За някои от успехите на българските розотърговски къщи
Кратката, но заслужено категорична констатация принадлежи на Константин Георгиев – забележителен български агроном и реален създател на опитното поле на Централната земеделска станция, прераснала в днешния Институт по розата и етеричномаслените култури. Кое дава основание на този забележителен (и незаслужено позабравен) български експерт да отправи подобно твърдение?
Постиженията на българските розотърговски къщи и днес будят интерес, прерастващ в удивление, а понякога и във възхищение. Дори откъслечната и непълна хроника е впечатляваща.
Фирмата на „Папазови” заслужено заема мястото на първооснователите (според различните източници през 1820 или 1858 г.). Сигурното е, че през 1873 г. на изложението във Виена розотърговската къща „Дончо Папазов и Синове” печели два златни медала. Успехът е продължен и със златен медал и от изложението във Филаделфия три години по-късно (1876 г.). След разделянето на фирмата между двамата братя Димитър и Ботьо Папазови розотърговската къща „Ботьо Папазов и с-ие” получава почетна диплома от Пловдивското изложение през 1892 г., почетна диплома от Анверс (Антверпен)[1], Белгия в 1894 г., медал диплом от изложението в Чикаго през 1895 г. и златен медал от изложението в Грас, Франция през 1892 г.
На изложението в Париж през 1889 г. розотърговската къща „Кънчо Шипков и с-ие” в обособена витрина експонира 19 вида масла от всички розопроизводителни околии. През 1893 г. на изложението в Чикаго[2] фирмата показва вече 51 вида розови масла от България. Получава златен медал от Париж през 1889 г., от Чикаго през 1893 г. и от Анверс през 1894 г.
Розотърговската къща „Христо Христов” получава златни медали от изложенията във Филаделфия през 1876 г., Амстердам през 1883 г. и Париж през 1893 г.
Розотърговската къща „Петко Орозов и Син” заслужава златен медал от изложението в Лиеж (Белгия) през 1905 г., диплом от изложението в Милано 1906 г. и голямата награда на изложението в Лондон през 1907 г.
Почетен диплом от Пловдивското изложение през 1892 г. и сребърен медал от изложението в Анверс през 1895 г. получава розотърговската фирма „Стефан Серафимов и Сие”. Братя Йовчеви от Казанлък получават златен медал от същото изложение.
Розотърговската къща „Никола Козаров” получава златен медал от Пловдивското изложение и бронзов медал от Анверското изложение през 1894 г. Фирмата „Стефан Кьойбашиев” получава златен медал от Анверс 1894 г., а розотърговецът Стефан Лилов от гр. Клисура получава златен медал от световното изложение в Лондон през 1907 г.
Още в годините до Освобождението сериозни успехи реализират предприемачи от различни части на Розовата долина. Между 1869 и 1871 г. Васил хаджи Вълков от Карлово търгува с розово масло на лондонския пазар. Разчита на съдействието на Евстрати Ив. Гешев, от когото са запазени редица писма от тези години за цените, търсенето и продажбите на розовото масло в Лондон. Писмата се изпращат от Манчестър, а от едно писмо с по-късна дата се вижда, че хаджи Вълков търгува с розово масло на лондонския пазар и през 1873 г. Според изследователя Иван Унджиев Вълков искал 20 (вероятно шилинга), за унцията, но търговията с розово масло вървяла „тихо и слабо” на лондонския пазар през това време и Гешев чрез „меситите” си не могъл да го продаде по-скъпо от 13 до 14 унцията. В края на 1871 г. розовото масло от небългарски произход се продавало от 8,6 до 9,3 унцията.
Кооперативните розопроизводители от с. Тъжа спечелват бронзов медал на международното изложение в Лондон, а през 1907 и 1908 г. получават сребърни медали от международното изложение в Милано.
В периода между 15 юни и 2 август 1927 г. Бюрото за патенти и индустриална собственост регистрира търговско-индустриална марка (номер 5752 – розово масло) на фирмата „Константин Минчев и Кечеджиев” – Казанлък.
Представената картина е фрагментарна, но достатъчно изразителна. И още нещо – по сполучливия израз на един съвременник: ”Цените на розовото масло винаги са се определяли в Казанлък”.
Автор: Д-р Момчил Маринов
[1] От световното изложение в Анверс България започва да строи павилиони, предлагайки селскостопанските си произведения и розово масло. На изложението в Лиеж през 1905 г. павилионът е построен в традиционен български стил на територия от 600 м2. Произведения експонират 994 производители между които 13 на розови масла.[2] В Чикаго фирмата показва розовите си масла в естетична витрина, изработена от казанлъшки орех, чиито страни били украсени с дърворезба на стилизирани казанлъшки рози, покрити със златен варак.