Маргарита Милиджийска (1910–2001 г.) е един от интересните български художници, чиито картини по идеологически причини не са станали известни на широката публика. Всъщност, те са си били известни само на нея. Това не пречи няколко години след смъртта й автентичното й творчество да бъде видяно в Националната художествена галерия тези дни.

Маргарита завършва живопис през 1936 г. в Художествената академия. Веднага след дипломирането си се включва в Дружеството на новите художници, представляващо най-модерно ориентираните творци, създаващи облика на тогавашното българско изкуство. Тя твори съвсем в синхрон с творческите търсения на тази компания, но след войните обстоятелствата не се стичат по особено приятен начин за нея.

Маргарита, както и доста други бележити български художници от онова време (например Илия Петров), е обявена за формалист. По време на социализма, това е бил етикет, който директно затваря вратите на галериите и изложбените зали за всеки художник. Прекрасната й живопис е обвинена в „спазване на външните форми и правила във вреда на същността на нещата“.

Според цензорите на стремящия се към реализъм на всяка цена режим, творбите й не обръщат внимание на съдържанието и „свеждат действителността до отвлечени форми и схеми, отделят формата от съдържанието и теорията от практиката“. Обвинението е достатъчен повод за изключването на художничката от СБХ. Започва да преподава руски език в Академията – цели 25 години, през които не се афишира като художник. Тя обаче доста упорито продължава да твори. Вкъщи.

Картините й от 60-те са контрапункт на властващия идеализъм и соц-естетика. Редките появи на Маргарита Милиджийска в изложбените пространства и наложилите се житейските обстоятелства я правят непозната за публиката. Първата й самостоятелна изложба в Пазарджик остава единствена до 80-те години на ХХ в., когато прави две изложби. Милиджийска отново е допусната в Съюза на българските художници едва през 1995 година. Тя си отива от този свят на 31 юли 2001 година в София.

Източник: www.dnes.bg