Е-ВЕСТНИК ИСКРА Д-Р МОМЧИЛ МАРИНОВ – ЗА НЯКОИ УСПЕХИ НА БЪЛГАРСКИТЕ РОЗОТЪРГОВСКИ КЪЩИ

За някои от успехите на българските розотърговски къщи

Кратката, но заслужено категорична констатация принадлежи на Константин Георгиев – забележителен български агроном и реален създател на опитното поле на Централната земеделска  станция, прераснала в  днешния Институт по розата и етеричномаслените култури. Кое дава основание на този забележителен (и незаслужено позабравен) български експерт да отправи подобно твърдение?

Постиженията на българските розотърговски къщи и днес будят интерес, прерастващ в удивление, а понякога и във възхищение. Дори откъслечната и непълна хроника е впечатляваща.

Фирмата на „Папазови” заслужено заема мястото на първооснователите (според различните източници през 1820 или 1858 г.). Сигурното е, че през 1873 г. на изложението във Виена розотърговската къща „Дончо Папазов и Синове” печели два златни медала.  Успехът е продължен и със златен медал и от изложението във Филаделфия три години по-късно (1876 г.). След разделянето на фирмата между двамата братя Димитър и Ботьо Папазови розотърговската къща „Ботьо Папазов и с-ие” получава почетна диплома от Пловдивското изложение през 1892 г., почетна диплома от Анверс (Антверпен)[1], Белгия в 1894 г., медал диплом от изложението в Чикаго през 1895 г. и златен медал от изложението в Грас, Франция през 1892 г.

На изложението в Париж през 1889 г. розотърговската къща „Кънчо Шипков и с-ие” в обособена витрина експонира 19 вида масла от всички розопроизводителни околии. През 1893 г. на изложението в Чикаго[2] фирмата показва вече 51 вида розови масла от България. Получава златен медал от Париж през 1889 г., от Чикаго през 1893 г. и от Анверс през 1894 г.

Розотърговската къща „Христо Христов” получава златни медали от изложенията във Филаделфия през 1876 г., Амстердам през 1883 г. и Париж през 1893 г.

Розотърговската къща „Петко Орозов и Син” заслужава златен медал от изложението в Лиеж (Белгия) през 1905 г., диплом от изложението в Милано 1906 г. и голямата награда на изложението в Лондон през 1907 г.

Почетен диплом  от Пловдивското изложение през 1892 г. и сребърен медал от изложението в Анверс през 1895 г. получава розотърговската фирма „Стефан Серафимов и Сие”. Братя Йовчеви от Казанлък получават златен медал от същото изложение.

Розотърговската къща „Никола Козаров” получава златен медал от Пловдивското изложение и бронзов медал от Анверското изложение през 1894 г. Фирмата „Стефан Кьойбашиев” получава златен медал от Анверс  1894 г., а розотърговецът Стефан Лилов от гр. Клисура получава златен медал от световното изложение в Лондон през 1907 г.

Още в годините до Освобождението сериозни успехи реализират предприемачи от различни части на Розовата долина. Между 1869 и 1871 г. Васил хаджи Вълков от Карлово търгува с розово масло на лондонския пазар. Разчита на съдействието на Евстрати Ив. Гешев, от когото са запазени редица писма от тези години за цените, търсенето и продажбите на розовото масло в Лондон. Писмата се изпращат от Манчестър, а от едно писмо с по-късна дата се вижда, че хаджи Вълков търгува с розово масло на лондонския пазар и през 1873 г. Според изследователя Иван Унджиев Вълков искал 20 (вероятно шилинга), за унцията, но търговията с розово масло вървяла „тихо и слабо” на лондонския пазар през това време и Гешев чрез „меситите” си не могъл да го продаде по-скъпо от 13 до 14 унцията. В края на 1871 г. розовото масло от небългарски произход се продавало от 8,6 до 9,3 унцията.

Кооперативните розопроизводители от с. Тъжа спечелват бронзов медал на международното изложение в Лондон, а през 1907 и 1908 г. получават сребърни медали от международното изложение в Милано.

В периода между 15 юни и 2 август 1927 г. Бюрото за патенти и индустриална собственост регистрира търговско-индустриална марка (номер 5752 – розово масло) на фирмата „Константин Минчев и Кечеджиев” – Казанлък.

Представената картина е фрагментарна, но достатъчно изразителна. И още нещо – по сполучливия израз на един съвременник: ”Цените на розовото масло винаги са се определяли в Казанлък”.

Автор: Д-р Момчил Маринов

[1] От световното изложение в Анверс България започва да строи павилиони, предлагайки селскостопанските си произведения и розово масло. На изложението в Лиеж през 1905 г. павилионът е построен в традиционен български стил на територия от 600 м2. Произведения експонират 994 производители между които 13 на розови масла.[2] В Чикаго фирмата показва розовите си масла в естетична витрина, изработена от казанлъшки орех, чиито страни били украсени с дърворезба на стилизирани казанлъшки рози, покрити със златен варак.

ADVERTISEMENT
Next Post

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Останете на линия

  • Trending
  • Comments
  • Latest

Последните публикации

Welcome Back!

Login to your account below

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Add New Playlist