Планът носи името на Джордж Маршал – тогавашния държавен секретар на САЩ, който по време на реч на 5 юни 1947 т., произнесена в Харвардския университет, призовава за оказване на икономическа помощ на следвоенна Европа. Както един от американските историци отбелязва: "Тази реч се превърна бързо в огромно, вдъхновено международно приключение, което значи много неща за много хора."Планът, с официално име "Програма за европейско възстановяване", предвижда 13 млрд долара финансова помощ, която американската държава отпуска на европейските държави за четиригодишен период. Право на помощта имат онези страни, които са се присъединили към Европейската организация за икономическо сътрудничество. Но има едно условие – в съответното правителство да няма комунисти. Любопитен е факта, че за да получат помощта, Франция и Италия изгонват комунистическите представители, които печелят изборите след Втората световна война. Турция също се включва в програмата, а подкрепа е отказана само на Испания, заради фашисткия режим на генерал Франко. Сред останалите страни, включени в плана „Маршал” са Италия, Португалия, Швеция, Норвегия, Гърция. САЩ организират подобни инициативи и в Азия, но те не са част от плана „Маршал”.
Как реагират властите в България по отношение на плана Маршал и предложението да бъдат включени?
В същото това време българското правителство начело с Георги Димитров има “важна” коминтерновска задача – да македонизира населението от Благоевградски окръг и да подготви присъединяването му към новосформираната югославска държава Македония. На 2 юли 1947 г. СССР отказва участие, като една от причините е, че Германия се третира като единна държава. Външният министър Вячеслав Молотов напуска шумно Парижката конференция, а Москва натиска всичките си соц. сателити да се откажат от плана, наричайки го "американски империализъм". Следвайки директивите от изток, българското правителство с министър-председател Георги Димитров шест дни по-късно излиза с Решение на Министерски съвет, което е категоричен отказ България да получи американска финансова подкрепа:”…Министерски съвет отчете обстоятелството, че България е пристъпила вече към осъществяване на своя държавен народностопански план, който би бил изложен на опасност(?!)… българското правителство счита, че България не може нито прямо, нито косвено да съдейства на сепаратни(?!) инициативи, които ако се осъществят, биха довели до разделение на Европа.” Решението е поредното красноречиво доказателство, че страната ни остава под диктат в Съветската зона на влияние, а Георги Димитров е най-отявленият проводник на политика на Сталин и Кремъл за България.
Всъщност истина е и в стратегическата задача на плана “Маршал” – пълното възстановяване на пораженията от войната, модернизиране на промишлеността, условия за свободна търговия в рамките на контитента, но и предотвратяване разпространението на комунистическата доктрина. Планът стартира през април 1948 година, когато американският президент Хари Труман го подписва. Между другото, има отправено предложение за участие и към СССР, но Кремъл отказва. Нещо повече – блокира участието и помощите на почти всички държави от т.н. Източен блок, в т.ч. и на България. Да, Европа беше разделена! Така оформящата се социалистическа общност се обособява стопански - самоизолирана, с всички произтичащи от този факт деформации за икономиката й.
Ако държавата беше приела финансовата подкрепа, от която се възползваха 16 западноевропейски страни, днес сигурно щеше да изглежда по друг начин.
Планът влиза в действие за 4 фискални години, започвайки от юли 1947. През този период 13 милиарда щатски долара са отпуснати като помощ за възстановяване на европейските страни след Втората световна война. България обача сама се отказва от тази финансова инжекция и доброволно остава под диктата на съветската власт, която почти половин век след това, ще ни държи от тази страна на Берлинската стена. От другата – възстановената Европа, Европа на демокрацията! Затова си заслужава, когато търсим отговор на въпроса къде сме днес като държава и кога ще ги стигнем другите, трябва винаги да се сещаме за казаното от Чърчил:“Тези, които (тогава) избраха демокрацията пред хляба, днес ядат триста вида хляб, а тези, които избраха хляба, днес нямат ни хляб, ни демокрация!“ Уроците на историята са за това – да не ги забравяме, да се учим и да разказваме истината на нашите деца и внуци. За да не грешат, когато правят самостоятелни избори в живота…
Последици за Западна Европа
Резултатът от "Маршал" надхвърля всички очаквания. САЩ отделя 17 милиарда долара (равняващи са на около 198 милиарда спрямо курса на долара към 2018г.), които да разпредели между отделните европейски държави. Разпределението на паричните ресурси става според броя на жителите и важността на съответната държава във формирането на една стабилна общоевропейска икономика. Най-голям дял се полага на Обединеното кралство (26%), следвано от Франция (18%) и Западна Германия (11%).
Схемата включва специални агенции във всяка от страните, които продават американски стоки като храни, горива, машини и след това следят как се изразходват парите. Германия ги ползва предимно за храни, Италия и Гърция - за възстановяване на пътища и жп линии, Франция - за индустриални инвестиции, Великобритания - за изплащането на дългове и подкрепа на лирата.
Един от елементите на плана "Маршъл", който често остава пренебрегнат, е опростяването на дълговете на Германия, както и насърчението което останалите страни получават да търгуват с нея. Между 1948 и 1955 г. дълговете на Германия на практика се опрощават, а страните които получават помощи от плана "Маршъл" са задължени да не изискват заемите си към Берлин, докато страната не изплати американската помощ. В резултата на това германският дълг спада 300% от БВП към 1948, на 20% в края на 50-те г. В същото време страни като Франция и Великобритания се борят с дългове от порядъка на 200% от техния брутен продукт.
Част от успеха на програмата е, че е отделена от администрацията и се управлява от Пол Хофман - бизнесмен и бивш ръководител на Studebaker Corporation. В края на периода икономиките са минали предвоенните си равнища, а европейската търговия е нараснала значително. Но по-важното е, че е променила посоката си - сега вместо с колониите си европейските държави търгуват много повече помежду си. Парижката конференция прераства в Организацията за европейско икономическо сътрудничество. Шест години по-късно идва Договорът от Рим, с който стартира изграждането на Европейския съюз. Изводът на белгийския историк Херман Ван дер Вее за плана „Маршал” е: „Той дава нов тласък на реконструкцията на западноевропейската икономика и допринася много за реновацията на транспортната система, модернизацията на промишленността, улесняването на търговията в границите на континента”.
70 години след тази мащабна идея нейният успех продължава да вдъхновява политици по целия свят. Както отбелязва Томас Клайне-Брокхов в коментар за "Зюдойче цайтунг: "Днес "Маршал план" искат и в Африка, и в Гърция и във френските предградия. Някои идеи са толкова добри, че живеят дълго".
