Понятието тракийски орфизъм е съвременен научен термин, въведен в употреба от проф. Александър Фол. Представлява строга система от правила и забрани, свързани с религиозните обреди, взаимоотношенията между хората, храненето и облеклото при древните средиземноморски народи.

Александър Фол

Да уточним, че съществуват два вида орфизъм – гръцки и тракийски. Но между двата трудно може да бъдат поставени граници, както и не могат да се правят ясни разграничения между траки и елини в най-древни времена. Съществуват хипотези за местен, общ произход на траки и на елини.

Днес ритуални действия свързани с тракийския орфизъм могат да се проследят в кукерските традиции. Подобни на кукерските карнавални маски и подобен стил на празнуване се срещат понастоящем в ареала на Балканите (Румъния, Сърбия, Македония, Гърция, Хърватия, Словения), но и на други места в Южна Европа (Сардиния, Италия и Кантабрия, Испания), което пък подсказва езическа културна близост на база на орфизма.

Според Александър Фол народните обредни игри близки до тракийския орфизъм са добре проследими и днес в Странджа, по време на обредния танц на кукера без маска.

Бял кукер в Странджа / снимка: heritages.info

Белия Кукер (символ на бог Дионис Загрей) е облечен в седем пласта овчи кожи, на главата си носи висока гугла с рога и е с открито лице. В ръка държи дървена сопа, която е фалически символ. По време на ритуала е придружаван от кукерска баба (Великата богиня-майка), бръснар, Цар, кукерска мома. В един момент от ритуала кукерската баба се качва на дърво, където ражда куче – символ на появата на Царя-жрец, който по-късно “умира” в ритуала тричане, за да се появи възкресен отново в края. Земята ритуално се разорава и засява от Белия кукер и дружината му, с което се погребва старата година и се ражда новата. Накрая се издига дълъг десетметров прът със запален дървен кош отгоре, около който се вие хоро. Това е обичаят Пали-кош, който се практикува след залез.

Пали – кош в Малко Търново / снимка: zonaburgas.bg

В Странджа виждаме, че тричането на кучета има по-широк смисъл от този да предпазва домашните кучета от бяс. В идеологията на Царя-жрец, който присъства като начало, среда и край на действието, се отразява кръговрата на света и неговата концентричност в единната персонификация, противно на елинското начало, което е придружено от Хаоса и многообразието.

Ще се опитам да обясня от къде произлизат всъщност тези кукерски обреди, доколкото свързаността им с тракийския орфизъм е проследима. Първо да уточним, че действията на кукерите са част от всенародните орфически празненства, докато съществува и един аристократичен орфически култ, за който няма сведения да се е запазил днес.

Каква е връзката между т.нар. „Бял кукер“ с древния орфически ритуал, според историка Александър Фол? Когато Белия Кукер извършва движения, наподобяващи сеитба, техният символен смисъл е оплождането на Богинята-майка от нейния син. Този инцест (кръвосмешение) не бива да ни смущава, защото от своя страна има значение в по-широк, мистичен план, на който по-късно ще спра внимание.

Богинята-майка, това е земята, която бива оплодена от своя син бог Дионис (но не гръцкия бог Дионис, а тракийския бог Дионис Загрей), с което започва и новият природен цикъл. Тези народни вярвания и практики са се запазили още от тракийско време, когато са се наричали Дионисии. След приемането на християнството (според Фол) Дионисиите се свързват органически със Сирни Заговезни и Великден. Танцът на кукера (бог Дионис Загрей) и ритуалните действия, които извършва, символизират смяната на старата с новата година, както и непрекъснатостта на жизнения цикъл в природата. Тракийският бог Дионис Загрей е символ на соларното (слънчевото) начало на света. Той е бог-гръмовержец, змееборец, бог-цар и шаман. Той е началото, средата и края на света, което коренно го различава от елинските представи за божественост.

