На 29 март 1944 година София отново е бомбардирана от англо-американската авиация. На 30 март е най-тежкият въздушен удар. ХРОНОЛОГИЯ И ПРИЧИНИ: България обявява война на САЩ и Великобритания на 13 декември 1941 г. Страната, макар и съюзник на Нацистка Германия и член на Оста, до тогава се опитва да се дистанцира от бушуващата Втора световна война и от пряко участие във военните действия, но след сериозен германски натиск, склонява да обяви война. Великобритания „връща жеста” на 25 декември, докато САЩ обявяват война на България чак на 6 юни 1942 г. Войната трябва да е символична и да не включва реални бойни действия. Или поне на това се надява политическото ръководство на Царство България по онова време. Уви, историята се развива по друг начин. 1941 и 1942 г. се оказват относително спокойни за българското небе, като се изключат няколкото слаби и инцидентни бомбардировки от страна на английски, югославски и съветски самолети, както и прелитания от страна на разузнавателни машини или самолети изпълняващи специални операции по снабдяване на съпротивителните движения в Югославия, Гърция и България. Привидното спокойствие започва да се нарушава през 1943 г. Паралелно с военните поражения, които Оста търпи, активността на Съюзниците над Балканския полуостров започва да нараства. Стартират първите полети за миниране на Дунав, а действията на авиацията за специални операции се засилват. На българска територия са изградени няколко германски радиолокационни станции, които са част от отбраната на нефтените съоръжения около румънския град Плоещ, защото петролните залежи там и множеството рафинерии в района, доставят основното количество гориво-смазочни материали за силите на Оста. Съюзниците са нарочили рафинериите около Плоещ за цел още от 1940 г., но единственото нападение е проведено на 11 юни 1942 г., когато 13 тежки бомбардировача B-24D от ВВС на САЩ, бомбардират Плоещ и още няколко румънски града, без никакъв сериозен успех. Румънските въоръжени сили не оказват съпротива. Операция Tidal Wave (Приливна вълна) започва да се планира през пролетта на 1943 г., и предвижда масирана атака на рафинериите около Плоещ с голям брой тежки бомбардировачи B-24, които трябва да излетят от Либия. Операцията стартира малко след изгрев на 1 август 1943 г. От няколко летище край либийския град Бенгази излитат 177 тежки бомбардировачи B-24D. След сформирането на бойния ред над Средиземно море, машините се насочват право на север, към гръцкия остров Корфу. Когато го достигат, поемат на североизток, по маршрут, който ще ги преведе над Албания, а след това над Скопие в Македония, Пирот в Сърбия и Лом в България. Достигайки Дунав, групите трябва да поемат по нов курс, който да ги отведе към Плоещ, където всяка от петте бомбардировъчни групи трябва да удари определената цел. Американските тежки бомбардировачи са открити още докато навлизат над Адриатическото крайбрежие на Албания, но тяхната цел остава неизвестна. Около 12 часа, когато бомбардировачите са над Македония, командването на ВНВВ решава, че ударът ще е насочен към София и във въздуха започват да се вдигат по тревога всички налични изтребители. В крайна сметка във въздуха се оказват 20 български изтребителя, но докато те се насочват за отбрана на София, американските бомбардировачи вече са в района на Сливница и неумолимо летят към целите си в Румъния. Два български B 534 „Доган”, пилотирани от подпоручиците Вапцаров и Даскалов все пак успяват да открият последните американски B-24, влизат в кратък и безрезултатен въздушен бой над Враца. Докато българските изтребители дозареждат с гориво на земята, край Плоещ се разиграва истинска касапница. Нисколетящите американски B-24 са посрещнати от ураганен зенитен огън и сериозно изтребително прикритие. Около 34 бомбардировача са свалени над Румъния в рамките на около час.
