103 години от гибелта на ПОЛКОВНИК БОРИС ДРАНГОВ
(1872, Скопие – 1917, Завоя на река Черна)
„ЕТО ЧОВЕК
Човек, борец и водач – това беше Борис Дрангов. Както казва нашия народ, той беше човек със звезда. И затова поразяваше и увличаше всички чисти души. Него и децата го разбираха. Стегнат, висок, сух, с изпечено лице и с очи от които изкачаха искри, тъй изглеждаше като човек от друг свят, далечен, недостъпен – свят на възторжено напрежение и на героичен идеализъм…Дрангов държи реч. Жестовете му, гласът му приковават всички погледи. Една вълна от благородни пориви раздвижва войници, всички разбират неговото слово. Дрангов се възпламенява все повече, подига се, готов с един замах да строши веригите на робството, в които Родината е окована и да срази врага – подобно на герой от легендарните времена…
Цял изтъкан от вяра и дело, Дрангов буди вяра и тласка към дела. Такъв е той през 1903 г., когато преминава границата и с 120 души се сражава с турците; такъв е и като възпитател във Военното училище, в школата, в казармата. Такъв е и на фронта, срещу смъртта, която го дебне всеки час…Особено силни следи остави учителстването на Дрангова в Скопие, където бе открита през войната особена школа за подготвяне на запасни офицери. В града, където младенческата му душа бе познала първите пориви на идеализъм (Дрангов е роден в Скопие на 3 март 1872 г.) той стана сам жив източник на ентусиазъм и идеализъм. „Щом веднъж разберете, е говорил той на своите ученици, че вие сте по-страшни от смъртта, и че в самата смърт нема нищо страшно, вие ще познаете тогава, колко е жалък нашия враг и колко е сладко да се мре за България“…
На пътя между Левуново и Петрич, ние видяхме една група войници, около една чешма. Това беше чешмата – паметник, построена от самите тия войници – войниците на Дрангова – като паметник за своите загинали другари. Ако Дрангов беше поискал от тях да построят пирамида, те и пирамида биха построили. Защото имаха вяра в своя началник, следваха го като другар и брат и бяха готови да изпълнят всяка негова заповед, като повеление на любовта и на дълга. Защото всички негови действия се вдъхновяваха от любов към тия, които Отечеството беше поверило в ръцете му и от възвишено чувство на дълг към това Отечество. Кой не е слушал как Дрангов е гледал войниците си и как те гледаха на него? „Има Дрангов – има хляб; нема Дрангов – нема хляб“. Тоя войнишки афоризъм, твърде популярен по позициите на Беласица, изразява с поразителна, груба ясност грижите на водача към тия, които води и силата на любовта, която извършва чудеса. Защото не беше малко чудо, в ония времена на лишения и глад да се изхранват толкова хиляди гърла и от една разнородна маса да се създаде едно здраво тяло с възторжена душа. Дрангов извърши това…“
https://www.strumski.com/biblioteka/…
Борис Дрангов: „Помни войната“, 1916 г.
„В боя няма недостатък по-вреден от суетата. Който навикне на суета, той и слисва се много леко…Да не подкрепиш другаря в бой е престъпление, по-позорно от което няма друго. Боят решават действащите, а не присъстващите поддръжки… Смъртта на всеки войник, произлезла от наше незнание или равнодушие към делото, лежи върху съвестта ни , както ако сами го убием…За да вкорениш дисциплина иска се: личен пример…Безусловна справедливост, която безогледно и с твърда воля въздава всекиму заслуженото. Равенство не може да има в достойнствата. Способността, доказана на дело е право…“
https://www.strumski.com/…
снимки на Янко Гочевъ (Yanko Gochev)
