Фердинанд Шьорнер пробива линията "Метаксас" и превзема Атина, фюрерът го обявява за върховен главнокомандващ в предсмъртното си писмо.
Любимец на Хитлер, получил покана лично от Сталин да сложи пагони на съветски генерал, отрупан с медали за храброст от двете световни войни, лежал в затвора като нацистки престъпник.
*Линията „Метаксас" е верига от укрепления, построени по продължение на гръцко-българската граница и замислени като защита на Гърция в случай на българско нападение по време на Втората световна война. Линията носи името на Йоанис Метаксас, тогава диктатор на Гърция. Съдържа фортове и тунели, които водят до наблюдателни пунктове, платформи за оръдия и картечни гнезда. Конструкциите са толкова здрави, че са оцелели, някои дори се използват още, а други са отворени за туристи. Линията „Метаксас“ е обходена от германските сили, които нападат Гърция през Югославия. Германците отначало атакуват линията „Метаксас“, но не успяват да преминат, тъй като се натъкват на силна съпротива. Затова германските военачалници решават да обходят линията, като преместват войските си на гръцко-югославската граница, която е слабо отбранявана. Въпреки че германците обграждат линията „Метаксас“, войниците продължават да устояват на вълните от атаки. Гръцката армия се предава на 21 април, но войниците и офицерите продължават битката до 23 април, когато германците използват сълзотворен газ, за да накарат защитниците да излязат от укрепленията.
ГЕРМАНСКАТА ВОЙСКА ПРЕВЗЕМА ГЪРЦИЯ.
Вечерта на 7 април 1941 г., на втория ден от нахлуването, дивизията на Шьорнер отрязва жп линията към Солун, по която се снабдява 2-ра гръцка армия, капитулирала след два дни. Голямата заслуга за пробива и разгрома на гръцко-британските войски е именно на Фердинанд Шьорнер, който тогава е генерал-майор и командва 6-та планинска дивизия, съставена предимно от австрийци.
Опитните алпийски бойци изиграват ключова роля, извършвайки преход през покрити със сняг ридове, за да направят пробив на място, което е смятано от гърците за непристъпно.
Шьорнер повежда бойците си към Атина и на 27 април градът е овладян от него с подкрепата на 2-ра танкова дивизия. По-късно през май 6-та дивизия взема участие в последния етап от сраженията на Крит.
След Балканската кампания Шьорнер е награден с Рицарски кръст. Остава в Гърция с окупационните войски до момента, когато Хитлер нарежда дивизията му да бъде преместена на север в арктическите райони на руския фронт.
По това време Шьорнер вече е сред най-уважаваните пълководци във Вермахта.  
БИОГРАФИЧНИ ДАННИ И КАРИЕРА
Роденият на 12 юни 1892 г. в Мюнхен бъдещ фелдмаршал няма аристократично потекло като повечето елитни германски генерали. Но пък се проявява като млад и храбър  командир още по време на Първата световна война, когато е тежко ранен. Начело на рота от планински гренадири през 1917 г., той участва в щурма на планинската крепост Монте Колонрат и в завладяването на важната височина 1114. За тези си заслуги Шьорнер е награден с орден “ Pour le Merite”, висшия орден на империята.
През 20-те години на миналия век става активен подръжник на нацисткото движение. В началото на Втората световна война командва 98-ми планинско-гренадирски полк, с който на 13 септември 1939 г. има важна роля за превземането на града-крепост Лвов.
След блестящата Балканска кампания Шьорнер се проявява през октомври 1941 г., където удържа дълга 30 мили фронтова линия край Мурманск в условията на люта зима и насред дивата тундра.
Макар да е генерал от планинските войски от 1 юни 1942 г. той е назначен за командващ на 40-ти танков корпус, въпреки че няма съответната за това подготовка, нито опит. Той е прехвърлен в центъра на действие на Източния фронт. Точно там Шьорнер се проявява с пълна сила. От самото начало заложеният в него нацистки фанатизъм и жестокост правят силно впечатление на Хитлер и Шьорнер бързо започва да се движи по йерархичната стълбица на Вермахта.
За да не си помислят за бягство войниците му, нарежда да се стреля над тях, за да е ясно, че връщане назад няма.
На 18 февруари 1944 г. Шьорнер става началник на ръководния щаб на нацистката партия при армейското командване. Там успява да се скара със самия Мартин Борман, но Хитлер взима страната на командира.
Малко по-късно Фердинанд е назначен за главанокомандващ на група армии “А”, заменяйки на този пост уволнения пруски кавалерист Евалд фон Клайст. 
Следващата пролет води тежки боеве в Крим, опитвайки се да даде отпор на настъпващите съветски войски.
Всеки немски войник, успял да унищожи руски танк, по нареждане на Шьорнер, получава за награда триседмичен отпуск, което на практика означава спасение от гибел.

Но освен това генералът нарежда бойците, напуснали позициите си, да бъдат разстрелвани за пораженчество.
В крайна сметка жестоките методи на Шьорнер не оказват кой знае какво влияние на изхода от Севастополските сражения. Оцелелите германски войски се евакуират по море. От севастополския “капан” през май 1944 г. успяват да се измъкнат само 26700 души от 70- хилядна групировка.
