Корупцията в България е като гъста мъгла примесена със смог – толкова е наситена, че може да се реже с нож, докато те убива. A както преди бях писал, корупцията (научно) доказано убива. Корупцията поражда бедност, корупцията убива бедните, корупцията убива и на пътя (1) или най-просто казано – корупцията убива винаги (2)!

Корупцията дава огромни (и финансови) възможности на извършителите не просто да променят, регулират, управляват живота на обикновените граждани, но и да създават медии, да купуват такива с изградено име и престиж или да управляват държавни. Те ги използват, за да внушат на хората, че живеят добре, че са добре, че проблеми няма или за каквато друга цел имат нужда. Другият позитив, който черпят е, че те решават кое събитие или новина да получи чуваемост и популярност. Или по-просто казано – те контролират как възприемаме заобикалящия ни свят. Те контролират информацията.

Този модел работеше перфектно, безотказно и  успешно до зараждането на интернет в края на 20 век. Интернет в началото бе пренебрегнат и игнориран сякаш е нещо незначително, но интернет се превърна в сила, която все още никой не може да контролира. Той е единствената свободна зона, но към която се правят опити да бъде овладяна, контролирана и регулирана. Причината е, че интернет е инструмент за свободна обмяна на информация, на всякаква информация и дори такава, която може да изкара хората от матрицата, в която живеят и да прогледнат какво се случва. Свободата в интернет дори дава известен имунитет към опитите за манипулация, но той работи главно при хората с по-висок интелект.

Нека разгледаме няколко интересни примера, които доказват, че животът на много хора би бил по-спокоен, ако свободната обмяна на информация не бе възможна.

Пример как медия с някаква история и намаляващ престиж се използва, за да се потуши недоволството на хората по последния проблем с липсващия търговски регистър. Активните политици, които трябва да поемат отговорност, пренасочват вината към свой конкурент в опит да се моделира общественото мнение, но без особен успех.

Интернет бе медиаторът между всички недоволни хора, които не позволиха на Делян Пеевски да заеме висш държавен пост. Интернет и независими журналисти разкриват интимни детайли от престъпния живот на много политици. Такива детайли, които никой не би публикувал в контролирана медия. Интернет се присмива на медиите, които са се превърнали във фабрики за фалшиви новини и показва каква всъщност е истината. Затова хората имат все по-малко доверие на подобни старовремски медии. В интернет всеки може да получи чуваемост и всяка несправедливост може да бъде показана публично. През последните години в социалните мрежи се появиха клипове на множество полицаи, които пребиват невинни хора и които са полагали всякакви усилия, за да потулят случаите. На свободата в интернет дължим и малкото нормалност, на която можем да се радваме, защото без тази свобода всички щяха да носят маската на невинни и честни хора.

Интернет и социалните мрежи решават проблеми по-качествено и по-бързо от самата държава. В интернет за дни могат да бъдат събрани десетки хиляди левове за болен човек. С помощта на социалните мрежи се откриват крадци без помощта на полицията, която често не може да разкрие подобни престъпници. Страхът от социалните мрежи и разпространението на информацията карат държавните чиновници и политици да се коригират за всяка фрапираща грешка и несправедливост – нещо, което в противен случай нямаше да се случи. Свободата в интернет и социалните мрежи има назидателна функция за провинилите се.

Класическите медии губят своята критична маса от читатели, слушатели, зрители, губят контрола, не успяват да манипулират общественото мнение, а интернет  в момента е единственият инструмент, който се бори срещу грозната действителност.