Защо Европа не се учи от историята (и какво се случва с изоставащите ученици…)
С нетърпение очаквахме премиерата на „Мистър Джоунс“ на голямата полско-американска режисьорка Агниешка Холанд и ето, че я дочакахме!
Журналистът от Уелс Гарет Джоунс, който рискува живота си за да стане първият западен свидетел на ужасяващия глад в Украйна през 1932/33, отнесъл по заповед на Сталин няколко милиона човешки същества, е непознато име в днешния свят.
И това, че такъв герой и блестящ журналист е изтрит от общественото съзнание, докато имената на фалшиви кумири са от десетилетия абонирани за академични почести, къпели са се и се къпят в награди и слава, говори повече за духовното и интелектуално състояние на нашия западен свят от хиляди учени томове и лекции.
Гарет Джоунс не успява да навърши 30 години, тъй като през 1935 г., на репортерско пътуване в Китай, Вътрешна Монголия е отвлечен и убит от „китайски бандити“. Междувременно има достатъчно сведения, че зад фирмата, която организира пътуването му, Востваг, е стоял НКВД, а и придружаващите го „водачи“ са били агенти на Съветите…
Преди това последно пътуване обаче той е оклеветен пред английската и американска общественост като измамник и фантазьор, който е фабрикувал репортажите си за уж някакъв глад в Украйна с цел да злепостави Съветския съюз, родината на цялото прогресивно човечество. Идейни и финансови съветски протежета в западните медийни и политически среди охулват и изтласкват от сцената честния репортер.
Именно тези драматични месеци в краткия живот на Гарет Джоунс са в центъра на филмовия разказ на Агниешка Холанд – командировката му до Москва, самоволното конспиративно пътуване из украинската провинция, сблъскването там с неописуемия ужас на Голодомора (гладомор), завръщането в Англия и трагичната враждебност, с която Европа посреща неговите лекции и статии за масовите престъпления в СССР.
Сценаристка е Андрея Халупа, американска писателка и публицистка от украински произход. Нейният подход към темата и структурирането на сюжета могат да подразнят някои детайлни познавачи и на съветската история, и на истинската биография на Гарет Джоунс – трите му пътувания в Съветска Русия тя обединява в едно, немалко детайли от съветския бит във филма са спорни, включването на Джордж Оруел като герой във филма, който пише своята „Ферма на животните“ повлиян от статиите на Гарет Джоунс и дори се среща с него (за което няма никакви сведения) и пр.
Но филмът е преди всичко направен за западния, непросветен за съветските дела зрител (и за не по-малко непросветеното в това отношение младо поколение в Източна Европа). И заради това не бива да се търсят подобни кусури, но енергично трябва да се приветства като рядко явление излизането на голям световен екран на един ярко антисъветски филм в най-доброто значение на думата!
„Мистър Джоунс“ е мащабен, епичен, с големи актьори (Джеймс Нортън, Питър Сарсгаард, Ванеса Кърби) и с разточително, смазващо визуално въздействие. Отдавна Агниешка Холанд не е разгръщала с такава сила своята способност да създава осезаеми филмови светове – при това без специални ефекти и 3D визии. Разбира се филмът е политически – не само възстановявайки истината за далечното минало, но свързвайки поуките от него (или липсата на такива) с днешната всеобща слепота за пълзящото подриване на следвоенния европейски свят от един агресивен, диктаторски режим.
С каква поразителна актуалност се гледа в началото на филма лекцията, която младият специалист по Съветска Русия и външнополитически съветник на Лойд Джордж Гарет Джоунс изнася пред лордове и корифеи в изискан, аристократичен клуб в Лондон. 1933 година, току що завърнал се от лична среща с Хитлер и Гьобелс той (също както в публикуваните си статии на темата) предупреждава за плановете на нацистите да завладеят Европа, за това, че колкото и да не е за вярване, Британия ще се съюзи един ден със Сталин срещу Хитлер. На Гарет му се присмиват и никой не взема сериозно пророческите му думи. Също както днес политическият елит смята за луди онези, които от години апелират да не се правят концесии пред Путинска Русия, които предупреждават за смъртоносната опасност за западната демокрация, произтичаща от Москва.
Главният антипод на Гарет Джоунс и в живота, и в този филм е изтънченият интелектуалец, първото перо на английската и американска журналистика, носителят на висшата журналистическа Пулицърова награда, московският кореспондент на Ню Йорк Таймс Уолтър Дюранти (Питър Сарсгаард – убедителен и противен). Той, който с всяка своя статия изгражда розовата романтична, представа за Съветския съюз като земен рай за работниците и селяните, вижда в Гарет Джоунс най-голяма заплаха за големия проект по видиотяване на западното обществено мнение. Сталин отсъства във филма на Холанд, затова пък образът на злодея Дюранти пронизва цялото повествование – интригант, порочен и зъл циник, той е начело на кампанията срещу Гарет, след завръщането му от украинския ад през 1933 година.
Навярно на него преди всичко дължим заличаването до неотдавна на що годе значимо обществено съзнание на Запад за това гигантско престъпление срещу човечеството, отнесло много милиони жертви. Агнешка Холанд не скри и на пресконференцията след премиерата, че нейният филм иска да достигне до публиката и с предупреждението, че „фейк нюз“ не съществуват само от вчера, че цялата история на съветската държава е белязана от разпространяването на една голяма и на безброй съпътстващи „фейк нюз“, на която са се хващали и хващат до сега лекомислени и хипнотизирани хора по света.
„Мистър Джоунс“ (изпратен в Берлин с учтиви, кратки аплодисменти след прожекцията за журналисти и рецензиран уклончиво на по половин колонка във вестниците до сега) е ярко свидетелство за последиците от наивността в миналото и предупреждение срещу безразличието и безотговорността днес.
Дано да има кой да го види.