Леон Ламуш за българската националност на македонските славяни
Леон Ламуш за българската националност на македонските славяни
В следващите страници ще приведем откъс от книгата на Л. Лемуш, „La Question des minorités“, издадена през 1931 в Париж. Тя показва българската националност на преобладаващата част от жителите на Македония на базата на няколко етнодемографски статистики.
„… II. НАЦИОНАЛНОСТТА НА МАКЕДОНСКИТЕ СЛАВЯНИ
Областта, която обикновено наричаме Македония и която включва очертана накратко бившите турски вилаети (генерални губернаторства) на Солун и Монастир [Битоля] и санджака (департамент, окръг) на Ускуб [Скопие] във вилаета Косово, има много смесено население, съставено от представители на почти всички националности в Източна Европа. Понастоящем е много трудно да се дадат точни данни за състава на това население поради големите размествания, настъпили след войните чрез емиграцията и имиграцията.
Една статистика, публикувана през 1900 г. от един български автор, Васил Кънчов, и чиято точност можахме на няколко пъти да установим, сочи следното: от общо 225 0000 души 103 0000 са българи християни и 140000 са българомохамедани (помаци), 500000 са турци, 225 000 са гърци (от които 14 000 мюсюлмани), 125 000 са албанци (от които 116 000 мюсюлмани и 9000 християни) и след тях идват македоно-румънците (власи или цинцари), евреите, циганите, чийто брой се изчислява най-различно.
Професорът от Лайпцигския университет, ученият Густав Вайганд, (починал през юли 1930 г.), който е обходил на няколко пъти Македония, признава валидността на статистиката на В. Кънчов, а един чешки автор, г. Владимир Сис, също е съставил през 1918 г. статистика, която се различава от предната само поради настъпилите след 1903 г. емиграционни движения. Друга статистика, поместена в труда на г. Мейе „Езиците в Нова Европа“, сочи 627 397 македонци в Югославия, които в същност са българи, говорещи на македонски диалекти.
На една конференция, проведена наскоро в София, един български професор, г. Яранов, като взема под внимание естествения прираст на населението, а така също и емиграцията, сочи все още 625 000 българи (включително и помаците) в Македония под сръбска власт и 297 000 в гръцка Македония. Ние даваме тези цифри под резерва, но отбелязваме, че един гръцки автор (С. Evelpidi, Les Etats Balkaniques, Paris, Rousseau et Cie, ed., 1930, p. 47) признава все още 500 000 българи на югославска територия (изглежда, че не включва Скопската област) и 150 000 славяногласни в гръцка Македония.
От тях според автора 70 000 имат гръцко национално съзнание, така че броят на българите, гръцки поданици, се свежда до цифрата 80 000 души. Същественият пункт, самата основа на македонския въпрос е етническият характер на славяните, които ние определихме за българи и които единодушно са били признавани за такива, поне до 1878 г. Оттогава насам сърбите започнаха да претендират, че славянското население в тази област или най-малкото в северния ѝ дял, е част от тяхната нация, но до Европейската война те единствени бяха на това мнение.
И тогава някои писатели, най-вече французи, водими от политически съображения, започнаха да твърдят неточно, че македонците са сърби, но че представляват народ с неопределена националност, който би могъл да възприеме онези белези, които би му придал един достатъчно силен господар. Изхождайки от капиталното значение на този въпрос, принудени сме да навлезем по този повод в някои подробности…“
По: Българската история в трудовете на европейски учени. БАН. София, 1970, с. 167–168.