Хитлер обаче продължава да вярва в любимия си генерал и на 23 юли 1944 г. Шьорнер е назначен за командващ на група армии “Север”, която обаче след тежки сражения е обкръжена през август в Естония и Латвия.
След успешни за тежкото положение маневри по-голямата част от войските на Шьорнер се измъкват.
На 17 януари 1945 г. Хитлер назначава генерал-полковника за командващ на група армии “А” (прекръстени по-късно в „Център”), които имат задачата да  удържи фронт, който започва северно от Варшава и завършва в Карпатите в Чехословакия. Съветските сили превъзхождат тези на Шьорнер в съотношение 6:1 по личен състав и танкове, а по оръдия – 11:1.
Когато баварецът поема командването, руското настъпление тече с пълна сила. Генерал-полковникът се захваща за работа с присъщата му безжалостност. Обичайно дело стават военнополевите съдебни процеси. Десетки войници са обесени с надпис на тях “страхливец” или “дезертьор”.
Малко преди края на войната Шьорнер заплашва с военен съд дори високоуважавания носител на “Мечовете” Георг Бохман, когато последният отказва да изпълни една безсмислена заповед за настъпление.
В около дузина случаи повдигнати от него обвинения водят до смъртни присъди от военен съд. Жестокостта на Шьорнер обаче не променя неизбежното.
9-та армия скоро е превърната в група армии “Висла” за отбраната на Берлин. Главната задача на Шьорнер вече е да удържи индустриалния райно в Силезия, който става главен регион за производство на оръжие за Германия. Шьонер се сражава с невероятна енергия, но не успява да удържи настъпващия вал. Бреслау, сърцето на Силезия, е обкръжен на 16 февруари.
На 5 април 1945 г. фюрерът прави Шьорнер фелдмаршал – последният офицер от немската армия, получил маршалски жезъл. На 10 април Хитлер лично връчва този знак за отличие на любимеца си.
Фюрерът публично заявява, че той е “единственият човек, проявил се като истински военачалник на целия Източен фронт”.
Именно до Шьорнер, който призовава фюрера незабавно да напусне обсадения Берлин,  Хитлер изпраща и последното си писмо, написано преди да се самоубие.
В него пише следното: "Ще остана в Берлин, за да участвам в решителната битка за Германия и да дам добър пример за всички останали. Смятам, че по този начин ще направя най-добрата услуга за Германия. За всички останали - трябва да положите огромни усилия, за да спечелите битката за Берлин."
На следващия ден Хитлер подписва заповед, на основание на която Шьорнер се назначава за главнокомандващ на сухопътните сили след смъртта на фюрера.
Хитлер се самоубива в своя бункер в столицата на 30 април 1945 година, за да не попадне в ръцете на съюзническите сили.
Последната мисия на новия главнокомандващ е да излети за Баварските Алпи, които трябвало да се превърнат в последната твърдина за нацистите. Шьорнер не успява да достигне целта си. Малкият му самолет прави аварийно кацане в Източна Австрия, където фелдмаршалът се скита няколко дни, опитвайки се да избяга от плен. Но на 18 май е разпознат от местните жители и е предаден. Арестуван е и е предаден е на американците, а те на свой ред го връчват на руснаците, които отдавна го търсят.
СЛЕД КРАХА НА РАЙХА
В Москва отчитат военния талант на Шьорнер и се опитват да го използват. Според поверителни доклади съветското върховно командване го счита за най-добрия фронтови генерал на войната. Многократно му предлагат да приеме комунизма, предложен му е и генералски ранг в новата армия на ГДР, ако не иска в Червената армия. Смята се, че лично съветският вожд Сталин се е опитал да убеди Шьорнер да приеме предложението.
Когато Шьорнер категорично отказва, заради военни престъпления го осъждат на стандартните 25 години наказателен лагер. На 25 януари 1955 г., след 9 години затвор, Шьорнер е освободен и се връща в Мюнхен. Съпругата му вече е починала. В родината си Шьорнер открива разочарован, че сънародниците му го презират като командир, захвърлил войниците си на произвола на съдбата в момент на опасност за спасение на собствената си кожа.
Той е преследван и от Съюза на военнопленниците възвръщенци, които предявяват обвинение срещу него за масово избиване на хиляди немски войници в хода на инициираните от него военнополеви съдебни процеси през последните години от войната.
През 1957 г. е признат за виновен за убийствата и е осъден от Мюнхенски съд на четири и половина години затвор за убийството на войник (въргалял се пиян в гумите на военен камион) без необходимото съдебно разследване. През петдесетте години, подобно на знаменития боен пилот Херман Граф, Фердинанд Шьорнер става жертва на обвинения в шпионаж и колаборационизъм, като поведението му по време на плен се обявява за разочароващо.
След освобождаването си (след 2 години) Шьорнер живее още десет години и умира в Мюнхен на 6 юли 1973 г. Тогавашният федерален министър на отбраната издава следната заповед: „Погребението на бившия генерал-фелдмаршал Шьорнер да се извърши без отдаване на военни почести. Забранява се участие в погребението на униформени служители на Бундесвера! Присъствието на служители в цивилно облекло е нежелателно.”
Това е краят на командира, съчетал таланта на пълководец с бруталност, жестокост и фанатична преданост на фюрера. Източник: trafficnews.bg