Доброто познаване на орфизма може да ни даде много полезни знания, особено във връзка с практиките на най-древната известна от изворите религия по българските земи. Не без значение е и това, че едно разделяне между тракийските и елинските племена на база религия ще ни помогне да разберем разликите в манталитета и възгледите на тези племена. Което пък е твърде важно, за да опознаем собствените си тракийски корени. Това може да се осъществи, като цялата налична информация за орфизма бъде подложена на сериозен научен анализ. Такъв вече е направен от филолога проф. Богдан Богданов. Ще предложа някои от неговите важни заключения.

Проф. Богдан Богданов / снимка: bogdanbogdanov.net

Мимоходом ще спомена и други мнения за същността и характера както на орфизма като цяло, така и на важните части от доктрината му. Според Роде, смисълът на орфизма се свежда до учение за прераждането и безсмъртието на душата. Керн дава по-сериозна обяснителна схема, според която орфизмът е привнесено от Изток учение за спасението на душата след преминаването ѝ в отвъдното.

Изводът на Керн има принос в изясняването на тракийския етногенезис. Ако се приеме, че тракийските вярвания идват от изток и се различават от гръцките, би следвало да търсим в тази посока и произхода на траките. Трябва да сме наясно, че във формирането на тракийския етнос е твърде вероятно да присъстват гените на хора, дошли на Балканите на коне и унищожили енеолитната (цивилизационна) култура по българските земи. Тези хора с ново светоусещане по някакъв начин премоделират и допълват местната религия, обогатявайки я с нови елементи. Всичко това, така представено, може да се проследи в наслояванията на тракийски мотиви върху древногръцката митология.

Необходими са няколко думи за бита на пришълците от Изток. След тяхното нашествие създателите на съкровищата от Хотница и Варна прекратяват културното си развитие, като цялостно се върви към упадък в естетическото измерение на формите на Балканите. Това се дължи вероятно на липсата на уседналост, на чергарския начин на живот и на завоевателния устрем сред новопоявилото се население. Съвременните изследвания по проблема с голяма доза сигурност установяват приемственост (континуитет) в начина на живот на много места от балканския ареал, така че не бива да мислим траките за някаква единна вълна, придошла от изток, заляла днешните български земи и променила из основи всичко. По-скоро става дума за смесване, но при всички положения влиянието на източния компонент е много силно и се проследява по безспорен начин при орфизма.

Какво е новото и уникалното на орфизма в балканския контекст? Отговорът на този въпрос ще ни даде представа и какъв е културният код на траките, следователно и на нас самите, днешните им наследници.

При орфизма има религиозна вяра, което не е характерно за класическата елинска религия. От една страна орфизмът е религиозна литература, от друга е религия. Според Додс в него има ясно доловимо влияние от източния шаманизъм.

Литературата, свързана с Орфей и орфизма, съществува вече в V в. преди. Хр., но е приемана за нещо маргинално и външно за гръцката традиция. Платон противопоставя литературата за Орфей на поезията на Омир и Хезиод (типично елинската). Стиховете от Омир са предавани устно и са рецитирани по празници, докато орфическите текстове са били тържествено четени, като са разпространявани от скитащи проповедници. Чуждо на елинската полисна традиция е орфическото свещено слово, което прокламира осигуряване на отвъдно блаженство на посветения в него, на неговата безсмъртна душа. В Омирово – Хезиодовата (елинската) традиция няма свещено слово.

Историческите извори на орфизма не са елински (хезиодови или омирови), а негови собствени. Той съществува паралелно с елинската религия. Тракийският орфизъм се наслоява върху местната пеласгийска, до гръцка култура.

Орфическите религиозни вярвания за сътворението на света предполагат все произход, общо единно начало, осъществено след инцест между соларното мъжко божество (Белия Кукер) и неговата майка (Великата богиня-майка; кукерската баба). Според елинската представа за сътворението, в началото стои Хаос заедно с още две други начала – Гея и Тартар. Т.е. гръцката традиция в това отношение влага структуриране на множественост, демократичност, а тракийската орфическа – на единосъщие, царственост. Гръцката идеологическа традиция е изначално либерална, а тракийската е изначално монархическа. При съчетаването на орфизма (в смисъл на вроден аристократизъм) с елинизма (в смисъл на вродена демократичност) и редом с важната орфическа представа за отвъдното щастие на душата, виждаме колко близко стои всичко това до християнския мироглед за Рай за праведниците.

