Тази конференция промени съществуваваща векове в официалната руска историография теза за войнственото съжителство между Волжка България и Средновековна Русия.

Утвърждава се тезата, че българите по антропологични белези и култура приличат на древните ираноезични народи, а не на тюркските. За първи път бе разисквана темата за взаимоотношенията между средновековна Русия и Волжка България. Тя отдавна интересува учените и обществеността, но за първи път бе използван всеобхващащ комплексен подход на изключително високо научно ниво. На базата на археологическите и историческите факти от последните години се доказва, че тези държавни образувания не са били врагове, а са поддържали много тесни политически и икономически връзки и то на приятелска основа. Тази теза бе лансирана в началото на форума от професор доктор Фаяз Хузин и около нея се обединиха водещите учени, които изнесоха доклади и участваха в дискусиите. За да се стигне до общия извод бяха анализирани по-интересните археологически разкопки на огромна територия от Самара до Северното Черноморие, декоративно-приложното и военно-инженерното изкуство, строителството, грънчарските произведения и предмети от метали, културното влияние.

Нюанс в конференцията внесе докладът на професора от Пензенския университет Генадий Белорибкин за “Културното взаимодействие между Волжка и Дунавска България”. Проучването му стъпва на съществувалия търговски път от Волжка България през Киев до Дунавска България и Константинопол. Главната теза в доклада и в последвалото обсъждане бе, че става дума за един народ, попаднал в различни исторически условия. В ранния си период 9-10 век, когато българите се настаняват край Волга и Дунав, те вече имат голям опит в градската култура. Едните приемат християнството, другите исляма, едните се влияят от Византия, другите от Близкия Изток. Но независимо от това Плиска и Преслав в Дунавска България и Болгар и Биляр във Волжка България показват връзка с българската традиция и са абсолютно идентични градове като структура, размер и строително мирозрение, подчертава професор Белорибкин.

Друга интересна теза на конференцията бе за произхода на древните българи. Силен отзвук и подкрепа получи докладът на единствения български представител, докторантката от Виенския университет Христиана Милчева, за връзката на българската култура с древноиранската. Водещите експерти са съгласни с изводите, че българите по антропологични белези са сходни с древните ираноезични народи, а не с тюркските. Българската култова архитектура и архитектурата на дворците е изпълнена според източната традиция. Моделът на древнобългарската религия има астрален характер, а терминологията на Вечния календар, донесен от българите на Балканите, съдържа източноиранска памирска специфика.

Днес все повече учени обръщат внимание на многочислените ирански изрази, оцелели в съвременния български език, както и на граматическите неславянски особености, останали без историческо обяснение. В заключението на доклада си Християна Милчева казва: “Народ, оставил в световната история имена като Древна Велика България – която се появява в летописите още от 7 век като една от основните военни и политически центрове на картата на Евразия; град Велики Болгар – един от големите търговски центрове на Средновековието; Велики Преслав – градът, от който тръгна кириловата азбука,не може да има шаманско-чергарски навици. Българите вече са имали своите културни и държавни традиции,които са принуждавали враговете им да наричат този народ”велик”.

Руски учени като Игор Кизласов и Юрий Моргунов свързват българите в частност с Ферганската група. Те не приемат известните български рунически знаци да се определят като тюркски и по-скоро търсят сходства в Осетинската писменост и знаците от древноиранските култури.

Конференцията прие отправената покана следващият подобен научен форум да се организира в България. Бе обявено, че за първи път руски учени ще участват следващия месец в научна конференция на австрийските българисти във Виена. Тя ще бъде открита с фотоизложбата “По следите на Волжка България” в Дом Витгенщайн и научен доклад на професор Генадий Белорибкин за разкопките на последната българска крепост край град Пенза.