„ДОБРОВОЛНОТО“ ИЗСЕЛВАНЕ В КУКУШКО И ЕНИДЖЕВАРДАРСКО („Независима Македония“ бр. 59 от 28 V. 1924 г.)
Преди няколко дена в България са пристигнали от с. Лесково 26 фамилии, броящи 124 члена. На гарата в Гуменджа бежанците са били принудени да чакат 7 дена, докато началникът на гарата благоволил да отпусне на 26-те фамилии 4 товарни вагони, като за всеки вагон получил от бежанците по 100 драхми рушвет. Сега са на път още 70 семейства от същото село. В с. Горгоп (Горгопик) – Гумендженско – андартите и стражата вързали 6 души от първенците на селото и така ги закарали в Гуменджа, за да уплашат селяните, та по-скоро да напуснат родното си село. Тия нещастници били малтретирани пред самите селяни, а какво е станало с тях в Гуменджа, не е известно. Също така в солунските улици са били видени вързани и карани от стража 5 души видни селяни от с. Мачуково. Село Боймица, броящо повече от 400 къщи, е препълнено с пришелци от Мала Азия и Кавказ; числото на последните надминава това на местните жители. В с. Тушилово в 32 български къщи са настанени 50 семейства пришелци. От с. Саракиново (Съботско), броящо 160 чисто български къщи, преди 2 недели са избягали 30 семейства, а всички останали са били готови за път, но не се решавали да бягат без мъжете, които са били напуснали селото, за да не бъдат избити.“
