родното село в Казанлък. За това, според Китипов,пише Неофит Бозвели. Енински шарланджии били Пюскюлевци, Демирчевци, Абрашевци, Раевци, Теньо Михайлов и Тодор Марков.Първият, който пуснал яхната си на вода по Старата река, бил попКойчо Ватов. Двамата видни представители на чорбаджийските партии в Енина преди Освобождението, също би шарланджии, пише Китипов, цитиран и от Стефка Дончева – Енчо Поптонев и Христо Коев Бобчев.Стойко Зъбов, Коле Астаджов, Христо Дързев, Еньо Ватов, все – яхнаджии. Двама от тях отворили яхна в Сливен и Нова загора.

Пръв машинизирал производството предприемчивият Тотьо Безлов от Шипка. През 1928 г. четирима енинци сложили електромотор, валцова мелница и хидравлична преса. Три години след това местят производството в Казанлък.

Енинци основали маслобойните в София, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора

Истински последователи на своите дядовци и бащи, фамилиите от Енина на братя Червенкови отворили фабрика в Стара Загора, където после в съдружие със синовете на Михо Каличков, правят фабрика  на „Каличков – Червенков“ в Пловдив през 1928 г. През 1926 г. в Малашевци – София, маслобойна откриват Дянко Пюскюлев и Петко Каличков. В 1930 г. маслена фабрика в София, която после местят в Пазарджик,  правят енинците в съдружие – Бончо Балабанов, Никола Татарлиев, Жельо Балабанов и Александър Божилов. Яхните отмират като занаятчийници с предимно ръчен труд, поради навлизането на индустриалното производство, с което предприемачите на Енина също са в час.

Поредното откриване на обект „Яхната“ в Казанлък, първото десетилетие на 21-и век.
Снимка: Архив Диана Рамналиева

Но идва Девети септември 1944-а и национализацията…Енинските яхни днес няма как да видите край Старата река. Идете до Етъра. Направо е чист късмет, че казанлъшкият музей е запазил Яхната под Тюлбето. Години наред през 90-те, там се събираше в малката кръчма  младата бохема от Художествената гимназия. После се затвори обекта. Преди десетина години обектът се отвори отново с медиен шум и големи надежди за превръщането му в средище на занаятите, едно артистично място. После пак се затвори. И сега, на 6-и юни, Яхната при музей „Искра“ отново ще посреща гости. Всички се надяват, да бъде задълго.

Водеща снимка: Корията при с. Хасът. Пощенска картичка, пътувала 1902 г. Издател: Пенков, Фратев и Георгиев.Притежание на Петя Големанова.

По материали от „Казанлък в миналото и днес“, изд.ИМ „Искра“, т.4; „Миналото на Енина“ – Петко Китипов и със съдействието на ИМ „Искра“ и Петя Големанова – Казанлък – Франция, която любезно предостави архивния снимков материал.

Благодаря!

АкцентиЕнинаКазанлъккорияорехиПетко КитиповСтефка ДончеваШарланджийствоЯхнаджийство
ADVERTISEMENT
Previous Post

С ВАЛЕРИЯ КАЛЧЕВА НА ГОСТИ НА СЛОВЕНСКИЯ РОБИН ХУД ИМПРЕССИО .БГ

Next Post

Потресаващи разкрития в 8 от 20-те етажа на подземния град Деринкую ЕМИ МАРИЯНСКА ИМПРЕССИО.БГ

Петко Русанов

Петко Русанов

Аз съм от Стара Загора.

Next Post
Потресаващи разкрития в 8 от 20-те етажа на подземния град Деринкую ЕМИ МАРИЯНСКА ИМПРЕССИО.БГ

Потресаващи разкрития в 8 от 20-те етажа на подземния град Деринкую ЕМИ МАРИЯНСКА ИМПРЕССИО.БГ

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Останете на линия

  • 55.4k Followers
  • Trending
  • Comments
  • Latest
БЪЛГАРСКИ СЛЕДИ В ЕДНА РУСКА СЪДБА

БЪЛГАРСКИ СЛЕДИ В ЕДНА РУСКА СЪДБА

юни 7, 2020
СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

юни 4, 2020
4 май 1903 г. загива Гоце Делчев. Изхвърлят костите му от влака при пренасянето им.  РУМЕН ЖЕРЕВ

4 май 1903 г. загива Гоце Делчев. Изхвърлят костите му от влака при пренасянето им. РУМЕН ЖЕРЕВ

май 4, 2020
КОИ СА ТРОНКИТЕ – ПУБЛИКУВАНО ОТ ДАНИЕЛ ЙОНКОВ

КОИ СА ТРОНКИТЕ – ПУБЛИКУВАНО ОТ ДАНИЕЛ ЙОНКОВ

юни 18, 2020
СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

19
ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО

ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО

10
ХРИСТО ЖИВКОВ – ЗИНАТА – АТАНАС ФИЛИПОВ –

ХРИСТО ЖИВКОВ – ЗИНАТА – АТАНАС ФИЛИПОВ –

9
ВНИМАНИЕ! АНТИБЪЛГАРСКО СЕПАРАТИСТКО СПИСАНИЕ ИЗДАВАНО В ИЗМИР СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА НЕОБЕЗПОКОЯВАНО В БЪЛГАРИЯ!

