Българските царици

Царица“ е титла носена от законната съпруга на владетеля на държава, притежаващ титлата „цар“, а такива държави-царства са Първата българска държава (от Симеон Велики насетне), Втората българска държава, Царство България, Душановото царство, Руското царство и Руската империя. Първата достоверно засвидетелствана царица на България е сестрата на Георги Сурсувул, втора съпруга на Симеон Велики. Последната управлявала България царица е Йоанна Савойска – съпруга на цар Борис III.

Хронология на българските владетели – Първа българска държава

Анастасия – Тервел

Няма сигурни сведения относно семейството на Тервел. Известно е, че през 705 г. в договореностите между българския владетел и сваления византийски император Юстиниан II е предвиден и брак между Тервел и малолетната му дъщеря Анастасия. След възкачването си на престола в Константинопол, Юстиниан II отказва да изпълни това условие и бракът не се осъществява.

Мария се омъжва за Телериг, братовчедка на императрица Ирина Атинянката.

Княгиня Мария Българска е съпругата на Борис I Покръстител. За нея е известно много малко — майка е на четиримата сина и двете дъщери на Борис: княз Владимир-Расате, княз Гавриил, цар Симеон I, княз Яков, княгиня Евпраксия Българска и княгиня Анна Българска. Името ѝ е засвидетелствувано само веднъж в приписка на известното Чивидалско евангелие от 867 г., която изброява царстващата фамилията на Борис I.

Симеон се жени два пъти. От първата си съпруга, за която не се знае нищо, той има син на име Михаил. Може би заради ниския произход на майка му, той е изключен от наследяването на трона и е изпратен в манастир.

От втората си съпруга, сестра на влиятелния аристократ Георги Сурсувул, Симеон има трима сина – Петър, който го наследява като цар на България през 927 г., Иван, Вениамин. Симеон има и няколко дъщери, една от които се опитва да ожени за император Константин VII, но замисълът му се проваля.

На 8 октомври 927 г. камбанен звън на църквата „Св. Богородица“ в Константинопол прогласява сключването на брачния съюз между Мария Лакапина и българския владетел Петър I и ромейската принцеса . С този династичен брак се слага символичният край на продължилата десетилетия война между България и Византийската империя и се формира исторически прецедент – за пръв път от близо 300 години ромейска принцеса се венчае за „варварски“ владетел.

Съпругата на Цар Борис II по всяка вероятност е гъркиня. Сключването на брака се отнася към периода 963-969 г., когато престолонаследникът Борис II е бил заложник в Константинопол. През 971 г. ромейска войска превзема Велики Преслав, семейството е пленено, отведено в Константинопол и лишено от знаците на царската власт. Предполага се, че е изобразена в миниатюрата от Мадридския ръкопис на хрониката на Йоан Скилица „Детронирането па цар Борис II в Константинопол“.

Заедно с Борис ІІ Цар Роман преживява унижението след превземането на Преслав от Йоан Цимисхи (969-976) да бъде отведен като пленник отново във византийската столица и да види поругаването на българските владетелски светини.

Императорът се отнася твърде жестоко с него, като заповядва той да бъде скопен. Мотивите му са да лиши българската царска династия от възможността да има престолонаследник.

Биляна е героиня на Димитър Талев от романа „Цар Самуил”. Легендата разказва, че с цар Самуил се срещат и се влюбват един в друг. Той я води в новопостроения от него град Преспа. Там Биляна живее в къща на остров, забременява и ражда момченце Давид. При все това обаче, по онова време цар Самуил има вече законна съпруга на име Агата. Тя е гъркиня. От това съжителство се раждат Гаврил Радомир, Мирослава, Теодора-Косара и още две дъщери с неизвестни имена.

Ирина е българска царица, съпруга на цар Гаврил Радомир. Бракът с нея е втори за Гаврил Радомир, който преди това е женен за дъщеря на унгарския крал Геза Унгарски (971-997), но този брак впоследствие е разтрогнат.

Ирина се жени за Гаврил Радомир около 999 г. От този брак се раждат петима синове и две дъщери, чиито имена не са известни.

Мария е последната българска царица на Първото българско царство, съпруга на цар Иван Владислав.

