На 26.9.1983 г. подполковник Станислав Петров от СССР предотвратява световна ядрена война, като решава да не започва ядрена атака срещу САЩ. Героят, който спасява човечеството и жертва своята кариера и живот, умира в Московска област през май 2017 г.
„Не съм герой“, казва в повечето си интервюта той. „Просто бях на точното място, в точното време“. Той твърди, че чужденците преувеличават заслугитему, а вниманието на обществото го уморява.
В понеделник, 26 септември, малко след 21 ч подполковник Станислав Петров е дежурен в свръхсекретната база на специалното войсково поделение № 22251, известна като “Серпухов-15“. Тя била разположена край селцето Курилово, на територията на Калужка област, недалеч от Москва.
Задачата му била "да поддържа денонощна връзка и да приема информация от космическото разузнаване на СССР от Системата за предупреждение за ракетно нападение (СПРН). Малко след като застъпил дежурството, нещо се объркало. Компютрите започнали да сигнализират, че американска ракета се насочва към съветска територия. Върху монитора на централния компютър се появила яркочервена светлина и за части от секундата се включила и звуковата аларма, която била толкова мощна, че - според признанията на самия Станислав Петров - можела да “вдигне и мъртвия от гроба“.
На този ден съдбата на човечеството се оказва в неговите ръце, той е изправен пред изключително трудното решение: да започне ядрена война или не. За щастие на всички нас, той избира да я избегне.
„Алармата в командния и контролен пункт се задейства с червени мигащи светлини на конзолите“, спомня си Петров. Той е на смяна, когато системата информира за изстрелване на американска ракета, следвана от още 4 други. Ако във Вашингтон наистина е била изстреляна ракета, това би означавало начало на ядрена война.
По това време отношенията между двете страни-съперници са доста обтегнати. Три седмици по-рано СССР сваля случайно самолет на Корейските авиолинии над Сахалин, при което загиват 62-американци. Президентът на САЩ Роналд Рейгън е решен да се противопостави на „Злата империя“. Всичко подсказвало, че при такива международни отношения, войната е напълно възможна.
В този момент Петров е трябвало да помисли: дали САЩ наистина са изтреляли ракетите? Компютърът твърди, че това е така – всички 30 нива на системата потвърждават, че има атака. Ракетите ще са над Русия след 30 минути! Разполага с 15 минути, за да вземе решение дали да се довери на компютъра и да предаде информацията на съветските власти да предприемат мащабна ответна реакция, която да унищожи почти половината американско население и да започне Трета световна война. На Кремъл му трябват 15 минути, за да инициира изстрелване, следователно мъжете в бункера имат най-много 10 минути да действат. Ако се забавят, шансът за ответен удар ще е загубен – завинаги."В продължение на 15 секунди бяхме в шок. Трябваше да разберем какво следва". "Това не беше работа за нервни хора", казва той. "Шокът, удивлението и объркването бяха толкова големи, че нещата лесно можеше да прераснат в паника". При наличие на истинска атака пък хиляди сънародници на подполковника ще умрат, ако той не предприеме нищо. Дилемата е страшна. Времето напредва.
Той взема решение. Когато правителствената линия звъни, той вдига и казва „Системата ни дава грешна информация“. И е прав: системата не функционира поради рядката подредба на слънчевата светлина върху облаците на висока надморска височина и изключително необичайната орбита на сателита. Няма никаква ракетна атака от страна на САЩ.
На въпроса как е стигнал до това решение Петров отговаря, че според него ако Вашингтон е решил да атакува СССР, то едва ли ще е само с 5 ракети, защото така щетите биха били минимални. Освен това той, имайки отлични компютърни познания за системата, която се ползва в СССР, е скептично настроен към данните от нея. „Позволих си да не се доверя на системата, защото съм човек, а не компютър“.
Информацията за инцидента придобива гласност чак в началото на 90-те години, когато бившият вече командир на Съветската ПВО генерал Юрий Вотинчев публикува своите мемоари. След събитието подполковник Петров не е неграден, но не е и наказан. Една похвала би дала възможност информацията за недостатъците на системата за предупреждение за ядрени атаки да стане всеизвестна, а властта не желае това. По-късно, след падането на режима, когато вече е пенсионер, той попада под медийното внимание, най-вече на западните медии. Той е недоволен от медииното внимание и с пословична скромност отказва да се признае за герой – „Това беше просто работен момент“, казва той, дори след като получава наградата „Дрезден“ през 2013 г. През 2014 г. излиза посветеният на него документален филм "Човекът, който спаси света", режисиран от датчанина Питър Антъни, озвучаван от американския актьор Кевин Костнър.
През септември 2017 г. не руски, а германски вестник съобщава за смъртта му, която е била още май 2017 г. Причината световните медии да научат за неговата смърт е немският му приятел Карл Шумакер, който му звъннал за рождения ден /77 години/ и така разбирал, че той е починал преди няколко месеца.
