Стихотворението се разпространява и чрез един от най-големите онлайн портали на Русия – „Рамблер“. Римуваната подигравка е свързана с предизвикателния отказ на Русия да признае приноса на България за създаване на азбуката.

Статията започва с думите:

„В България преди наричаха руснаците „братушки”. Това не попречи на страната, получила независимостта си от наши ръце, постоянно да воюва на страната на враговете на Русия. Сега ново обвинение – руснаците, видите ли, безсрамно са откраднали българската кирилица и са я направили своя национална азбука“.

Следва стихотворението на Пономарьов, което е изключително обидно за България. Преводът е на „Площад Славейков“ (можете да се запознаете и с оригинала).

Русия, този път ужасно се изложи.
Усещането ти за срам пропадна.
Ограби подло Кирил и Методий,
от стари хора азбука открадна.

Ще си призная аз, обзет от фобии,
макар да съм от срам облят.
Прости ми, Кирил. Ти прости, Методий.
Аз съм славянин, но съм гад.

На себе си аз да простя не мога
за грехове от векове, преди години.
Та те дошли са от Булгария на Волга,
което значи, че сме си роднини.

Късмет – те носят гени на татари.
Това е някаква добра съдба.
Хан Аспарух – татаринът – създал България
и значи два пъти сме си рода.

България отдавна ми е много близка.
И книжки техни съм прелиствал пак.
От магазина си купувах нявга „Плиска”,
а ако нямаше – купувах „Слънчев бряг”,

Доматите им – сочна плът червена.
Натиснеш леко, сокът се разлее…
И Пловдив ний съсипахме без време.
А можеше по европейски да живее.

Към българите се онасяхме коварно.
Това ще ви разкаже всеки тук.
Купувахме например вафли „Варна” –
ужасен, скапан захарен боклук.

Ние сме нагли, зли, съвсем бездушни
обичаме да се изгаврим с тях.
Наричаме „болгарский перец” чушките.
Това е наглост! Смъртен грях!

Отварях си консерва боб с домати,
без във погнуса нос да сбърча.
И Ванга им откраднахме, приятели,
виденията ѝ за утре нас измъчват..

От тях получихме безплатни дарове
живота си добър да построим.
И флекса си нарекохме „болгарка”,
и радостно той в утрото гърми.

Оттам дойдоха сладките смокини
и тенът, уловен на Слънчев бряг.
Защо тогава азбуката свихме?
Оставихме България сирак.

Отмъкнахме им всичко, зле ги ощетихме.
Русия враг е – да се впише в преамбюл.
Не знам защо от турците ги защитихме –
лишихме ги от столицата Истанбул.

На Шипка без пари воювахме, подарък.
Да подкрепим славянската рода.
На еничарите не дадохме България.
Те щяха да са турци досега.

***

Россия, ну чего ж ты натворила,
Совсем ты потеряла, что ли, стыд?
Ограбила Мефодия с Кириллом,
Украв у старцев этих алфавит!

Скажу вам честно как заложник фобий,
Хотя и стыдно мне признаться, блин!
Прости, Кирилл, прости меня, Мефодий,
Я гад, хотя и тоже славянин.

Я от поступков нашенских в угаре,
Себя с утра за прошлое виня:
Они пришли из волжских из Булгарий,
А значит, очень тесная родня.

Татар есть кровь, и это тоже пруха,
И это тоже очень близко мне,
Болгары – предки хана Аспаруха,
А это значит, что родня вдвойне.

Болгария всегда была мне близкой,
Читал их книжки – это не в напряг,
Любил из гастронома выпить „Плиски“,
А „Плиски“ нет, так был там „Слънчев бряг“.

А их томаты? Ликованье плоти,
Когда нажмешь, а сок уже бежит…
Вот так и обрекли мы город Пловдив,
А мог ведь он по-европейски жить.

К болгарам относились мы коварно,
Об этом рассказать вам может всяк,
К примеру, закупали у них „Варну“ –
Ужасный, очень приторный шмурдяк.

Мы наглые, у нас совсем нет сердца,
Нам каверзы всемерно удались,
Мы паприку зовем болгарским перцем,
А это наглость! Империализм!

Фасоль в томате: я залазил в банку,
Не воротил я от консервов нос,
Зачем у них мы нагло тырим Вангу –
Даем ее о будущем прогноз?

У нас от них бесплатные подарки,
Практически на них мы строим жизнь,
Пилу и ту зовем в быту болгаркой,
За стенкой она радостно жужжит.

Иначе слаще мы б не знали клюквы,
А Солнечного берега загар?
И почему тогда украли буквы?
Зачем осиротили мы болгар?!

Мы всё стащили! Раскрывай карманы!
Россия – враг, не смей о том забыть!
Зачем-то защитили от османов,
А ведь Стамбул столицей мог бы быть.

На Шипке воевали наши даром,
Славянской на поддержку став родни,
Болгар не подарили янычарам,
А так бы отуречились они.

Пътят на обществата зависи от актуализираните пространства на разширение или стесняване на човешкото съзнание. Клаус е класически пример на модерен технократ, който изповядва капитализма като връх на човешкото и общественото развитие. Краят на историята – царството на пазара, точка. Хавел имаше интуициите на „зелената вълна“ – зеления мем (Кен Уилбър), но нямаше шанс да наложи тези интуиции като политически програми. Първо, защото Централна и Източна Европа тръгнаха по пътя на конфекционния неолиберализъм – господстващата ортодоксия на победилия Запад през 80-те и 90-те години. Второ, защото „зелената вълна“ беше и си остава съвкупност от постмодерни интуиции, неконвертируеми в реалистични и същевременно демократични политики – поне засега.

Узряването на зеления мем ще се прояви на практическо равнище преди всичко като масирана и успешна стратегия за глобална енергийна революция – пред която Тесла и Space-X ще изглеждат като предтечи на истинска трансформация. Засега зелените кръжат около проблема, фокусирайки се върху алъш-вериша с въглеродни емисии, оскъпяващ развитието в рамките на доста аморфната тематика на „климатичната промяна“. Ще познаете „узряването“ на зеления мем и в зрелостта на изповядвания от социалните му движения хуманизъм. От изоставянето на ексцентричните дневни редове на пола като „социален род“, от трансформацията на „мултикултурализма“ в съвкупност от реалистични методи за съвместяване на човешкото многообразие чрез интегрален подход. Ще го разпознаете в поставянето на ясна граница между еволюиращия в целокупното си съзнание човек и кастрирания дневен ред на „трансхуманизма“. Методологията на „синтез“ между естествен и изкуствен интелект понастоящем изисква отказ от душа – от духовна цялост на човешкото същество и го редуцира до преносим върху харддиск интелект – или рацио.

Кризи като тази на Covid-19 ескалират процесите на разделение, на съзряване на позиции и алтернативи. Методът на човешка и обществена еволюция досега е предполагал сблъсък – революция на прекъсване в ключовите етапи на промяна. Успехът на нашето съзряване би трябвало да включи акцент вътху методите на трансформацията за сметка на методите на открития сблъсък. Революциите изкопават пропаст, която хората запълват през продължителни следващи ги епохи. Еволюцията надгражда и вписва – но не е дадена като визия всекиму. Дон Бек („Спирална динамика“) говори за „магьосници на интегралното съзнание“ – хора, способни да посредничат между хора и групи на различно ниво на съзнателна еволюция. По същество това е политическа задача – задача, изискваща ново поколение лидери.