Трима биолози дават доказателства на страницата на The Conversation, че при нужда и животните практикуват социално дистанциране и то има ефект.

Различни животни, като маймуни, омари, насекоми и птици, са способни да откриват и избягват болни членове на своя вид. Защо толкова много видове животни са развили такова сложно поведение като отговор на болестите? Защото социалното дистанциране им помага да оцелеят.

В еволюционно отношение животните, които ефективно се усамотяват по време на епидемия, подобряват шансовете си да останат здрави и да произведат повече потомство, което също ще се дистанцира социално, когато се сблъска с болестта.

Авторите на статията в The Conversation изучават различните начини, по които животните се опитават да избегнат заразяването и защо поведението им има значение за разпространението на болестта. В процеса на еволюцията животните са развили различни поведения, които ограничават заразите. Повсеместността на социалното дистанциране при животните, живеещи в групи, подсказва, че тази стратегия се предпочита отново и отново при животните, изправени пред висок риск от заразни заболявания.

Какво можем да научим за социалното дистанциране от другите животни и по какво тяхното поведение прилича или се различава от това, което правят хората сега?

Хранят болните, но пазят царицата

Социалните насекоми са едни от най-екстремно практикуващите социално дистанциране в природата. Много видове мравки живеят в тесни мравуняци със стотици или дори хиляди близки роднини. Подобно на нашите детски градини, студентски общежития и домове за възрастни хора, тези колонии могат да създадат оптимални условия за разпространение на заразни болести.

_{Царицата на черни градински мравки (горе вляво), заобиколена от възрастни мравки, ларви (вляво), яйца (в средата) и пашкул (вдясно). Кредит: Pan weterynarz/Wikipedia, CC BY-SA}

В отговор на този риск мравките са развили способността за социална дистанция. Когато се появи заразна болест в тяхното общество и болни, и здрави мравки бързо променят поведението си по начини, които забавят предаването на болестта. Болните мравки се самоизолират, а здравите мравки намаляват взаимодействието си с другите мравки, докато заболяването не изчезне от колонията.

Здравите мравки дори „заграждат“ най-уязвимите членове на колонията – цариците и бавачките – като ги държат изолирани от войниците, които най-често донасят микробите отвън. Като цяло тези мерки са високоефективни за ограничаване на разпространението на болестта и поддържане на живота на членовете на колонията.

^{Мандрилите живеят в големи групи в тропическите гори на екваториална Африка. Те често се грижат за други членове на групата, но активно избягват болните мандрили, освен ако не са близки членове на семейството. Кредит: Eric Kilby/Wikipedia, CC BY-SA}

Много други видове животни също избират точно от кого да се дистанцират социално и обратно, кога да се изложат на риск. Например, мандрилите – вид маймуна – продължават да се грижат за болните членове на семейството, дори когато активно избягват болните индивиди, с които не са свързани. В еволюционен смисъл грижата за болен член на семейството може да позволи на животното да предаде гените си чрез потомството на този член на семейството.

Освен това някои животни поддържат важните за тях социални взаимодействия въпреки болестта и в същото време отказват по-малко важните за тях. Например прилепите – вампири продължават да осигуряват храна за болните животни от своята група, но избягват да се грижат за тях. Така свеждат до минимум риска от заразяване като същевременно запазват някои форми на социална подкрепа, които са най-важни за поддържането на живота на болните членове на семейството като споделянето на храна.

Тези нюансирани форми на социално дистанциране минимизират щетите от болестите като същевременно запазват ползите от социалния живот. Не е изненадващо, че еволюцията подкрепя това поведение при много видове животни.

Алтруизмът ни прави хора

Човешкото поведение при болести също носи знаците на еволюцията . Това показва, че нашите предци хоминиди са се сблъсквали със същите заплахи от заразни болести, пред които сме изправени и днес.

Подобно на социалните мравки, ние предпазваме най-уязвимите членове на нашето общество от инфекцията с COVID-19, като гарантираме, че възрастните хора и хората с предшестващи състояния ще останат далеч от потенциално заразните хора. Подобно на маймуни и прилепи, ние също практикуваме нюансирано социално дистанциране, намалявайки несъществените социални контакти, като същевременно осигуряваме основни грижи за болните членове на общността.

Има и важни разлики. Например освен грижите за болни членове на семейството, хората понякога увеличават собствения си риск, като се грижат за несвързани лица, например приятели и съседи. А здравните работници продължават активно да търсят и помагат точно на тези, които много от нас внимателно избягват.

Алтруизмът не е единственото поведение, което отличава човешката реакция на болестите. Други животни трябва да разчитат на фини сигнали за откриване на заболяването сред членовете на групата, но ние разполагаме с авангардни технологии, които позволяват бързо откриване на патогените и след това изолираме и лекуваме болни индивиди. И хората могат да съобщават заплахите за здравето в световен мащаб в един миг, което ни позволява проактивно да установим поведение, което смекчава болестта. Това е огромно еволюционно предимство.

И накрая, благодарение на виртуалните платформи, хората могат да поддържат социални връзки без пряк физически контакт. Това означава, че за разлика от други животни, можем да практикуваме физическо, а не социално дистанциране, което ни позволява да запазим някои от важните ползи от груповия живот, като в същото време свеждаме до минимум риска от заболяване.

Цената на изолацията

Доказателствата от природата са ясни: социалното дистанциране е ефективно средство за намаляване на разпространението на болестите. Освен това е инструмент, който може да бъде приложен по-бързо и универсално от почти всеки друг. За разлика от ваксинацията и медикаментите, промените в поведението не изискват разработване или тестване.

Въпреки това, социалното дистанциране може да доведе до значителни, а понякога и непредвидими щети. Някои силно социални животни, като ивичестите мангусти, не избягват членовете на групата, дори когато са видимо болни. Еволюционната цена на социалното дистанциране от техните роднини може да е твърде висока. Както в момента социалното дистанциране също налага налага висока цена в човешките общества и тези разходи често се поемат непропорционално от най-уязвимите хора.