„Руският Помпей“ – последната крепост на волжките българи

Автори на фотосите са Чавдар Стефанов, завеждащ кореспондентското бюро на БНР в Москва и дизайнерката Мартина Стефанова. 42 пана ще разкажат на австрийската публика за Золоторьовското селище край град Пенза, Русия – последната крепост на волжките българи, наричана “Руският Помпей”. Изложбата се открива в навечерието на Международна конференция на австрийските българисти, посветена на историческите и духовни корени на българите, в която участват учени от България, Австрия, Германия, Великобритания, Унгария, Русия. Очаква се изложбата да посети и министърът на културата Стефан Данаилов.

Сравнението на Дунавска и Волжка България

“Трябва да подчертая, че Волжка България не е просто малка страница от историята на Източна Европа. Това е могъща държава с развита култура, имаща контакти с много други племена и народи. И затова тя заема изключително място в средновековния живот на Европа”- казва професор Белорибкин, ръководител на археологическите разкопки край град Пенза, Русия. В Международната конференция той ще участва с доклад, посветен на волжките българи. За Дойче Веле той поясни:“Интересни са проблемите, свързани с няколкото съществували Българии – откъде са се появили, какъв път на развитие са имали както самите българи, така и държавността им. Много добре може да помогне в случая сравнението на Дунавска и Волжка България, което ще позволи по новому да се погледне на стари въпроси. Много се надявам, че изказването ми ще предизвика жив интерес и дискусия.”

Золоторьовското селище – богат граничен град

В навечерието на конференцията се открива фотоизложбата на Чавдар Стефанов и Мартина Стефанова : “По следите на Волжка България”. Тя нагледно илюстрира историческото ни минало, като ще запознае австрийската публика с археологическите разкопки и намерените предмети от последната българска крепост. Фотосите показват сребърни обици, гривни и пръстени, дърводелски инструменти, везни и теглилки, ключове и катинари, съдове за хранене, позлатени стрели, както и възстановки на женски костюм и снаряжение на воин от Волжка България. Изложбата ни връща в далечните времена, когато в югозападните територии на Волжка България, край сегашния руски град Пенза съществувал богат граничен град – Золоторьовското селище. Неговата крепост контролирала и охранявала един от главните маршрути на Великия път на коприната, който съединявал също така Дунавска и Волжка България.

Падането на крепостта в Золоторьовското селище

През 1237 година крепостта край Пенза е нападната от монголските завоеватели на Хан Батий, наследник на Чингиз Хан, и е превзета с щурм след кръвопролитно сражение. Близо 4 хиляди жители на града и бранещата го армия се подготвили за битката. Изровили стотици вълчи ями, укрепили крепостната стена, подготвили храна, вода и оръжие. Но това не ги спасило – ако крепостта не се предаде, монголите имали обичай да избиват всички защитници. След погрома мястото остава близо осем века в забвение и в плен на гората. Сражението край граничната крепост Золоторьовско селище било последно за Волжка България, която до тази битка в продължение на година отстоявала нашествията на войските на хан Батий.

„Името „българин“ означава „мъдър, знаещ човек“

Волжките българи са имали занаяти, които с нищо не са отстъпвали на тези в Дунавска България и във Византия по това време. Златото за тях е било дотолкова достъпно, че те са позлатявали дори върховете на стрелите си. Изумява учените фактът, че железните оръжия, намерени в крепостта, не са корозирали. Изводът на научна лаборатория бил, че откритият на мястото боздуган е направен по швейцарска технология от края на ХХ век. Изследванията на древни погребения показват, че българите от Волжка България са европеиди от понтийски тип, рязко отличаващи се от монголоидите. Летописците наричат Волжка България “страна на градовете”. Археологическите проучвания показват, че там са съществували около 1600 селища с 38 силно укрепени градове, сред които Велики Болгар, Биляр, Сувар, Казан и др. Българите на Волга са първият източноевропейски народ, който въвежда в своите земи собствено сечене на монети (950 г.) Дипломатическият пратеник на Багдадския халиф – Ибн Фадлан, посетил Велики Болгар през 922 г., описва високия морал и строгата правораздавателна система, съществуваща в държавата. Арабският пътешественик Абу Хамид ал Алдалуси, посетил два пъти столицата Велики Болгар, отбелязва: “Името “българин” означава “мъдър, знаещ човек””.