Солидарност по време на пандемия
Как да привлечем ромското население, този скрит резерв на пазара на труда
Вече няма да върви заучената безпомощност, с която някои роми се оправдаваха за безработицата си
Определено ще запомним 2020 г. Сполетя ни глобална пандемия от COVID-19, която доведе със себе си безпрецедентно затваряне на света и блокиране на икономиките.
Но за това колко зряло и силно е едно общество, говори най-много как то реагира в тежки кризисни ситуации. До тук можем да отбележим с гордост, че българското общество реагира адекватно както по отношение на спешните и навременни мерки, взети от правителството и дейността на Националния оперативен щаб, така и от отговорното поведение на българското население.
На дневен ред идва важният въпрос дали ще съумеем като демокрaтично и най-вече солидарно общество да излезем от кризатa и да рестартирaме цялостно живота в страната. Особено значимо е това по отношение на икономиката, защото кризата е повсеместна и засяга, в една или друга степен, почти всички отрасли в нея.
Същевременно с това експертите у нас анализират острия дефицит на работна ръка както на високо, така и на средно и ниско квалифицирана, който не позволи на икономиката да използва целия си потенциал за ръст по време на позитивния си цикъл преди пандемията. В периода на възстановяване на икономиката това отново ще се появи като проблем. И тук виждам две резерви, които непременно трябва да използваме. Едната е да успеем да привлечем поне част от тези около 200 000 българи и роми, които се завърнаха от чужбина в началото на пандемията. Вторият резерв определено е ромското население, което е с млада възрастова структура. В период на рецесия, когато потреблението трудно може да изпълнява своята функция на двигател на растежа, доминиращата икономическа доктрина препоръчва засилване на инвестициите в сферата на инфраструктурните проекти като източник на възможности за развитие на индустрията и стимулиране на икономическата активност. В същото време тези условия зависят в не по-малка степен от хомогенността, квалификацията, уменията и опита на трудовата сила по-голямата част, от която има трайно изградени трудови навици и производителност. Именно тези хора, тези работници, са в основата на постигнатите резултати по отношение на конкурентоспособност, доходи, сигурност и БВП. Инвестициите в наличните трудови резерви и тяхната постепенна, но трайна интеграция към съвременното българско общество са с потенциал да предизвикат необходимата промяна и качествено подобрение на бизнес климата в страната.
И друг път е ставало въпрос, че те са скритият резерв на пазара на труда у нас. По официални данни ромите в България са около 350 000 д. или това са около 4,5% от цялото население. В България обаче етническата принадлежност се определя на „принципа на самоопределянето“. А всеизвестен е фактът, че ромите имат т. нар. „преферирано етническо самосъзнание“, т. е. много често, ако живеят на територията на българския етнос, се самоопределят като българи и още по-често, ако изповядват ислям се самоопределят като турци. Според експертни оценки у нас реалният брой на ромите е между 750 и 800 000 души, или това са около 11,5% от цялото население на страната. По прогнозни данни на експертите, при запазване на сегашните демографски тенденции в страната, към 2050 г. ромите ще наброяват между 1 100 000 – 1 200 000 души и ще бъдат около 22-23% от населението. Мисля, че става ясно защо е толкова важно тяхното интегриране в социално-икономическия ни живот. Най-големият проблем засега е образователното равнище на това население, защото към настоящия момент едва 0,5% от ромите имат висше образование, 9% са с гимназиално, което означава, че над 90% от тях са с по-ниско от средното образование. За съжаление, цели 21,8% са напълно неграмотни. През последните три години българското правителство положи много усилия за включване на ромското население в образователната система.
Сега на дневен ред остава въпросът, свързан с включването на това население в трудовия процес, като е важно да разберем какво ще направи ромското население от своя страна, за да се впише в социално-икономическия и обществен живот в България и да покаже своята солидарност с всички останали при преодоляване на последствията от пандемията и икономическата криза. Интеграцията е двустранен процес и няма как да се осъществи, ако няма желание и действия и от двете страни. Вече няма да върви заучената безпомощност, с която някои роми се оправдаваха за безработицата си, ниските си доходи и ниския си жизнен стандарт, за това, че държавата е длъжна да направи нещо за тях. Идва времето те да направят нещо за държавата, за да подобрят както своя социален статус, така и да подпомогнат страната ни.
Тъй като териториалното разпределение и локализация на ромското население е различно в отделните части на страната, трябва да се предприеме диференциран подход спрямо спецификите на регионите, икономическия им профил и съответните ромски субгрупи, които ги обитават. Докато в големите градове ромите могат да бъдат привлечени най-вече в строителния бранш, който и без това е с най-сериозен дефицит на работна ръка, то в Северозападна България и Горно-тракийската низина те могат да бъдат в голяма помощ на селското стопанство, което също сериозно страда от липса на работници. Нужно е да сме по-гъвкави при ангажирането на ромско население в работния процес, особено сега, когато България ще има нужда от всичките си демографски ресурси, за да излезе по-бързо от кризата след пандемията.
Тук непременно трябва да почерпим от опита на страни като Унгария, Финландия и Словакия, които в една или друга степен успяват да интегрират част от ромското си население на пазара на труда. В Унгария например е много популярна ромската национална академия „Калий Яг“, където родители и деца изучават заедно математика, история, езици, компютърна грамотност.
Във Финландия пък държавата дава и данъчни облекчения на работодатели, които наемат роми на трайна заетост. Изграждат се и социални предприятия и се стимулира социалното предприемачество, ориентирано към заетост и реализация на циганите и към подобряване на социално-битовите им условия на живот.
В България позитивните примери са свързани с ангажирането на ромска работна ръка в индустриална зона „Тракия“ край Пловдив, като много от работодателите предлагат безплатен транспорт за ромите от съседните села, а също осигуряват такъв и за децата им, за да посещават училище.
Друг позитивен пример е въведеният „Исландски модел“ за справяне с агресията и ранното отпадане от образователната система в ромското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в град Стралджа. Средната посещаемост на децата в училище се увеличи с 40% само за една година, ангажирайки ги с извънкласни занимания – футбол и бокс за момчетата, волейбол и мажоретен състав за момичетата, свирене на духови и ударни музикални инструменти и народни танци. След като в гр. Стралджа успяха, може този успех да стане повсеместен, а при тази демографска ситуация в страната и кризата, свързана с пандемията, това е жизнено необходимо.
През последните два месеца станахме свидетели на спонтанни, импулсивни жестове на съпричастност и грижа насочена към подпомагане на хора в неравностойно положение. Пандемията ни научи, че солидарността не е само жест, а състрадание, съпреживяване, съчувствие, реално осмисляне на ситуацията. Тези мили жестове, на които станахме свидетели доказват, че солидарността е пазител на социалното в обществото ни.
Подкрепям думите на един известен ромски кмет Ласло Богдан от село Черди в Унгария, който за два мандата променя коренно облика на селото и интегрира успешно ромското население в трудовия процес: „Какво чудо има в това циганите да работят и живеят нормално в една развита, модерна европейска държава“!
Да! Наистина, какво чудо! Това трябва да се превърне в норма на поведение. Време е всички да бъдем солидарни, да оценим новите предизвикателства и да подпомогнем българската икономика с човешки ресурс, от който тя има нужда в момента – в строителство, селско стопанство, услуги, търговия и др.
Добри решения на проблемите, свързани с ромското население и натрупани през годините на преход, са отразени в концепцията на г-н Красимир Каракачанов, в която се дават конкретни предложения за социализация на ромската общност.
Ясно е, че от кризата нито отделните държави по света ще могат да излязат самостоятелно, нито отделните етноси в рамките на една държава. Необходима е глобална солидарност, национално единство и отговорно поведение от всички, за да може животът да се върне отново в нормалния си ритъм.
