На 27 май 1925 г. в София се провежда последната публична екзекуция в Европа

- обесване на извършителите на атентата в катедралата "Св. Крал" /храм "Св. Неделя, София/ Марко Фридман, Петър Задгорски и Георги Коев.

ОРГАНИЗАЦИЯ НА АТЕНТАТА:
Атентатът е бил подготвен в Москва от българската комунистическа емиграция там. Решението за бомбената експлозия се взема от Централния комитет на БКП по нареждане на Коминтерна. В неговата подготовка са замесени много хора, сред тях е и младият тогава Тодор Павлов, който по-късно става един от регентите на малолетния цар Симеон II, а след години и академик. Пръст в кървавата баня имал и Станке Димитров-Марек. Васил Коларов обаче е изказал опасение, че атентатът може да бъде „нож с две остриета и с много последствия“.
В България ръководният щаб е начело с майор Коста Янков, ръководител на Военната организация на БКП. В него са и Иван Минков, и известният за времето си журналист и адвокат Марко Фридман.
За атентата е привлечен клисарят в храма -Петър Задгорски, който е притискан от комунистите да помогне за делото. За помощта си получил и пари - 11 000 лева, по 1000 лева за всеки внесен малък пакет взрив. Работата е готова и на тавана на храма вече има 25 кг мелинит и тротил. Експлозивът е подготвен за възпламеняване във вдлъбнатината на централната колона на църквата. Мястото е избрано, защото точно до основата на тази колона се поставя ковчегът при опело и около него застават официалните лица.
В последните минути преди взрива
Петър Задгорски влиза в храма, качва се горе и за-почва да бие камбаните, фитилът също е на тавана. Там са и другите атентатори – Никола Петров-Васко и охраняващият го Живко Динов-Коста.
Уговореният знак е, когато Задгорски дойде, да почука три пъти на таванската врата. Което означавало, че фитилите са предварително потопени в кутии със спирт и трябва да бъдат веднага запалени. Те били пет - всеки по метър и половина, пакетите - увити в зебло, а всичко в обща бомба.
Запалени са от Васко, който първи напуска църквата, след него и клисарят Задгорски. Той се отдалечава по ул. „Клементина“, сегашния бул. „Стамболийски”. Автомобилът, който трябва да чака, за да пътува за Сърбия, обаче не е там. Взривът го застига точно на пресечката на „Клементина“ с ул. „Цар Самуил“.

ЗАЛАВЯНЕ И ЕКЗЕКУЦИЯ:
След чудовищния акт последват масови арести. Загиват Коста Янков и Иван Минков. Васко и Коста се спасяват и минават на сръбска територия, после отиват в Съветския съюз.
Атентаторите са разкрити от агент Пане Бичев.Той е назначен още на 16 април от министъра на вътрешните работи. Дейността му е светкавична, макар да е встъпва в длъжност в деня на атентата. Бичев взема на работа веднага при себе си блестящия агент Петър Амзел, както и запасния подпоручик Никола Гешев.
Това е една от първите задачи на агента Гешев. Преди терористичния акт той имал леви убеждения, познавал се е с Димитър Благоев и е един от мъжете, които носят ковчега на Дядото по време на погребението му. Атентатът през 1925 г. обаче го пречупва и той тръгва по антикомунистическата линия, разказва историкът Румен Манов.
Дейността на криминалистите и антитерористите е светкавична и много скоро са заловени преките извършители на терористичния акт – Марко Фридман, клисарят Петър Задгорски, който сам се предава, и подп. Георги Коев. Те веднага са осъдени на смърт. Делото за атентата е гледано от Военен съд от 1 до 11 май в София.
Любопитен факт е, че Фридман пише молба до царя няколко часа преди да бъде изпълнена смъртната му присъда на 27 май 1925 г. - той моли бесилото да бъде заменено с разстрел. Царят обаче отказва да удовлетвори последната молба на осъдения. Преди това се изповядват пред свещеник, който е извикан специално за процеса. Обесват тримата осъдени на игрище.

Основният заговорник е племенник на Райна Княгиня
Заговорниците и извършителите на атентата в храма „Света Неделя” са комунисти, които са част от известни фамилии на заслужили българи. Коста Янков е кръщелник и зет на основоположника на социалистическото движение у нас Димитър Благоев-Дядото. Майорът по онова време е 37-годишен и е женен за дъщеря му Стела, а неговата майка е сестра на Райна Попгеоргиева, панагюрката Райна Княгиня, ушила знамето на въстаниците през април 1876-а.
Другият заговорник и един от идеолозите на атентата Иван Минков е брат на известния писател Светослав Минков. Бил сапьор и изпипва всичко много професионално. След 9.IХ.1944 г. писателят е принуден да търси реабилитация на брат си и я издейства около 1960 г.
Марко Фридман, най-високопоставеният от обвиняемите, признава, че организацията получава финанси „през Виена“, но прехвърля отговорността за атентата върху Коста Янков и Иван Минков, които според него са действали без съгласието на ръководството на БКП. Фридман е 33-годишен, началник щаб на Военната организация. Той е от Стара Загора - адвокат, запасен офицер, евреин. Родителите му са украинци - баща му е от Херсон, а майка му от Яш.
Автор: Мариела Балева