Ирина Алкснис, Дмитрий Бавирин, Взгляд

В България отново си припомниха „обидите, нанесени и от Москва“: уж Русия игнорира ролята на българите в просвещението на славяните, създаването на кирилическата писменост и, като следствие, руската литература.
Този път за повод послужи изложбата на Руския културно-информационен център в София.
Писателят и журналист Огнян Стамболиев публикува гневна статия, в която се възмущава от това, че „руснаците, вместо да благодарят на българите, и досега крият и дори изцяло отричат ролята и значението на българите за покръстването им и създаването на руската литература“.
Като особено възмутителен факт, авторът посочва публичното изявление на Владимир Путин, който бил заявил, че „азбуката на братята Кирил и Методий идва от Македония“.
Всъщност руският президент не е казвал нищо подобно, а само, че „писмеността е дошла при нас (руснаците) от македонската земя“.
Формулировката му е абсолютно коректна, доколкото регионът, където са се родили и работили Св. Кирил и Методий се е наричал „Македония“.
Регионът, днес поделен между Гърция, Северна Македония и България, има много бурна съдба, която трите страни през последните години успешно превърнаха в

 минно поле, 

където „разпределят“ помежду си събития с повече от хилядолетна давност.
За българския национал-патриот не съществува нито Македония, нито македонци, нито македонски език – това е провинция на България, „неразумни“ българи“ и „развален“ български език.
С тази гледна точка били съгласни и много македонци, които до началото на XX век наричат себе си просто „славяни“.
Но опитът на съюзника на Хитлер – София – набързо да ги „побългари“, довел до партизанщина и рязък ръст на национално самосъзнание.
Впрочем, с никаква азбука няма да можем да опишем тази болка, която българските фолк-историци изпитват при споменаването на хипотезата, че Кирил и Методий са били гърци. Те биха могли и да са славяни, но за това сочи само знанието им на старославянски език.
А за българския национал-патриот те безспорно са българи, и точка, защото българският народ е просветител на целия славянски свят, баща на цялата славянска литература и основател на велика древна държава.
Историята с преименуването на Македония на Северна Македония под натиска на Гърция, недоволна от „узурпацията“ на името на нейната историческа провинция е от същия тип, като

стремежа на България да „приватизира“ създаването на кирилицата

В следствие на всичко това българската историография е в състояние на перманентен стрес и обяснява защо българските национал-патриоти са толкова нервни, обидчиви и неуравновесени личности: те са уморени от македонските набези срещу тяхното минало и виждат в руснаците точно такива „крадци“ и „фалшификатори“.
Непрестанната и безкомпромисна война на трите страни за собственото им „велико минало“ изглежда особено ефектно на фона на доста потискащото им настояще.
Гърция се превърна в символ на социално-икономическа деградация в Европа, Северна Македония се отказа от собственото си име, за да влезе в НАТО, България е най-яркия пример на саморазрушение и демонтаж на собствената си икономика в угода на Брюксел.
И да, и в трите случая виждаме засилваща се антируска политика, дейно участие в антируската пропаганда в рамките на ЕС и шпиономания и старателно пресмятане на нанесените от Русия обиди и травми.
Най-различни скандали — от шпионски до религиозни —вече почти непрекъснато разтърсват отношенията на Москва с тези страни от „македонските земи“.
Обикновено се смята, че за това е виновен Запада, който настройва тези държави срещу Москва. Но има и мнения, че Русия напразно ги е смятала за приятелски и братски и в продължение на векове им е помагала.
Друг въпрос е, че прочутата дума „братушка“, отнасящо се към българите, все по-често се употребява в Русия с ирония: и ние имаме своите претенции към България – като, например това, че страната освободена от турците от руските войски, в двете световни войни воюва на страната на германците и срещу нас.
Изобщо, ние смятаме, цялата външнополитическа дейност на съвременна София за

 неблагодарна

А как иначе, щом за българските власти е нормално да не канят руски представители на празнуването на поредния юбилей на националната им независимост, да не говорим за твърденията им, че руското покровителство само е навредило на българското развитие и в имперските, и в съветските времена.
И едното и другото бие по русофилската част на българския политически сектор, и в крайна сметка става дума за нещо друго – истинската основа на новия скандал не е в реалната политика, а в националните комплекси на малкия български народ, претендиращ за историческо величие.
В сегашното раздразнение на Източна Европа спрямо Русия немалка роля играе и това, че нашата страна представлява за тях доказателство за грешно направения от тях избор и мълчалив укор за предателството им.
Миналите социално-икономически и политически успехи на Запада породиха у много от тези страни комплекс за непълноценност и второразрядност. В резултат там се появи

идеологическо уродче,

в което редом с твърдата прозападна ориентация и съпътстващото я унижение, като компенсация се появява хипертрофирана национална гордост за „великите постижения“ на нациите им в миналото — понякога реални, нерядко митологични, а понякога просто изфантазирани.
Така наречената „народна фолк-хистъри“ е доволно широко разпространено явления, включително и в България.
Доколко псевдоисторически са претенциите на българите към руснаците доказва тезата, че русите са покръстени от светата княгиня Олга.
Според руските историци, Олга, първата от управниците на Рус, която приема християнството, е родена в района на Псков (Псковщина-рус.), за това твърди и нейното житие, но българските национал-патриоти са уверени, че Олга е „българка“.
Колкото и да е странно, но някои руски учени и църковни деятели също смятат, че тя е с български поризход.
Съвременната руска историография, обаче, смята, че

българската версия е опровергана

и към подобни твърдения, трябва да се отнасяме, както се отнасяме към особено безумните украински „активисти – историографи“ и техните изводи, че Черно море е изкопано от древните укри.
Когато низвергнатата от геополитическия Олимп и смазана Русия встъпи в нов етап на развитие и държавно влияние, това причини огромна болка на множество страни, с които Русия е свързана от векове с културна и историческа близост, доколкото със самото си съществуване им дава да разберат, че всичко, което са направили, за да угодят на Запада е било напразно.
Оттук идва и болезнената и обострена политическа реакция към това, което от Русия се вижда ясно – независимо дали става дума за произхода на славянската писменост когато става дума за България или за отношенията между православните църкви в случая с Гърция.
Но у тях се поражда естествената потребност да обвинят някой друг за всичките си неприятни преживявания и затова България не може да прости на Русия собствените си грешки.