Утре е 2 юни – ден на падналите за свободата на Родината . Вместо да пеем дитирамби нека помъдруваме върху една тема , която е заглавието на публикацията . Що е патриотизъм?
За всеки има различно тълкование , но общото е едно – готовност да умреш за страната си ли да направиш нещо хубаво за нея . Аз бих добавил към обичта към Родината , която се изразява в тази жертвоготовност , на днешно време да приемеш и различния от теб до теб по етнос и религия . Не разбира се разни разнополови шарении или скрити талибани от Изток или най- вече онези , които са част от шайките ,които извършват погромите по улиците , а тези ,които макар , че имат по различна култура и бит от теб се опитват също като теб да открият радостта от живота . Нима ние българите с приемането на бягащите арменци от турския геноцид не сме показали , че можем да го направим ?
Напоследък се ширят разни псевдопатриоти ,които под булото на теориите , че сме от самото сътворение на света на Балканите се опитват да ни насъскват срещу всички които ни заобикалят . Не мога да съглася , че това е патриотизъм , защото винаги в такива случаи ми идва в главата какво са написали група турски младежи , когато са посетили църквата в Батак – НИЕ НЕ НОСИМ ВИНА ЗА ДЕДИТЕ НИ
Тази мисъл винаги ми идва на ум в такива случаи , не в името на толерантността да отстъпим от историческите факти , а настоявайки за истината да се опитаме да намерим моста на помирението . Омразата от личен опит съм се убедил , че са окови , които те обвързват и ги носиш цял живот . Аз никога не бих простил геноцида на комшиите над българското население , но пък наред с извинението което задължително трябва да искаме с поведението си трябва да покажем , че искаме , но и искаме да живеем в добросъседство , като насърчаваме инициативите на сближаване от двете страни на границата .
Тук неизбежно темата за патриотизма води до историческата ретроспекция . Четейки за Кудоглу , за Хаджиберов , за братята Евлоги и Христо Георгиеви неизбежно те обхваща мъка . С тъга бих попитал къде е днешния Буров , Коджакафалията , които всички заедно като образи въпламеняват патриотизма в душите ни . Тези хора , а и не само те са трупали богатства , но са и мислели за България . Те са знаели , че всичко е нетленно и с делата си с право са заели място в пантеона на онези българи , благодарение на които независимо от пораженията и катаклизмите във войните България днес я има на картата . Тези хора са били истински патриоти . Къде са днешните им образи ?
Май като се разгледам Диоген трябва да ги търси със свещ . Предпочитаме показността , демонстрацията на просташкия лукс вместо да се замислим , че един ден всички напълно голи отиваме в земята . Един ден се превръщаме в прах и толкова . Няма ни – ще бъдем живи докато някой си спомня за нас и после миг от живота . Но не днешният псевдоелит предпочита живот на скорост , салтанати кой по- голям вместо да се помисли за тази държава , че те макар и състоятелни са част от този народ . Като погледнеш няма нещо съществено , което да се запомни , да остане във времето . А предците ни са били мъдри хора – направили са пари , както е жаргонно , но и са оставили свои паметници , които времето не е успяло да заличи
И вече си идваме на думата . Метастазите на комунизма са символ на всичко това , защото го няма постепенното натрупване . Няма го предаването от поколение на поколение . Шепа номенклатурчици получиха наготово купища и помислиха , че така ще е цял живот . Метастазите на комунизма родиха и патриотарщината . Някой спомня ли си какво основаха политическите офицери от армията веднага след промените ?
Да така е – патриотични организации . Бивши комунисти заговориха за патриотизъм , изведнъж врагът се оказаха другите етноси в държавата . Като скачени съдове възникнаха организации на омразата ,които ни разделиха на две . Изведнъж някой се сети , че в България има помашки етнос , македонци . Изведнъж някой се сети , че ромите и турците нямат права .Добре че и арменците не сетиха , че кашата щеше да стане пълна . Този политически инжинеринг познат ни от предишни времена на вълната на слободията породи множество етнически партии и организации , които се хранят от тази омраза и разделение помежду ни
Колкото и да ме боли тук ще спомена нещо лично . Никога не съм крил , че след прожекцията на филма Време разделно ако ми бяха дали оръжие щях да стрелям без да се замисля . Времето показа друго , че аз не съм прав . Преодолявайки тази омраза ми позволи да видя другия свят , на другите ,които са различни от нас . И тук за съжаление ще спомена един трагичен за мен факт . Членовете на сдружение Хайдути несъмнено ще повярват на своя ръководител Никола Масларски , но аз съм длъжен да им кажа , че преустановихме взаимоотношения с него поради факта , че бях грубо нападнат заради публикацията за мюфтията на Русия и за публикацията за Осман Нури – спасителя на Пещера . Нека знаят , че е трудно да се понесат нападките за нещо ,което е признато от всички и това , че Никола не си е преодолял предразсъдъците доведе до този разрив . Такива като него не са малко и използувам примера с него за да им кажа , че именно такива хранят партии на омразата в нашия политически живот и в момента , който разберат грешката си , ще разберат кой е прав . Искренно се надявам това да разберат и моите приятели от Волжка България това , защото това да откриеш сърцето си , не означава , че трябва да откриеш и душата си . Навлизането ми в политиката ми позволи да усвоя езика на косвеното иносказание и се надявам да бъда разбран какво съм искал да кажа . Несъмнено утре ще има чествания , празници и всичко друго , но наред с фанфарите нека се замислим ние от кои сме – от патриотите или патриотарите