Според някои спорни унгарски източници Мария е дъщеря на бохемския княз Болеслав I от династията на Пршемисловците. Предполага се, че Мария се е омъжила за Иван Владислав през `90-те години на X век. Двамата имат 11 деца – шест дъщери и петима синове

Елена е българска царица – втора съпруга на цар Иван Асен I. Произходът й не е известен. Тя встъпва в брак с Иван Асен I на 13 години. Наречена е „новата царица“, вероятно поради факта, че е втора съпруга на владетеля. От брака на Асен с Елена се раждат няколко синове, един от които е Иван Асен II, бъдещият цар на българи и власи. След убийството на цар Асен, Елена се оттегля в манастир и приема името Евгения. Едва след 1218 г., когато Иван Асен II се възцарява, тя заема почетно място като царица-майка.

Анна е българска царица, съпруга на царете Калоян и Борил. Слухове разказват история, според която царицата се влюбила в пленения император Балдуин Фландърски. Тя изпратила писмо до знатния пленник, като му предлагала „да го освободи от пленничеството, ако пожелае да я вземе за жена и да я отведе в Константинопол”. Балдуин отказал предложението. Това превърнало страстната любов на царицата в омраза. Тя оклеветила Балдуин пред царя в опит за прелъстяване и Калоян заповядал да го убият.

Куманката Анна има брак с цар Борил (по-късно монахиня Анисия), която преди това е съпруга на цар Калоян. През 1213 г. се развежда с нея като тя бива замонашена, а той се жени за Елизабет дьо Куртене, племенница на латинския император Хенрих Фландърски.

Първата жена на Иван Асен II е Анна, която обаче така и не му става законна съпруга, неизвестно от какви съображения. От нея той има две незаконни дъщери.

През 1221 г. Иван Асен II сключва брак с Анна Мария, дъщеря на унгарския крал Андраш II (1204 – 1235). От този брак той има четири деца.

От следващата си съпруга Ирина Комнина (монахиня Ксения), дъщеря на епирския деспот Теодор Комнин, той има три деца.

Анна Ростиславна е 14-годишна когато е омъжена за българския цар Михаил II Асен. През 1256 г. бащата на царица води преговорите за сключване на мирен договор между България и Византия. Подкупен от византийските дипломати, той сключва неизгоден за българите договор. Именно това става причина за убийството на царя. Михаил Асен бил смъртно ранен по време на лов, а водачът на заговорниците се възкачва на престола като цар Коломан II и веднага се жени за овдовялата Анна.

Темата за българските православни царици е една от най-енигматичните в историята ни. За „първите дами” по това време има оскъдни данни и извори, които не ни дават възможност да добием представа каква точно е била тяхната функция и роля в общественото развитие. Този въпрос зясяга не само образът на владетелката, а и на жената в Средновековието изобщо.

