Един от основните постулати на македонизма е че Българската армия е била чужда/завоевателна/окупаторска спрямо Македония по време на войните – Междусъюзническата и двете Световни.
В поредицата – Кои беха “Бугарските окупатори на Македониjа”?– ще покажем кои точно бяха тези “чужденци” на Македония, които си позволиха да я “окупират”.
№11. Михаил Чаков от Гумендже, Егейска Македония
Михаил Чаков от градчето Гумендже в Егейска Македония е ВМОРО войвода, взел участие в Илинденско-Преображенското въстание (1903) и легендарната Битка на Ножот (1907). Участва в Балканските войни като опълченец в Българската армия, а по време на Първата световна война вече е старши подофицер от Българската армия. Умира 1938 година в София.
№12. Петър Георгиев от село Рибница, Реканско, Вардарска Македония
Повече за славната смърт в Балканската война на този български военен:
№13. Андон Калчев от с. Жужелци, Костурско, Егейска Македония
Андон Христов Калчев от Костурско е офицер от Българската армия, общественик и революционер, преподавател в Лайпцигския университет. Той е деец на българското основател на българската доброволческа военизирана организация Охрана и на Солунския български клуб в Егейска Македония през Втората световна война.
№14. Александър Протогеров от Охрид, Вардарска Македония
Александър Протогеров от град Охрид е революционер, лидер на ВМОК, ВМОРО и ВМРО и генерал от Българската армия участвал в Балканските и Първата световна война.
Телеграма до идеологът на ВМРО Христо Матов от град Струга във връзка с освобождението на Македония от Сръбска окупация, 1915 година:
„Христо, Пращам ти сърдечни поздрави от Свободна Македония. Другото писмо ще ти пиша от Струга, ако съм жив. Щастлив си и те гледам как сияеш, когато четеш Прилеп свободен и пр. Синедриона заседава.“
Автор: генерал Александър Протогеров от Охрид.
№15. Трайчо Мазаков от Крива Паланка, Вардарска Македония
Трайчо Георгиев Мазаков е български военен деец, полковник от Българската армия. Завършва военното на Негово Величество училище в София през 1939 г. Служи в Скопие по време на Втората световна война (1941-1944). Участва във войната срещу Германия през 1944-1945 г. като командир на дружина на фронта край Струмица. След войната служи в 22-ри пехотен Тракийски полк в Дупница. На 23.09.1952 г. Трайчо Мазаков е арестуван и след 7-месечно следствие през 1953 г., въпреки че никога не се е занимавал с политика, е осъден на смърт от Военната колегия при Върховния съд на Народна Република България. Лишен е от военна чест и е разжалван в чин редник. Бил е окован в 70-килограмова верига. През юни 1953 г. Президиумът на Народното събрание помилва “смъртника”, като му налага 20 години лишаване от свобода и 23 години ”лишаване от права и военна чест”.