Тракийският цар е главната орфическа фигура в извършването на религиозните ритуали. Той е предводител, демиург, културен герой и шаман – посредник между хората и отвъдния свят. Персонификация на тракийския цар е Царя от дружината на Белия Кукер. Но Царя е просто човешкото отражение на бог Дионис Загрей (Белия Кукер), като всъщност в митологичен (теологичен) план те са едно и също нещо.

Севт III, тракийски цар от IV в. преди. Хр.

Наблюдаваните и до днес култови практики на Белия Кукер и дружината му са само малка част от орфическите ритуали от времената на траките. Ако искаме да научим още за орфизма, трябва да се позовем на изворите.

Според Платон и Теофраст, учението на Орфей се разпространява от скитащи по домовете проповедници, предварително посветени в ритуалните му тайнства. Прави впечатление, че проповедниците притежават книги и свитъци с ритуални орфически слова, което е нехарактерно за гръцката среда и се приема насмешливо или с пренебрежение от елините. Орфиците проповядват очищение и избавление на душата посредством приятни празнични действия. Може да се предполага, че става дума за нещо твърде подобно на кукерските шествия, само че протичащо в свещени домове или дървени постройки. Докато елинската религиозна практика е осъществявана във внушителни храмови постройки, като Партенона например.

При орфизма отсъства характерното за елините кръвно жертвоприношение. За собствено орфическо се приема присъствието по време на ритуала на кошница с тайни неща. Такава кошница може да е служила за прототип на тази от обреда Пали-кош. Тайните предмети обикновено са играчки, които да служат за игра и забавление на малкия Цар-Бог (единосъщието на Белия кукер – бог Дионис Загрей, Царя – кучето, родено от кукерската баба), когато се роди от Великата богиня-майка. Когато са в пълен комплект, играчките на Дионис представляват един къс вълна, малка топка, огледало, зарове, златни ябълки, шишарки, пумпал и колелце.

В заключение на описанието на орфическите практики ще спомена за някои забрани, наложени към храненето на последователите на учението. Избягването при орфизма на кръвно жертвоприношение води след себе си до отказ от ядене на месни храни. От изворите става ясно, че орфиците са строги вегетарианци: не ядат месо и яйца. Забранено им е също така носенето на дрехи от вълна. Всичко това е, за да може божествената душа в човека да се поддържа по-чиста и свята.

Ще спомена за някои обърквания, които се пораждат поради разширяващите се през вековете и обогатяващи се митологически разкази при гърците. Вече споменах за елинската склонност към множественост в описанията, която понякога води до прекрояване на смисъла и на възприятията на някои митични персонажи. Например Орфей, който дава името си на тракийското религиозно учение. В древногръцката митология, с течение на времето той загубва първоначалната си същност, с която е познат и тачен от траките, за да се понижи до обикновен герой, дори не до бог. Всъщност тракийския образ на Орфей, познат от мистериите и кукерските обреди, е неговият автентичен образ, който се обогатява в гръцка среда до степен на маргинализация. Орфей е очовеченият образ на бог Дионис Загрей, еманацията на тракийския Цар, Белия кукер в кукерския ритуал. Бог Дионис Загрей също се маргинализира в елинската митология, за да стигне до степен на божество на веселието и виното, което не се вписва в тракийската му роля на все пораждащ света, соларен бог. Образът на Дионис Загрей стои много по-близо до гръцкия Аполон, отколкото до Дионис.

Сама по себе си темата за тракийския орфизъм е безкрайно интересна. Вникването в нея представлява голяма трудност, заради богатите, но твърде фрагментарни сведения. Трябва да се радваме, че може да имаме и пряк досег с традициите на орфизма, посредством кукерските ритуални практики. Това трябва да ни прави горди от богатото и древно наследство, което имаме, и да ни държи отговорни по отношение на запазването му и предаването му на поколенията след нас.