ударите по петролните рафинерии, бойният ред на бомбардировачите се разкъсва и те на по-малки и по-големи групи започват да се измъкват по обратния маршрут към Бенгази. Но не всички политат натам, а има самолети, които поемат на югоизток към Турция или Кипър. Около 14,30 часа американските бомбардировачи отново навлизат над България. Около половин час по-късно командването на ВНВВ дава нова заповед за излитане на наличните изтребители. Седемте „Доган”, излетели от Враждебна, успяват да атакуват голяма група противникови бомбардировачи в района на Враца и Монтана, като са отбелязани множество попадения върху американските B-24, но без видим ефект. Излизайки от атака, двуплощниците изостават, тъй като тяхната максимална скорост е не чак толкова по-висока от скоростта на празните Liberator. Въпреки всичко, в района на Кюстендил е изпълнена още една атака, която е отново безрезултатна, въпреки наблюдаваните множество попадения в противника. Седемте изтребителя прекратяват преследването и се завръщат в базата си. Четворката B 534, излетяла от Божурище, не успява да установи контакт с противника и се връща на летището си. Връщащите се бомбардировачи се отървават от неизползваните си бомби. Бомбардирано е село Дрен, Еленско. Изгаря една къща, но няма загинали. Четири бомби падат край град Бяла, но не се взривяват. При гара Бойчиновци падат три бомби, едната не се взривява. Няма пострадали. Така приключва първият сериозен боен ден за българската изтребителна авиация. Действията на 1 август 1943 г. са само една лека увертюра на далеч по-сериозните бомбардировки на бойните авиации на САЩ и Великобритания, които България ще понесе в периода ноември 1943 г. - август 1944 г. Действията на ВНВВ и тогава ще са смели и решителни, а количественото съотношение никога няма да е в българска полза. На 14 ноември 1943 г. е първата масирана въздушна атака на столицата. 91 вражески самолета разрушават 47 сгради, загиват около 60 души, близо 200 са ранени. Следват бомбардировки почти през десет дни. Настъпва 10 януари 1944 г. Около 12 ч. по обед сирените възвестяват за предстоящо въздушно нападение. Половин час по-късно столицата ни е атакувана от 180 американски бомбардировача и 100 изтребителя. Срещу тях противовъздушната отбрана на София изпраща 39 прихващачи. България губи само един самолет срещу 31 свалени американски бомбардировачи. Но истинският ужас за софиянци настъпва през нощта на 10 срещу 11 януари - 1800 бомби са изсипани над София, с обща тежест от 450 тона, 750 загинали и още толкова ранени, стотици напълно сринати или полуразрушени сгради. Ударите продължават до 24 януари 1944 г., когато българското правителство започва тайни преговори с англо-американските съюзници в Истанбул и Анкара. Временно атаките са спрени. Но след провала на разговорите бомбардировките над България са подновени на 16 март по разпореждане на Чърчил: "След като нашето лекарство е свършило толкова добра работа, нека българите продължават да получават допълнителни дози от него". 29 март 1944 г. През нощта между 21,14 ч. и 21,34 ч. около 50 леки бомбардировача „Москито“ пускат над София около 70 бомби. Загиват 10 човека, сред които 7 селяни от с. Слатина. ПВО изстрелва 462 снаряда. На 30 март е най-тежката бомбардировка. Извършена е евакуация на жителите на столицата, но над 3500 сгради са напълно унищожени. Нападението е от 450 бомбардировача Б-24 „Либърейтър, Б-17 „Флайнг Фортес“, Б-25 „Митчел“ и „Халифакс“, придружени от 150 изтребителя Р-38 „Лайтинг“. В 9,45 ч. София е бомбардирана с т.н. „бомбен килим“. В 10,10 ч. градът е бомбардиран повторно. Хвърлени са около 3000 фугасни и около 30 000 запалителни бомби, разрушени са 3575 сгради. Жертвите са 139 загинали и неизвестен брой ранени. Същия ден е бомбардиран град Ниш. При с. Пишурка са пуснати 64 бомби. Българските изтребители пресрещат противника, но не успяват да разстроят бомбардировъчната формация поради малочислеността си и да предотвратят бомбардировката над София. Във въздушния бой този ден загиват фелдфебел Христо Цанков и подофицер Йордан Кубадинов. Свалени са 9 противникови самолета. Въздушните нападения продължават и април 1944 г. В първите дни на септември 1944 г. България излиза от Тристранния пакт и въздушните нападения над страната са прекратени. РАВНОСМЕТКА: По време на бомбардировките от 1943-1944 г. са убити, безследно изчезнали и починали от раните си над 2000 души от софийското население, разрушени са над 12 500 сгради.Българската противовъздушна отбрана сваля над 100 самолета. Загубите на противника са 159 загинали членове на екипажи и пленени 329. Близо 1/4 от сградния фонд на София е сринат. Напълно унищожени са Държавната печатница, Областният (Окръжен) съд, Малката баня, Градската библиотека, театър "Одеон", Юнион клуб, Домът на културата и печата, Артилерийските казарми, католическата катедрала "Свети Йосиф" и мн. др. Те не са възстановени. Силно засегнати са Народният театър, Народното събрание, Българската земеделска банка, Богословският факултет, Природонаучният музей, зала "България", къщата музей "Иван Вазов", сградата на БАН, Централна баня, Александровска болница. По време на бомбардировките над София средновековната трикорабна базилика "Св. Николай Мирликийски Чудотворец" е напълно разрушена. Единственото нещо, което оцелява като по чудо, е иконата на светеца. Тя се пази и до днес като най-голямата реликва и ценност на храма, който е изграден отново през 50-те години на ХХ век. Въпреки всичко хиляди хора и сгради са спасени от атаките на противника заради самоотвержената съпротива на българските военновъздушни сили. Защитниците на София отклоняват част от атаките и свалят голям брой вражески самолети. Между героите са Димитър Списаревски, Георги Кюмюрджиев, Мито Дисов, Стоян Стоянов, Неделчо Бончев, Любен Кондаков, Герхард Венгел и много други. Британски историци като Базил Лидъл Харт смята, че „ползата от бомбардиране на цели райони в много отношения е твърде съмнителна“ и определят „продължаването на бомбардировките на цели райони от британците, много след като те вече нямат никакви основания или извинения да действат по този начин", като „пренебрежение към елементарните морални норми в бомбардировъчната кампания“.
