БЪЛГАРСКИ СЛЕДИ В ЕДНА РУСКА СЪДБА

Тези снимки на Вова Поморцев показват края на земния път на генерал Александър Василевич Попов – прокурор в армията на Врангел и след отстъплението от Крим попаднал на остров Лемнос и по- късно в България .През тогавашна Югославия е заминал за  Прага , където на 22 октомври 1929 г е починал на 58 години от възпаление . В родът на Микаел е имало свещенници и затова може би Юлия е тръгнала по пътя на оперното изкуство . Любопитното е че съпругата на Микаел е дъщеря на мулла от Поволжието и умеела да чете и наизустява Корана , което според думите на Микаел е дало бързия и аналитичен ум на Юлия . Едва ли казакът генерал Попов е предполагал какво може да се случи на сестра му Маря . Нейният съпруг е разстрелян от болшевиките , а тя е починала от глад и студ при преселването им в Урал  през 1956 г . Това е годината и на раждането на Микаел , чийто баща е оцелял от кланицата на войната служейки в артилерията.  Гордост на рода е генерала – казак  Александър Попов , който от духовно училище стига до висш чин в Донската доброволческа армия , но и от разговора с Микаел разбрах колко се гордее със своята дъщеря Юлия , която пее по световните оперни сцени . Всъщност като се замисля стожер на събирането ни беше Наталия Георгиева с нейната фанатична любов към операта и опер

ното изкуство . Може би така са се запознали с Микаел и сега и с мен . Радвам се наистина от това запознанство , защото в този руснак има нещо заразяващо и затова бързо скъсихме дистанцията в разговора . Може би някога ще има честта заедно с него да слушаме заедно прочутата оперна певица Юлия Лежнева