Британската източноиндийска компания е създадена през 1600 година.
Към 1857 година тя установява контрол над голяма част от континента чрез филиалите си в Калкута, Бомбай и Мадрас.
В тях се числят 250 000 военни, сред които около 15 хиляди европейци, предимно офицери и подофицери. Всичко се променя на 10 май, когато избухва голямото Индийско въстание, разказва „Дойче веле“.
„Разделяй и владей!“
Британските историци го наричат “метеж”, в Индия става известно като “първата индийска война за независимост”.
Въстанието почти разрушава британската власт над територията. В крайна сметка то не се увенчава с успех, защото широки кръгове в обществото остават верни на британците.
На територията на днешните Индия, Пакистан, Бангладеш и части от Мианмар по това време живеят над 220 милиона човека. Срещу тях се изправят 50 хиляди британци – основно служители на Източноиндийската компания, която отдавна не се занимава само с търговия, а най-вече с налагане на тотална власт. Компанията работи като буфер между Англия и сърцето на новата ѝ империя, която се създава след обявяването на независимостта на северноамериканските колонии.
Заради преплитащите се интереси на множество местни владетели и враждуващи религиозни и етнически общности, компанията действа на принципа “разделяй и владей”. Решителните победи на сипаите – индийските войници, подчинени на Британската източноиндийска компания и на Британско-индийската армия – над сикхите на север и завладяването на Долна Бирма ги превръщат в могъщ инструмент на властта.
Въстанието
Британската източноиндийска компания снабдява сипаите с нови пушки “Енфийлд“ с далекобойност 1 000 метра, които били използвани успешно в Кримската война (1853-1856). Срещу влагата патроните били защитени от напоен с лой хартиен маншон, който войниците трябвало да издърпват със зъби.
Сред сипаите се разпространил слухът, че той е напоена с телешка и свинска мас.
А както е известно, за индусите кравите са свещени животни, които не се ядат, а на мюсюлманите религията им забранява да консумират прасета.
Сипаите намират съюзници сред благородниците и едрите земевладелци, чиито привилегии са заплашени от Британската източноиндийска компания. Според доктрината, възприета от компанията, земите, които се управляват зле или са неизползвани, могат да бъдат анексирани. Тежките данъци, от които страдат селяните, са искрата, която подпалва пожара на въстанието.
–
Политическата и социална несправедливост в Индия намират своя отдушник във въстанието. То избухва на 10 май 1857 година в Мирут, военен пост на около 60 километра северно от Делхи. Преди това 90 войници отказват да приемат новите патрони. Те са осъдени на 10 години принудителен труд и са оковани във вериги.
Следващата неделя бунтовниците ликвидират няколко офицери заедно с целите им семейства, като не са пощадени дори децата. След това те прекъсват телеграфните връзки и тръгват към Делхи. Там клането се разраства: бунтовниците избиват както европейци, така и верни на режима индийци. Британски жени са влачени по улиците и брутално изнасилвани, преди да бъдат жестоко убити.
Отговорът на британците
Вестниците и списанията на Острова разпространяват информация за ексцесиите и страданията на европейците, особено на жените и децата. Сцените, които често са пресилени, получават сериозен отзвук и оправдават подготовката на кървавите бани, с които британците ще потушат въстанието.
На Англия помага и фактът, че не става въпрос за масово надигане, а за временно въстание, свързано с конкретни интереси. Много от местните управници продължават да виждат бъдещето си с колониалните сили. Индусите се опасяват, че за владетел е предложен Бахадур Шах II – наследник на последната управленската династия, която през 17 век почти успява да обедини цяла Индия под знака на исляма.
Междувременно европейските войски, които са изпратени към Китай, за да участват във Втората опиумна война, са пренасочени към Индия. Въстаниците не могат да се противопоставят на големия мобилизиран капацитет на британците, който също така включва сикхи и непалски гурки, снабдени с модерни оръжия.
Под британско управление
В началото на 1858 година въстанието е потушено, Британската източноиндийска компания е разпусната, а Индия е поставена под британско управление. Генералният губернатор става вицекрал, а кралица Виктория е обявена за “императрица на Индия” през 1877 година. Опитът от въстанието увеличава недоверието, задълбочава социалната пропаст и кара дори индийците, които учат в Оксфорд, да се чувстват като хора второ качество.
