В Средновековието в Европа са използвани определени наказателни методи за контрол и санкция при лошо поведение, като средство за приучаване към някаква общоприета морална норма. Сред тях са и т.нар. маски на срама. В Германия тази маска се е наричала Schandmaske (букв. маска на срама). В половин Европа хората са използвали такива маски и в 18 век, по време на Просвещението, на Американската и Френската революции. Целта на маските е проста: лицата, които са извършили някакъв вид социално (или криминално) престъпление, трябва да ги носят, като по този начин цялата общност е информирана какво са направили. Те били изработвани от тежък метал, с най-разнообразен дизайн, така че наказаните да изглеждат глупаво, да  чувстват мъчително физическо и душевно неудобство. Външният вид предавал различни послания - Не клюкарствайте! Не бъди прасе! Знайте си мястото!... 
Един от начините за унизително наказание на клюкарите, например, е насилствено поставяне на съответната маска на срама, която била с дълъг език, или с магарешки уши, за да подчертае, че човекът се е проявил като глупак. Някои от тях, за забавление на околните, издавали и свистящи звуци всеки път, когато носителят въздишал. Наказаните били подлагани на подигравки, замеряни с изгнили плодове от минувачите и всякакъв тип социална изолация и поругание.
В тази епоха, както и във всяка една друга, за европейците е било особено важно културните норми да бъдат спазвани, за да има сигурност и предвидими очаквания в комуникацията в общността, затова се налагало да се изработят и такива.... странни методи за превъзпитание. Въпросът е дали наистина са постигали целта си. 
Следват маски от колекцията на музея в крепостта „Хоензалцбург“, Залцбург, Австрия: