На 16 май 1932 г. в София бе убит председателът на Македонския национален комитет Димитър Михайлов. Още в първите седмици се бе почувствувала неговата организаторска способност, както и твърдата му воля. Всички, които от миналото го познаваха, изтъкваха големите му духовни и интелектуални качества. Не си спомням дали бе изминал един месец и враговете на Македония го погубиха. Още тогава изказах пред приятели подозрение, че е бил убит главно защото ръководителите на злосторниците са се побояли от акцията му, която би довела, може би, до техната капитулация.
Д. Михайлов е роден на 13 окт. 1873 г. Основно и гимназиално образование е получил в Битоля. Следвал е в Софийския университет. След това е учил в Мюнхен. Бивал е училищен инспектор (на българските училища, естествено) в Македония. Димитър Михайлов имаше солидно класическо образование. Познат беше като отличен педагог; дълги години е бил учител в софийската Семинария, където мнозина от издигнатите български духовници са били негови ученици. След Първата световна война е работил неколко години в Българската Екзархия в Цариград. Изборът на Д. Михайлов на чело на емиграцията в България беше щастливо събитие. Той можеше да допринесе твърде много за македонската кауза. Това бе известно и на протогеровистите; не е изключено поради това именно също да са побързали да стрелят върху него.
Битоля, родният град на Димитър Михайлов, с гордост може да посочва неговото име в редицата на най-заслужилите на българщината битолчани. От младини още Михайлов е бил участник в македонското народно дело. И чрез заслугите си, и чрез върховната си жертва, презаслужено записа името си в историята на нашия народ…
Погребението на Д. Михайлов е извършено на 19 май. Траурната манифестация била огромна, с неколко стотин венци от различни организации и отделни лица… Председателът Шанев от името на македонската емиграция в Америка изпрати телеграма до Националния комитет: „Сърдечни съболезнования за големата загуба. Смъртта на председателя Михайлов да стегне македонските редици около Националния комитет за тържеството на нашия идеал. Това ще бъде най-заслуженото наказание за долните убийци — чужди оръдия. Положете венец от наше име върху тленните останки на скъпия покойник.” – Иван Михайлов, Спомени IV стр. 797 – 799
http://www.strumski.com/books/I_Mihajlov_Spomeni_IV.pdf…
Димитър Михайлов от Битоля – председател на Македонския национален комитет:
“До Негово Величество Фердинанд І Цар на Българите“
Ваше Величество,
С паданието в български ръце на градовете Битоля и Охрид – сърдцето и умът на Македония и на дългите революционни борби, сметайки че освобождението на голема част от многоизмъчената ни родина, изтръгната вече от ноктите на грозната сръбска тирания, почти е завършено и македонския роб в тая страна след дълги теглила и без брой жертви – озарен от лъчите на свободата; преизпълнени също с радост и тържествуващи за скъсванието на чудовищния и крайно несправедлив Букурещки договор, по силата на който България бе ограбена от своите съседи, ние, македонските емигранти в столицата считаме за свой свещен дълг да поздравим Вас, Върховния Вожд на славната ни армия и главния виновник за свободата на нашата родина и да поднесем по тоя случай смиренно пред Ваше Величество нашата искрена благодарност и гореща признателност…
Ваше Величество,
Македонското дело прекара в своето развитие големи перипетии, срещна непреодoлими спънки и се изпитаха не малко горчевини. Но въпреки всички трудности Вие, Ваше Величество, съзнавайки и прогласявайки, че Свободна България има не само права, но и дълг към поробена Македония, с своята мъдрост и непоколебимо постоянство, подкрепени от единодушието на българския народ и чрез храбростта на крилатото и славно българско войнство, съумехте да изкарате благополучно до край грандиозната сграда на Освободителното дело в по-големата й част, поради което ще имате вечната признателност на поколенията, които ще ви величаят и преданността на многострадалното македонско население, което ще Ви обича и почита като велик, мъдър и предвидлив Цар-Освободител. Живейте, Царю честити, за слава и величие на скъпото обединено Отечество!
За признателните македонски братства: Битолско, Велешко, Воденско, Горнобродско, Дебърско, Демир-Хисарско, Енидже-Вардарско, Костурско, Кочанско, Кратовско, Крушовско, Кукушко, Кумановско, Леринско, Малешевско, Охридско, Паланско, Прилепско, Ресенско, Скопско, Солунско, Серско-драмско, Тиквешко, Тетовско и Щипско.
Председател на Битолското братство – Д. Михайлов.
25 ноември 1915
София”
http://www.strumski.com/…/Mk_Bratsva_Do_Negovo_Velichestvo.…
http://strumski.com/biblioteka/…
http://strumski.com/biblioteka/?id=1367
https://bg.wikipedia.org/…/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D…
