ЛЕОН ЛАМУШ – ЗАБРАВЕНИЯТ
ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА
ГОРНА ДЖУМАЯ
Леон Ламуш (1860 -1945) е автор на редица книги за българската история. Интереса му към България събужда нашият държавник Петър Тодоров Гудев, виден член на Народнолибералната (Стамболовистка) партия, завършил право с докторат в Париж. От 3 март 1907 до 16 януари 1908 г. Гудев е министър председател и министър на вътрешните работи в България. Видният френски учен Луи Леже, преподавател на Леон Ламуш по славянска литература в Института за ориенталски езици в Сорбонота и в Колеж дьо Франс, пък насочва вниманието му към освободителното движение на славянските народи, по-специално на Македония.
Първото си посещение в България Леон Ламуш прави през 1892 г., като разстоянието Лом – София пропътува с файтон. В София е приет от княз Фердинанд. Освен с Петър Гудев, подържа връзка със Стамболов, проф. Иван Шишманов, Петко Каравелов и други видни българи. Още от това време той живо се интересува от Македонския въпрос, запознава се с балканските проблеми. Освен български, изучава и други балкански езици. През 1897 – 1898 г. в Сорбоната чете лекции върху езиците, историята и книжнината на балканските народи, а през 1898 -1899 г. – специално върху историята на Македония.
През 1904 г. участва в мисията, натоварена с преустройството на турската жандармерия. Установява се в Серес и пропътува цяла Македония. Бил е в Демирхисар, Кавала, Драма, Бер, Воден, Гевгели, Дойран, Битоля Ресен, Охрид, Струга, Мелник, Горна Джумая и други градове. Това му помага да опознае основно македонските земи под турска власт. Улеснява го фактът, че познава балканските езици – турски, албански, български и сръбски. Написал е над 20 труда върху балканските проблеми, между които „България в миналото и настоящето“, издадена през 1892 г. след първото му посещение в България.; „Петнадесет години балканска история (1904 – 1918)“, написана в 1928 г. и посветена на Мюрцщегската реформа, Младотурската революция и Балканските войни; “Въпросът за малцинствата“ (1931 г.), в която се призовава да се спазват правата на българите в Македония, Тракия, Западните покрайнини, Доброджа и Бесарабия. Добронамерена и точна информация за дейността на съюза „Добуджа“ Ламуш дава в книгата си „Българите в Румъния“ (1932 г.) Участва в подготовката на уникалното издание „Алманах Македония“ (1931 г.) като член на Македонския научен институт. През август 1933 г. по време на Илинденските тържества в гр. Горна Джумая е открит паметника на Неизвестния (македонски) четник на градския площад. Автор на паметника е скулптора Кирил Шиваров от гр. Варна, а на венеца скулптора Панде Киселинчев. На тържествата присъства и Леон Ламуш българския почетен генерален консул в Париж – по това време. Във фонда на отдел „Нова и най-нова история“ в Регионален исторически музей – Благоевград е запазен приветствения адрес на Общинското управление и гражданите на Горна Джумая до г-н Леон Ламуш, с който той е провъзгласен за почетен гражданин. В регионален исторически музей – Благоевград се съхраняват оригинални снимки на Леон Ламуш с общински съветници и кмета Панайот Тасев пред читалище „Съгласие“ и паметника на Незнайния (македонски) четник. През 1938 година Леон Ламуш е гост на юбилейното тържество по случай 50 – годишнината на Софийския университет. Това тържество остава паметно с факта, че над 100 души учени, светила в науката от целия свят, пристигат в България, за да почетат празника на българската Алма Матер.
Леон Ламуш защитава позицията, че: „България е жестоко ампутирана от Ньойския договор, а откъсването на живи части от нейната плът е грубо нарушение на свещения принцип за самоопределението на народите“.
През август 1933 година, когато той е гост в гр. Горна Джумая по време на Илинденските тържества, след откриването на Паметника на македонския четник на градския площад, Горноджумайското градско общинско управление с кмет Панайот Тасев именува и улица на негово име – днешната улица – „Арсени Костенцев“.
В Държавен архив –Благоевград се съхранява протокол от заседание на комитета по отпразнуване годишнина от обесването на Георги Измирлиев – Македончето от 8 юни 1939 г., от който става видно, че на 11 юни 1939 г. Общинският съвет, гражданството и учащите се ще бъдат заети с посрещането на Горно-Джумайския почетен гражданин – г-н Леон Ламуш.
Снежана Захариева, уредник в РИМ Благоевград (пенсионерка)
