Духът на славянските първоучители ни зове край бреговете на Морава
Всяка година в Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост край южноморавското селце Микулчице /Чехия/ се стичат българи от Чехия, Словакия, Унгария, Австрия и Германия. Идват и мнозина чужденци от различни славянски и православни общности по света. Но защо именно там се отдава почит на славянските първоучители, светите братя Кирил и Методий?
В обичайни дни, забързан за Прага, Бърно или другаде, пътникът обикновено подминава затънтените провинциални пътища към Микулчице. Но от 2009 година в тамошния парк се издига паметник на славянските равноапостоли. Причина за това става една малка книжка – “Тайната на гроба на Методий, моравски архиепископ”. Неин автор e чешкият археолог проф. Зденек Кланица. Той прави интересни хипотези за връзката на Методий с мястото.
Предполага се, че край Микулчице е била столицата на Великоморавия, наричана от по-късните автори Велехрад, което ще рече „големият замък”. Именно във Великоморавия светите братя Кирил и Методий осъществяват през 863-867 година своята историческа мисия, по време на която въвеждат в богослужението славянския език и първата славянска писменост.
От 1954 г. археологическите разкопки в Микулчице продължават 38 сезона и през 70-те години на миналия век са най-големите в Европа. На площ от 10 хектара е разкрит град, разположен на 3 острова в разлива на стратегическия речен път – Морава. Разкопани са основите на голям владетелски дворец, 12 църкви, три моста, две пристанища, над 2500 гроба. В общ комплекс с двореца е и голямата базилика. Край двете сгради са изследвани над 550 гроба. Но Кланица обръща внимание на гроб № 590, който е в голямата базилика. Ученият изказва смелата хипотеза, че тук през 885 г. е погребан Великоморавският архиепископ Методий.
Дали в намерения празен гроб № 590 настина е бил погребан Св. Методий и дали изобщокрай Микулчице е Велехрад, е спорен научен въпрос. Съдбата на мощите на светеца, въпреки тяхното издирване през последните цели 2 века е загадка, която все още очаква своя отговор. Други търсят Велехрад и гроба на Методий на север по реката. Самият Кланица смята, че селището край Микулчице се е наричало Морава. Но други автори предлагат различни хипотези за някогашното му име.
За неизкушените от историята е изненадваща голямата почит, отдавана от католическата църква и от местните моравци и словаци на светите братя – като духовни фигури те са православни мисионери от преди голямата Схизма през 1054 година. Но за мащаба и значението на тяхната мисия в отдавна изчезналата Великоморавия говори фактът, че 11 века по-късно те предизвикват не просто академичен интерес, а все още са в центъра на горещи политически, културни и религиозни дискусии в Чехия и Словакия.
Впрочем, след приключването на разкопките, историческото място край Микулчице е превърнато в един поддържан, но прозаичен музеен парк. Сред инициаторите на промяната е българският дипломат Здравко Попов. Като посланик в Прага той има голям принос за издигането в Микулчице на паметника на светите братя. Самата пластика е дело на живеещия в Словакия българин Емил Венков.
Анимация: Петко Якимов
Дори и да не е 24 май, при възможност, по всяко време, е хубаво да се иде в Микулчице. Днес река Морава е граница между Чехия и Словакия, но се преминава свободно. Наблизо превратностите на времето милостиво са съхранили един бисер на средновековната култура, оцелял още от епохатана Кирил и Методий и тяхната великоморавска мисия. Това е църквата Св. Маргарита Антиохийска – на другия бряг на Морава, до село Копчани. Култът към Св. Марина/Маргарита е византийски. На запад почитанието към нея идва късно след 9-ти век, като наричат светицата Маргарита. Дали култът не е пренесен също от светите братя? Можем само да предполагаме. Но със сигурност Св. Методий е бил край храма и е служил в него. Неговият дух е все още там, а местните хора продължават да наричат „Света Маргарита“ – „Методиевата църква“.
Снимки: Иво Иванов
