Антон Стефанов Митов

Антон Стефанов Митов е един най-добрите български художник, живописец, изкуствовед, популяризатор на изкуството.
Живописта му е ориентирана към реалистично предаване на натурата, прецизно изобразяване на всеки детайл. Антон Митов е художникът на пробуждащия се живот в Следосвобожденска България. Картините му изразяват въодушевление от пъстрите оживени пазари, ярките дрехи. Оставя и произведения, посветени на Балканската война. Рисува също натюрморти, пейзажи, портрети.
Оказва силно въздействие върху нашия културен живот от края на 19ти и началото на 20ти век не само като художник, но и като популяризатор на изкуството.
Антон Стефанов МИТОВ е роден на 1 април 1862, Стара Загора. Починал е на 20.VIII.1930 в София. Брат е на художника Георги Митов.
Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във Флоренция при проф. Джузепе Чарамфи. Преподава в гимназиите в Стара Загора, Пловдив, Варна и София.
Професор е по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896-1927) Антон Митов е сред инициаторите за създаване на Рисувалното училище / Художествена академия/ в София и негов директор (1912-1918 и 1924-1927).
Публикува художествени критики и полемични статии с надслов „Писма върху България“,
Пише за „Вечерна поща , В. „Свят , В. „Мир , сп. „Изкуство“ под различни псевдоними (Томазина, Тонино, Арнолд). Статиите на Антон Митов са критични и остри.
Антон Митов е страстен популяризотр на изкуството. Обикаля страната и изнася над 750 арт беседи, автор е на първия труд по история на изкуствата на български език. Ръководство по всеобща история на изкуството.
Заедно с Иван Мърквичка е инициатор за основаване на Дружество за поддържане на изкуството в България, редактор на списание „Изкуство“ (1895-1899).
През 1911-1912 работи върху проектите на мозайките на храм-паметник „Александър Невски“ и създава религиозни творби в светски стил. Една от неговите икони „Оплакването на Христос” в криптата на „Александър Невски” бе вандалски разрязана от младо момиче през 1995 г. Автор е на първите театрални костюми у нас и организатор на първите художествени изложби. Участва в повечето изложения в чужбина – Париж, Чикаго, Сен Луи, Венеция. Негови произведения има в НХГ, СГХГ, Пловдивската ХГ, но за съжаление някои от най-ембематичните му картини са останали извън България.
По-значителни произведения: „Пазар на грозде в Евксиноград край Варна“ (1894, НХГ), „Варненско море“ (1895, НХГ), „Портрет на жената на художника“ (1898), „Златар на софийски пазар“ (1898), „Група селянки на пазар в София“ (1903, НХГ), „Софийски пазар“ (1907), „Пазар на зеленчуци и грънци в София“ (1907), „Портрет на художника Иван Мърквичка“ (1908, НХГ), „Автопортрет“ (1921, НХГ) и др. Награден със „Златен медал за наука и изкуство“