Хронология на българските владетели – Втора българска държава

	Първата съпруга на Константин Асен Тих е неизвестна по име българка. Константин Тих се развежда с нея, за да може да се ожени за Ирина Ласкарина Асенина, внучка на цар Иван Асен II, и по този начин да се сроди с династията на Асеневци. След смъртта на Ирина се жени за племенницата на Михаил VIII Палеолог – Мария Палеологина Кантакузина. От брака си а нея той има един син – Михаил.
	Мария Палеологина Кантакузина е българска царица, съпруга на Константин Тих Асен и Ивайло, племенница на византийския император Михаил VIII Палеолог. В продължение на години ръководи държавните дела и се опитва да провежда активна външна политика. Решението на Мария да се омъжи за убиеца на мъжа си се осъжда от нейните съвременници като „неприлично“ и „нецеломъдрено“, но изглежда не било съвсем неочаквано за Ивайло.
	Иван Асен III е женен за Ирина Палеологина, дъщеря на византийския император Михаил VIII Палеолог. За да се противопостави на Ивайло и укрепи позициите в Търново, Михаил Палеолог изпраща към България, през лятото на 1279 г. византийски войски. Положението на Иван Асен III и Ирина става нетърпимо и с помощта на верни хора те напускат Търново. При бягството си те задигат царската хазна и се устремяват към Месемврия, откъдето с кораб се добират до Константинопол.
	Георги I Тертер се жени на два пъти. Първият му брак е с Мария, която според историка Пламен Павлов е дъщеря на деспот Яков Светослав. От този брак са и трите му деца – син и две дъщери. Вторият брак на Георги I Тертер е с Кира-Мария, дъщеря на българския цар Мицо Асен. От този брак царят няма деца, той е кратковременен и нежелан от Църквата и народа. По-късно Тертер си връща от византийско заложничество първата си съпруга и престолонаследника Теодор Светослав.
	Смилцена е византийска принцеса и българска царица, съпруга на българския цар Смилец. Тя е дъщеря на византийския севастократор Константин Палеолог, брат на император Михаил VIII Палеолог, и на Ирина Комнина Ласкарина Вранина. Истинското ѝ име не е известно – въпреки че височайшата господарка на българите е добре позната не само в Търново и България, но и в Константинопол, съвременниците ѝ я наричат просто Смилцена. .
	Ча̀ка е син на татарския темник Ногай и Алака. Съпруг на Елена, дъщеря на българския цар Георги I Тертер. През 1285 татарска конница преминава Дунав и подлага на опустошение българските земи.Това е второто поред нашествие над България и цар Георги I Тертер е принуден да се признае за татарски васал.Решението му е скрепено с брак между сина на Ногай – Чака и царската дъщеря Елена.
	Теодор Светосла̀в Тѐртер е женен за Ефросина, дъщеря на Манкус и внучка на гръцкия търговец Пандолеон. От този брак има син, Георги II Тертер. През 1308 г., няколко години след нейната смърт (ок. 1305 г.), царят се жени за Теодора Палеологина, дъщеря на византийския император Михаил IX Палеолог.
	Цар Михаил III Шишман Асен има два брака – с Анна Неда (дъщеря на крал Стефан Милутин) – сгодени през 1291 г. Сватба се осъществява през 1298 или 1299 г. През 1324 г. се развежда с нея, изпращайки я в манастир, за да сключи втори брак с Теодора Палеологина (дъщеря на император Михаил IX Палеолог). От брака си с Анна Неда има няколко деца, сред които Иван Стефан, Шишман II, Михаил и Людовик (споменат в неаполитански документ без да е указана някаква титла).
	Като деспот на Ловеч Иван Александър е женен за Теодора Басараб, дъщеря на влашкия войвода Иванко I Басараб. От този брак има трима сина и една дъщеря. Иван Александър изпраща първата си жена Теодора Басараб в манастир (с името Теофана) и се жени 1345 г. за еврейка, която преди сватбата се покръства и приема името Теодора.
	Иван Шишман се жени за българката Кира-Мария, която умира през 80-те години на 14 век. Според някои източници втората му съпруга е Драгана Лазаревич, дъщеря на сръбския княз Лазар. Иван Шишман има няколко деца – Александър Шишман, първороден син, пленен приема исляма през 1418 г. Фружин, който участва във въстанията и походите срещу османската власт и умира в Унгария през 1454 г. Княгиня Кераца Шишманина.
	Анна Басараб е влашка принцеса и българска царица, съпруга на видинския цар Иван Срацимир. Тя е дъщеря на влашкия велик войвода Николае Александру Басараб. Царицата е католичка по рождение и не е известно дали в България е приела православието, но поръчаният от нея сборник, който съдържа жития само на православни светици, намеква, че царицата вероятно е приела православната вяра.
	През 1886 г. Александър I Български моли в Берлин за ръката на пруската принцеса Виктория, но канцлерът Бисмарк се обявява против. Той получава окончателен отказ от Берлин и пет години преди смъртта си влиза в морганатичен брак с актрисата от Дармщатския театър Йохана Лойзингер. Заради това е принуден да приеме по-ниската титла граф Хартенау. Александър и Йохана имат син и дъщеря.
	Твърди се, че Фердинанд I Български е бил бисексуален през целия си живот, но според съвременници до средата на живота му интересът му към женския пол е преобладаващ. Жени се 2 пъти. Първият му брак е с италианската принцеса Мария Луиза Бурбон-Пармска, от която има 4 деца. Тя умира вследствие на усложнения след раждане. Вторият брак на Фердинанд е с германската принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц (Елеонора Българска), от която няма деца.
	През 1930 г. Борис III се жени тържествено в Асизи за италианската принцеса Джована Савойска по католическия ритуал. На 31 октомври 1930 г. бракът е благословен и с православна церемония в София. Джована променя името си на православното Йоанна. След смъртта на Борис през 1943 г. Симеон е обявен за цар, а управлението на страната е поверено регентство. След провеждане на референдум България е обявена за република. Йоанна и двете ѝ деца са принудени да напуснат страната.
	На 21 януари 1962 г. в православната църква във Вьове, Швейцария, Симеон Сакскобургготски се жени за Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела, дъщеря на испанските благородници дон Мануел Гомес-Асебо и Модет, маркиз де Кортина (банкер) и съпругата му доня Мерседес Сехуела и Фернандес. Двамата имат четирима синове, една дъщеря и 11 внучета, като последното – първородният син на Калина, е родено в България.