ВНИМАНИЕ! АНТИБЪЛГАРСКО СЕПАРАТИСТКО СПИСАНИЕ ИЗДАВАНО В ИЗМИР СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА НЕОБЕЗПОКОЯВАНО В БЪЛГАРИЯ!

9
РИЦАРИ НА СЪВРЕМИЕТО – СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ

РИЦАРИ НА СЪВРЕМИЕТО – СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ

януари 18, 2023
ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ  / ДЕНИС ХАКАРАР/

ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ / ДЕНИС ХАКАРАР/

януари 10, 2023
На 7 януари 1775 г. е роден Вълчан войвода.

На 7 януари 1775 г. е роден Вълчан войвода.

януари 7, 2023
145 години от Трънското (Шопското) въстание

145 години от Трънското (Шопското) въстание

декември 31, 2022

Последните публикации

РИЦАРИ НА СЪВРЕМИЕТО – СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ

РИЦАРИ НА СЪВРЕМИЕТО – СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ

януари 18, 2023
ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ  / ДЕНИС ХАКАРАР/

ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ / ДЕНИС ХАКАРАР/

януари 10, 2023
На 7 януари 1775 г. е роден Вълчан войвода.

На 7 януари 1775 г. е роден Вълчан войвода.

януари 7, 2023
145 години от Трънското (Шопското) въстание

145 години от Трънското (Шопското) въстание

декември 31, 2022
PR ZONE

PR ZONE .INFO - СТЪПКА КЪМ АДА ИЛИ РАЯ - БЛОГ И ЗОНА НА ПЕТКО РУСАНОВ
БЛОГ ЗА ИСТИНСКАТА И НЕПОДПРАВЕНАТА ИСТОРИЯ
БЛОГ ЗА МОЕТО , ТВОЕТО ИЛИ НЕГОВОТО МНЕНИЕ
БЛОГ ЗА ПОЛИТИКАТА НА БАЛКАНИТЕ , БЪЛГАРИЯ , СВЕТА
БЛОГ ЗА ХОРАТА У НАС И ПО СВЕТА
PR ZONE .INFO - СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ ОБЕКТИВЕН И ДА БЪДЕШ ЧОВЕК
БЛОГ ЗА СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ БЪЛГАРИН
БЛОГ В КОЙТО СЕ ОПИТВАШ ДА КАЖЕШ ИСТИНАТА
PR ZONE .INFO - ЕДНА МЕЧТА , КОЯТО ГЛЕДА В БЪДЕЩЕТО

Последвайте ме

Преглед по категория

  • БОСИЛЕГРАД
  • Боян Чуков
  • Българи зад граница
  • България
  • ВМРО
  • ВОВ
  • Волжка България
  • Да разлаем кучетата
  • Древна история
  • ЕВРОВОТ
  • Земеделие
  • Изкуство
  • ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ
  • История на света
  • Католици
  • Колониални войни
  • лични
  • Македония
  • НИКОГА КОМУНИЗЪМ
  • НИКОЛА ТРАЙКОВ
  • Патриотизъм
  • Погледнато в интернет
  • ПОЛИТИКА
  • ПРОАНТИ
  • ПСВ
  • РУСИЯ
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • СТАРА ЗАГОРА ОБЛАСТ
  • Традиции
  • ТУРИЗЪМ

Последни публикации

РИЦАРИ НА СЪВРЕМИЕТО – СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ

РИЦАРИ НА СЪВРЕМИЕТО – СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ

януари 18, 2023
ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ  / ДЕНИС ХАКАРАР/

ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ / ДЕНИС ХАКАРАР/

януари 10, 2023
  • За мен
  • Реклама
  • Права и условия
  • Контакти

© 2020 RagCom - WebDesign&Internet Marketing.

No Result
View All Result
  • Подкрепи ни
  • България
  • Българи зад граница
  • Македония
  • Погледнато в интернет
  • ВМРО
  • Света
  • Земеделие
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Волжка България

© 2020 RagCom - WebDesign&Internet Marketing.

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist