Д-р Г. М. Димитров призовава младите български емигранти да влязат в ротата с думите: „Ние ще бъдем съюзници, ние не ще бъдем наемници!“

Една пътуваща изложба, организирана от БЗНС, разказва за Българската доброволческа рота в НАТО, която действа в състава на въоръжените сили на САЩ в Западна Германия от 20 октомври 1951 г. до 30 юни 1964 г. В нея служат български политически емигранти, несъгласни с управлението на Българската комунистическа партия след 9 септември 1944 г.

Фотоизложбата под название „Една изстрадана мечта за свобода – Първа българска рота в НАТО 1951-1964“ беше представена в петък за първи път в Бургас на площада пред общината. Поводът за нея е 70 години от създаването на НАТО и 15 години от приемането на България в Атлантическия съюз.

Изложбата предизвика много голям интерес сред гражданите и гостите на Бургас, които се информираха за историята, създаването и живота на българските емигранти от Ротата. Представени са материали от НВИМ София, както и лични архивни документи и фотоси на Тодор Кавалджиев – вицепрезидент на Република България 1997-2002г., и на други членове на БЗНС.

Предстои представянето на изложбата в цялата страна.

Изложбата е повод „Приоритети” да разкаже по-подробно за Рота 4093 – Българската рота в НАТО в продължение на 14 години.

През 1951 г. Европа още се възстановява от войната, в България управляват комунистите, НАТО е враг №1. Но в Германия група български политически емигранти сформират доброволческа рота! Тази рота е първото българско национално военно подразделение в състава на НАТО. Ротата е част от американските въоръжени сили в Западна Германия цели 14 години. В нея служат български политически емигранти, над 90 на сто членове на БЗНС (поради което е наричана още и „земеделска рота“), несъгласни с управлението на БКП след преврата на 9 септември 1944 г. След създаването й България изпада в безподобната ситуация, от една страна, като държава-членка на Варшавския договор, а от друга, да има свое национално военно фомирование, зачислено в структурите на противостоящия блок.

Малко предистория

Корейската война, която започва през 1950 г., заплашва да прерасне в Трета световна. Американският президент Айзенхауер я определя като „кръстоносен поход срещу комунизма”.  САЩ решават да се създадат национални доброволчески части от политемигранти от окупираните от СССР страни от Източна Европа. Ако се стигне до военни действия на територията на Стария континент, тези части ще бъдат ядрата, около които да се организират антикомунистически армии от страните под съветска власт. Моделът е взет от „Свободните френски войски“ на Шарл дьо Гол от време на Втората световна война.

За създаването на българската част американците се обръщат към земеделския лидер д-р Г. М. Димитров. Той успява да избяга от  България през 1945 г. и става водач на цялата разнородна българска политическа емиграция. През януари 1949 г. под негово ръководство се възстановява Българският национален комитет „Свободна и независима България“. На 12 март 1951 г. комитетът натоварва Г. М. Димитров да работи за  създаването на българската рота. Той  призовава младите български емигранти да влязат в ротата с думите: „Ние ще бъдем съюзници, ние не ще бъдем наемници!“ „Повиквателни” са разпратени до всички места, където има лагери и общежития за емигранти – Истанбул, Триест, Крит и в самата  Западна Германия. Напливът от желаещи да влязат в ротата е невиждан. Само в Турция за 30 места се борят близо 400 човека. Емигрантите вярват, че това е тяхната възможност за личен принос за освобождаването на България и цяла Източна Европа от комунистите. Само за три седмици д-р Г.М.Димитров събира над  200 доброволци да кандидатстват за служба в американската армия.

Генерална заповед № 53

Основните изисквания на американското командване към доброволците са политическа и военна благонадеждност. Кандидатите попълват специални формуляри, разработени в Главната квартира на Северното командване на 7-ма Американска армия в Западна Германия. Успешно преминалите теста са събрани в гарнизона Цайлсхайм – Франкфурт на Майн.

На 20 октомври 1951 г. българската национална доброволческа рота 4093 е формирана с Генерална заповед № 53, издадена от Главната квартира на военното командване на Американските въоръжени сили в Европа, чрез които тя е включена в структурите на Северноатлантическия пакт. Ротата е зачислена към 112-ти Военен център. През пролетта на 1952 г. ротата се настанява в собствена модерна казарма, построена съгласно изискванията на американската армия. Все по това време  към НАТО се формират доброволчески роти от политически емигранти и от Полша,  Русия, Албания и Чехословакия. Балтийските страни, Югославия, Румъния и Унгария нямат сформирани отделни роти, а доброволците – емигранти от тези страни, се включват в българската или в другите роти. Например в началото на 60-те години  в българската рота са приети доброволци от Сърбия, Хърватия, Словения и Унгария.

Личен състав и дислокации

Самата рота е съставена по образец на американска пехотна рота от онова време. Личният й състав е 200 човека, разпределени в 4 бойни взвода по 40 човекаи един взвод администрация. Единствените американци са двама инструктори – офицер и сержант. Националните роти са организирани в отделен полк, със собствена главна квартира и командир. Доброволците са облечени в американски униформи. Пагоните и всички отличителни знаци обаче са пълни с лъвове и оцветени в бяло-зелено-червено, за да се подчертае националната принадлежност на ротата. Има и емблема с бродиран надпис „Българин” на фона на американския флаг. На ротата е връчено и знаме със знак, пресъздаващ българския кръст за храброст. При изпълнение на служебния дълг и през свободното си време доброволците ползват  униформа „А”, черна, а при тренировка – униформа „Б”, също черна. Те имат и тъмносива униформа за военни паради и представителни случаи, и униформа в маслиненозелен цвят при изпълнение на служебни задължения. През зимата всеки войник получава специално яке, шинел и шапка.

На рота 4093 е възложена охраната на важни обекти на НАТО в Западна Германия, складове с амуниции, оръжия, ракети, военно оборудване и др.

След триетапно преместване ротата е установена в гарнизона на 7-ма Американска армия до гр. Гермерсхайм. Нейна задача е да осигурява сигурността на тамошния гарнизон, който представлява огромно оръжейно депо от стратегическа значимост. Тук подразделението остава до разформироването си през 1964 г.

Гергьовден с д-р Г.М.Димитров

Рота 4093 е подчинена на правилника на американската армия, но се спазват българските обичаи и национални традиции. В градината пред ротата са насадени и грижливо се отглеждат български рози, със свещеник се провеждат тържествените коледна и великденска служба, честват се българските национални празници. На всеки Гергьовден гост на доброволците е лично д-р Г.М.Димитров. Българите развиват и обществена дейност. Ротата разполага със собствен фонд и клуб, а средствата от тях използва за тържества, сертификати и благотворителност. Под неин патронаж още от 1951 г. започва издаването и на циклостилното месечно списание “Идейни насоки”, отразяващо обществено-политическия живот в България и в други страни от Източния блок. Към ротата действа и библиотека, обслужваща личния състав и българите-емигранти, живеещи в околностите на града. За място на провеждане на традиционните български тържества е избран параклисът на Българската православна църковна община „Св. Иван Рилски Чудотворец“. Църковното настоятелство винаги откликва с каквото и както може. По време на 14-те й години съществуване през ротата преминават общо 2500 българи. Наред с преките си задължения ротата се грижи за възрастни и болни бивши  нейни членове, за новопристигнали емигранти, правят се дарения и за Червения кръст.

Командирите

По спомени на хора от рота 4093 техните командири са били истински патриоти и  достойни офицери.

Първият командир на ротата е лейтенант Стефан Бойдев, роден на 3 октомври 1919 г. в Сливен. Той командва частта от основаването ѝ до 17 април 1952 г. Син е  на генерал-майор Васил Бойдев, командващ Въздушните войски (1936 – 1941) и 5-та армия (1942 – 1944).

Вторият командир е лейтенант Борислав Байчев, бивш капитан от българските ВВС, роден на 9 юли 1919 г. в Шумен. Той ръководи подразделението от 17 април 1952 г. до март 1957 г.

Димитър Кръстев от село Касанково, Хасковско, е третият и последен командир на рота 4093 от март 1957 г. до разформироването ѝ през 1964 г.

Четирима лейтенанти са били взводни командири: Атанас Атанасов, Сава Севов, Вълко Вълков и Лозю Хаджидимитров.

Според Сава Севов, който е и автор на книгата „НАТО българска рота 4093, 1951-1964“, Пентагонът е похарчил за нашата рота $150 млн. за всичките тези 14 години. Тук влизат не само заплатите на войниците (впрочем доста скромни), храната и оръжието, боеприпасите и т.н., но и особено многото автомобилна техника, тъй като районът, който е охраняван от нашата рота, е голям и патрулирането ставало с джипове. Българите обаче напълно си заслужават вложените в тях средства. И скоро получават правото да носят знака „S“ (special), защото в техния сектор – за разлика от другите национални роти! – няма регистриран нито един опит за кражба на охранвяното имущество, нито един инцидент с транспортно средство. А изкушенията са били големи, защото е ставало въпрос за огромни количества оръжие – и американско, и трофейно немско, което невинаги е било описано…

Разформироването

След смъртта на Сталин (5 март 1953 г.),  в  началото на 60-те години започва първото размразяване на ледовте между Изтока и Запада.  Контактите между новия лидер на СССР Никита Хрушчов и лидерите на западните държави стават по-чести. Хрушчов непрекъснато настоява президентът на САЩ да разформирова националните роти от политически емигранти от държавите от Източна Европа. САЩ решават да изпълнят искането на съветския лидер, за да запазят затоплянето в отношенията между СССР и Запада,  и на 30 юни 1964 г. рота 4093 е разформирована. Така приключва първото „участие” на България в НАТО. Възприема се нова тактика – доброволците могат да останат на работа като цивилни лица в американската армия.

В своята прощална реч на 30  юни д-р Г.М. Димитров казва:

„Независимо дали ние сме във военни униформи или цивилно облекло, ние всички до един оставаме войници на свободата и незвисимостта!”

Свидетелства за времето

През 2002 г. част от българите от ротата дойдоха в София и дариха униформите си на Военноисторическия музей. Тогава един от тях –  Здравко Първанов, бе на 86 г. и живееше в Германия. Родом от с. Дългоделци, Монтанско, със свой приятел бяга в Югославия, но там го обявяват за пресона нон грата и той се озовава във Франкфурт. Един от първите доброволци в ротата. Пред в. „Българска армия” той разказа: „99 процента бяхме от младежите на БЗНС. На всеки Гергьовден ни посещаваше Г. М. Димитров, ние го посрещахме с парадни униформи. Третият ни командир Димитър Кръстев бе главен секретар на Земеделския младежки студентски съюз. В родното му село Каснаково, Хасковско, има паметна плоча, посветена на него. По нареждане на капитан Кръстев нашата рота в НАТО получава заплата през месец. Останалите пари българите даряват за възстановяване на следвоенна Германия.“ След 50 години в изгнание Димитър Кръстев посещава два пъти България – през 1990 и 1991 г. Той организира пренасянето на тленните останки на Г. М. Димитров от Америка. Умира през 1997 година в Германия.

„Държавна сигурност успя да внедри 1-2 души в ротата“, спомня си Първанов. Фотографът й се оказал агент на ДС. Американците не им дали  да го пипнат, те се разправяли с него.

По нелегални канали българите успявали да подпомагат с пари свои близки, останали в България, изпращали им и лекарства и нелегални издания въпреки цензурата, твърди Здравко Първанов. Те помагали и на БЗНС. След разформироването на ротата много от българите постъпили на работа в германски фирми, други учили и станали лекари и зъболекари.

„Желанието на всички нас, останалите живи от ротата е да бъде издигната паметна плоча и в София“, каза накрая Здравко Първанов.

Сава Севов, авторът на  книгата „НАТО българска рота 4093, 1951-1964“, бе в България за нейната премиера през 2001 г. Той е роден на 17 юли 1929 г. в Свиленград. Завършва гимназиално образование в родния си град през 1947 г. Иска да следва в Софийския университет, но не е допуснат, защото е “неблагонадежден”, тъй като е член на ЗМС. На 4 април 1948 г. заедно с още 4 млади съидейници прекосява нелегално гръцката граница и емигрира в Гърция. От създаването на рота 4093 до разформироването й през 1964 г. е участник в нея, достига чин старши лейтенант. От 1964 до 1989 г. работи в българския отдел на радио “Свободна Европа”. През последните си години живее в град Отобрун, предградие на Мюнхен, женен е за германка, със син и дъщеря, един внук и две внучки. Умира през 2005 г. Ето какво разказа той при посещението си в родината:

„Ние бяхме една абсолютно независима идейно-политическа и доброволческа национална бойна единица. Този статут имаха и всички останали национални роти, включени в АВС и чрез тях в НАТО. В продължение на всичките години от съществуване на ротата нямаме пример някой да е правил опити за някаква индокринизация, за прилагане на някакъв метод за промиване на мозъци. Нямало е и опити за вербуване на агенти измежду нас в служба на някоя страна-членка на НАТО. В противен случай, от наша страна дните на ротата щяха да бъдат преброени.”

Из спомените на Желязко Ангелов, участник в ротата, емигрант в Канада. Той е роден на 17 април 1929 г. в село Лалково, Ямболско. Взема активно участие във въоръжената съпротива срещу комунизма. Бил е координатор на горянските чети в родния си край. Организира група за преминаване през границата след разгрома на Сливенската горянска чета. Въпреки че попада в засада и е ранен, успява да премине в Турция, свързва се с други бегълци и продължава да работи за родината.

„С кораб заминахме за Италия. Там имаше емигранти и от други държави. Започна да се говори за създаване на освободителна армия. Групата ни се състоеше от земеделци и монархисти. В лагери за чужденци в Гърция, Италия, в общежитията в Истанбул, в евтини, тесни квартири във Франция и Западна Германия стотици български политически емигранти изчакваха повика да тръгнем по пътя, който да ни отведе в казармата, където, регистрирани като войници в нашата бойна част, трябваше да бъдем обучавани и подготвени за голямата неравна битка! Трябваше да застанем на пост срещу агресора наравно с НАТО и американските въоръжени сили. Имахме урока на четите и легиите преди Освобождението. Гордеехме се с получените похвали за честна и вярна служба. На парадите нашето участие се очакваше с интерес, защото демонстрирахме дисциплина, дух и готовност за борба.“