Вавилонският брачен пазар: Търг на жени в древния свят
(21.07.2016г., Wu Mingren, DHWTY, Ancient Origins)
През V век пр.н.е., гръцкият историк Херодот пише за обичаите и традициите, на които станал свидетел, докато бил във Вавилон. Един от най-противоречивите обичаи, за които съобщава, е вавилонският брачен пазар, на който се събирали млади жени и „търговец кара всяка от жените да се изправи една по една, а той я обявява за продажба“.
Написаното от Херодот вдъхновява британския художник от XIX век Едуин Лонг да създаде известното си произведение на изкуството „Вавилонският брачен пазар“. Картината отнема две дълги години, за да бъде завършена и е разкрита на лятното изложение в Кралската академия през 1875г. През следващата година тя е продадена за сума от 6000 гвинеи, което по онова време е най-голямата сума пари, платени за произведение, чийто художник е все още жив.
„Вавилонският брачен пазар“ изобразява жени, които се продават на търг като булки (за разлика от, например, робини). Лонг черпи вдъхновението си за тази картина от „Истории“ на Херодот, по-точно от „Книга 1“ на тази творба. Към края на „Книга 1“ Херодот пише:
„Сега ще обърна внимание на техните обичаи, най-разумните от които, според мен, също се практикуват, както чувам, от илирийското племе. Веднъж годишно, във всяко селище, ето какво са правили. Те събирали всички млади жени, които били достатъчно възрастни, за да бъдат омъжени, и ги завеждали всички наведнъж на определено място. Тълпа мъже образувала кръг около тях. Търговец карал всяка от жените да се изправя една по една, за да я обяви за продажба. Той започвал с най-привлекателното момиче там, а след това, след като получавало добра цена и била купено, той продължавал търговията със следващото най-атрактивно. Продавали се за жени, а не за роби. Всички заможни вавилонски мъже, които искали съпруги, наддавали един през друг, за да си купят добре изглеждащите млади жени, докато обикновените хора, които искали съпруги и не се интересували от добрия външен вид, предлагали по-малко пари за по-малко привлекателните жени.“
Франклин Едсън Белден в „Исторически мъже и сцени“ (1898г.) пише:
„Вавилонците до голяма степен станали алчни. Каквото носело пари, било за продажба. Дори домашните добродетели били отхвърляни безразсъдно с цел финансово удовлетворение. Всяка жена трябвало веднъж в живота си да се появи на публично място пред храма на Белтис, тъй като по този начин в града се привличали тълпи чужденци. И редовно девойките били докарвани в голям брой и продавани на търг, за да може богати принцове и развратници от околните народи да бъдат привлечени към техния безскрупулен пазар. Бащите и братята със своите дъщери и сестри били готови да разменят за пари удоволствията, дължими само на любовта. Всичко, което служило на манията за украшения, апетит и чувственост, било доставяно и отдавано във възможно най-висока степен. Залите на двореца не били нищо по-малко от хареми на многоженство.“
Освен с написаното от Херодот, Лонг се консултирал и с древни артефакти, за да нарисува своя шедьовър. През това време в Месопотамия се провеждали археологически експедиции и артефакти от този регион се доставяли в Лондон. Тъй като художникът успял да получи достъп до асирийските колекции на Британския музей, той можел да включи огромно количество детайли от тези предмети в своите произведения на изкуството. Това позволило на Лонг да създаде нещо по-близко до това, което представлявал истинският Вавилон, в сравнение с неговите предшественици.
Това картинно произведение може да се разглежда по няколко начина. Например се предполага, че картината може да предава едва доловимо отражение на версията на викторианците за брачния пазар. Известно е, че времето по която било открито изложението, е и периодът, в който действал британският „брачен пазар“. Счита се, че тогава хората присъствали на социални събирания, по време на които били правени много „сделки“. В момента картината се съхранява от Royal Holloway College, а друг начин за интерпретация на това произведение на изкуството от гледна точка на образователна институция, започнала като колеж за всички жени, е, че е имало за цел „да действа като стимул за дебат за новата роля на жените в обществото, техният правен статут и дали да се женят или не.“
Референции:
Gilmartin, S., 2008. For Sale in London, Paris and Babylon: Edwin Long’s The Babylonian Marriage Market. [Online]
Available at: https://pure.royalholloway.ac.uk/…/files/1853272/babylon.pdf
Herodotus, The Histories
[Waterfield, R. (trans.), 1998. Herodotus’ The Histories . Oxford: Oxford University Press.]
myweb.tiscali.co.uk, 2016. Edwin Long RA (1829-1891). [Online]
Available at: http://myweb.tiscali.co.uk/speel/paint/long.htm
Royal Holloway, University of London, 2016. Babylonian Marriage Market. [Online]
Available at: https://www.royalholloway.ac.uk/…/babylonianmarriagemarket.…
Seymour, M., 2014. Babylon: Legend, History and the Ancient City. London: I. B. Taurus & Co Ltd.
Авторът на статията Ву Мингрен DHWTY е студент бакалавър със специалност археология.
https://www.ancient-origins.net/…/babylonian-marriage-marke…
