РОДЪТ НА СВЕЩЕННИК НИКОЛА ПОПИВАНОВ

Потомък на този род е Евгения Влахова , която ми предостави любезно снимки и спомени от семейния архив . Аз съм благодарен на г-жа Влахова за всичко , че ми даде възможност да надникна в света на нейното семейство . В рамките на шегата и споделих , че от разказите и разбирам , че светът на свещеник Попиванов е свят на пушки и барут . Християнската религия препоръчва смирение , но как може да се смириш пред поробителя или насилника . Потомците на рода са взели дейно участие в Илинден- Преображенското въстание , а в по- ново време другарчетата са ги изселвали заради това , че личността на членовете на рода предполагат да бъдат над другите и да водят хората към справедливост . Откровенно чудил съм се защо Евгения е толкова непримирима , но не можеш да бъдеш друг , когато майка ти е била  снайперист и баща ти е водел хората към справедливост . Генът избуява и се показва рано или късно . С тази първа публикация за рода нека отдадем и почит на брат и свещеник Никола Попйорданов Попниколов служил в Мюнхен и починал изненадващо на 39 години . По време на служенето си е бил близък с членове на германския политически елит , които са му показали документи за йереи от БПЦ , които доказват близостта им с тайните служби и е започнал да ги публикува . Странна е ролята на журналиста от СКАТ Венци Илиев , който в последните дни на живота на свещеник Попниколов е бил близо до него и след това отказва всякакви контакти със сестра му Евгения Влахова . Ако не е гузна съвестта му нека излезе публично  и разкаже какво се е случило , че на 39 години да получиш кома и за два дена да умреш или сценария с българския чадър още е на мода ?

Роден е в семейството на свещеник Иван Дзивгаров (1848 г.) в с. Огняново и презвитера Димитрия Шаркова) от с. Балдево. Син е и на убития през 1855 г. свещеник и презвитера, по време на Илинденското въстание. Иван е заточен в Солун. Никола е по-малък брат на революционера Илия Попиванов. Починал е от рак на стомаха на 12 юли 1955 г. в село Балдево. Децата му с презвитера Евангелия, дъщеря на чобанин от съседно село са: Андон (учител в Гърмен, царски офицер, кмет на Сатовча) който има ранно починала близначка, Илия, Борис, Йордан, Димитрия, Иван (1925). В напреднала възраст Никола е изселен със семейството си в с. Черни Вит, във връзка с което са и първите биографични данни за него^[1]. Синът му Йордан Попниколов Попиванов е учил в семинария, заточаван с четиримата си братя и зет си и освободен от ТВО „Белене“ през 1954 г., след което става свещеник^{[2БАЩАТА НА Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ВЛАХОВА ПРЕД ЦЪРКВАТА В КОЯТО Е СЛУЖИЛ}

СНИМКИ НА БРАТЪТ НА Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ВЛАХОВА ЗАГЪДЪЧНО ПОЧИНАЛ НА 39 Г ПРЕЗ 1995 Г

^]. Децата му са: химика Евгения Влахова и свещеник Никола Попйорданов Попниколов служил в Мюнхен, Западноевропейска епархия, но под омофорана архиепископ Марк Арндт сътрудничил на ЦСВП „Иван Дуйчев“, протопрезвитер Йоан Майендорф, д-р Стефан Маринов и починал през 1995 г.

разписките с които е приет в Белене и освободен