Надпис на храма „Свети Никола“, с. Гиневец, Голо Бърдо, Албания. Построен е през 1911 г. върху основите на по-стара църква. Преданието разказва, че по време на строежа минал богат пътник, който бил изненадан, че част от строителите са с каскети, а други с бели капи. Християни и мюсюлмани, но всичките говорили един и същи, нашенски език. Попитал ги:
– Що градите?
– Па, църква, му отговорили.
– Е па како, има и люгье муслимани?
Тогава един от строителите мюсюлмани, Зекир Шутина, отвърнал:
– Ние сме бракя. Така си ги градиме заедно и църквата, и джамията!
Съдейки по възклицанието „машала“, вероятно богатият пътник дарител също е бил мюсюлманин. Но особено важното в случая е, че това не е просто надпис на кирилица. Много ясно се вижда крайният ер, характерен на Балканите единствено за българския правопис.
Независимо че през 1956 г. в църквата има пожар, а по време на атеистичния режим в Албания от 1967 до 1991 г. се използва като склад, надписът стои до днес на външната стена над входа и възхвалява единството на тези хора, които са с различна вяра, но говорят един и същи език и се чувстват истински братя.