Безшумната” ликвидация на ВМРО – На 7 юни 1946 ЯСМИНА ФИЛКОВСКА

КИРИЛ ДРАНГОВ – адвокат, член на ЦК на ВМРО
„Още от следването си в Софийския университет той се включва в дейността на Македонското студентско дружество „Вардар”, чийто председател е Иван Михайлов. За известно време дружеството е ръководено и от К. Дрангов…Особено активно К. Дрангов се включва в македонското революционно движение от септември 1924 г., когато участва под ръководството на Иван Михайлов в наказателната акция срещу Алеко Василев и полк. Георги Атанасов, преки виновници за убийството на Тодор Александров.Той свързва цялата си по-нататъшна революционна дейност с Ив. Михайлов, от която не се отклонява до края на живота си, като винаги се проявява като смел и безкомпромисен революционер…“
http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php…

СТРАХИЛ РАЗВИГОРОВ – адвокат, член на ЦК на ВМРО
“Страхил е син на легендарния Мише Развигоров; роден в Щип. Още като малко дете е заминал за България с майка си. Там бе свършил средно образование и сетне учил във военното училище. Подир Първата световна война е следвал право в Софийския университет. Страхил имаше широко сърдце. Отличен другар, лоялен спрямо всички. Живееше с безкрайна почит към делото на баща си; а с това се явяваше като истински брат по чувства на цялото население в родния край. Може би с един градус повече, отколкото бе нуждно, у Страхила се забелязваше една приятна сантименталност. Впрочем, нея я има сигурно у мнозина борци, но не у всички тя се забелязва. Страхил Развигоров беше млад когато влезна в Централния комитет на организацията. Загина когато българските комунисти бидоха установени на власт в България, след Втората световна война. Преди да изчезне, бил е разкарван по затвори, заедно с мнозина други македонски деятели и хора от стара България.”- Иван Михайлов, Спомени III, стр. 552
http://www.strumski.com/books/Ivan_Mihajlov_Spomeni_III.pdf…

https://www.youtube.com/watch…

ГЕОРГИ (ЖОРО) НАСТЕВ от Охрид – член на ЦК на ВМРО
“Осмият общ конгрес на ВМРО бе свикан през първата по­ловина на месец април 1932 г. За Централен комитет той избра Владимир Куртев, Георги Настев и Иван Михайлов. Георги Настев е от родители охридчани. Той самият се чув­ствуваше напълно македонски българин, комуто каузата на поробе­ното отечество бе близка. Настев помагаше анонимно на освободителното движение две-три години подред преди да стане пълномощник на организацията за Разложко. В тази околия той работи неуморно, без колебания, с идеализъм, дълго време. Общо взето, бе мълчалив човек, но винаги точен, верен на думата си и със смел дух. Беше и много трудолюбив. И той загина в Бъл­гария след хаоса, който настъпи при установяване на комунистическа власт там. И тоя ратник за свободата на Македония става жертва на кому­нистическия терор в България след Втората световна война, ка­къвто сигурно не е имало и при някогашното турско нашествие в българскитё земи…”- Иван Михайлов, Спомени III, стр.555, 556
http://www.strumski.com/books/Ivan_Mihajlov_Spomeni_III.pdf…

ЙОСИФ МАРКОВ от Загоричани, Костурско – директор на кино “Македония”
„Това, което знаем е, че на 7 юни вечерта в домовете им са били арестувани моят баща, чичо ми и няколко техни приятели, между които членовете на ЦК на ВМРО. Последният не е успял да стигне до нашата къща и е заловен на улицата. Страхил Развигоров е бил арестуван два дни по-късно просто, защото не се е намирал в София…В буквалния смисъл на думата бяхме изхвърлени от родните си домове и оставени на улицата, на произвола на съдбата. Единственият мотив за зверските убийства, е била убедеността на тези хора в българския произход на населението в Македония. Никой от близките на арестуваните хора не узнава какво се случва с тях, забранено им е дори да печатат некролози за избитите им близки. Това е направено, защото по това време се е подготвяла пълната мобилизация на Пиринския край и Тито е знаел как ще се противопоставят тези хора и е искал да си осигури спокойствие в едно престъпно дело. Това е убийство на българи от българи…“- Аглика Маркова, дъщеря на Йосиф Марков
https://www.youtube.com/watch…

https://www.youtube.com/watch…

КОСТА РИЗОВ от Свети Врач – председател на студентската корпорация „Шар“
„Убит бе от комунистите и Коста Ризов от Свети Врач. Ризов бе осъден задочно на смърт точно два месеца след като бе арестуван, през август 1946 г. Само цинизма на тогавашното червено правосъдие на България можеше да поддържа, че той бил в неизвестност и да про­изнесе смъртната си присъда над убития вече младеж. Ризов беше от ония народни синове, за когото може смело да се каже, че е син на поробена Македония…“ – Иван Михайлов, Спомени IV, стр.440-442
http://www.strumski.com/books/I_Mihajlov_Spomeni_IV.pdf…

КРЪСТЮ ПИНЗОВ – деец на ВМОРО и ВМРО
„Кръстьо Пинзов е роден в костурското село Смърдеш. Активен член на ВМОРО в Костурско, след това се преселва в България, където е определен за пунктов началник на ВМРО във Варна. Дъщеря му Христина Пинзова се жени за Атанас Пашков, също български революционер, деец на национално-освободително движение на българите в Егейска Македония в годините на Втората световна война. След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Кръстьо Пинзов изпада в немилост пред новата власт, арестуван на 7 срещу 8 Юни 1946 год. и е отведен в София…“

СТРАХИЛ ТОПУКОВ – журналист, деец на ВМРО
„Братовчедът Страхил живееше в дома ни като член на семейството. Приемах го като по-голям брат, от когото съм получавал много ценни съвети и напътствия. За мен и за братята ми Лазар и Атанас, Страхил беше нещо като духовен наставник. Страхил работеше като журналист във вестник „Македония“, а по-късно във вестник „Зора“ на Данаил Крапчев. След идването на комунизма в България братовчедът Страхил, заедно със сина на тетка ми Янинка Борис и с другите дясно ориентирани македонски дейци (Йосиф Марков, Петър Гребенаров и много други), бяха арестувани и физически ликвидирани. Без съдебен процес и без да се узнае лобното им място…“- стр.191, Славчо Абазов
http://www.strumski.com/…/%D0%92%D0%BE%D0%B9%D0%B2%D0%BE%D0…

http://strumski.com/…

ГЕОРГИ ХУКЛЕВ – адвокат, деец на ВМРО
„Съдебното дело се насрочи за януарий, 1946 г. в София. На деня падна голем сняг и свидетелите не се явиха. Понеже е политическо дело, насрочи се да се гледа в Неврокоп в края на април. Съдени бяхме аз, Ангел Пандев, Иван Джолев и Петър Гелемеров. Адвокати ни бяха Георги Хуклев от Неврокоп и Стоян Боев от София. Делото продължи 3 дена. Прокурора искаше смъртна присъда. Георги Хуклев бе наш, здрав човек, изнесе една прекрасна защитна реч:
„Господа съдии, вий тук не съдите само тези невинни младежи. Заедно с тях съдите Дамян Груев, съдите Гоце Делчев, съдите Тодор Александров. Вий съдите цяла България, съдите българският народ. Вий съдите историята на България. Съдите поробена Македония…“-
Пандо Младенов от с. Търлис, Драмско, деец на МПО – Канада
http://www.makedonskatribuna.com/memoirsPM.pdf…