Те са открити и идентифицирани от Сър Чарлз Фелоуз през 1838 г. Въпреки че не се споменава често в изворите, спектакулярните му руини ни карат да смятаме, че той е най-големият град на древна Ликия. Името му се извежда от древноликийския език и означава „кръгъл“. Наречен е така вероятно заради формата на огромното плато, върху което се разполага акропола му.

Пинара е споменат най-рано в Илиада – като родно място на легендарния троянски стрелец Пандар. Според Стефан Византийски градът възниква като колония на Ксантос и е познат под второ, този път гръкоезично наименование – Артимнесос. Той се предава без бой на Александър Велики през 334 г. пр. Хр. и след неговата смърт става част от Пергамското царство на Аталидите.

Заедно с цялото царство е завещан на Римската Република от Атал III и попада под нейна власт през 133 г. пр. Хр. Следва период на икономически просперитет, засвидетелстван от монументалните градежи и представителната архитектура на града, която е основно римска. Градът пострадва от земетресения последователно през 141 и 240 г. от н. е., но и двата пъти бързо е възстановен.

Християнизацията на Пинара настъпва сравнително рано. От списъците на вселенските събори са познати 5 епископа на града между Съборът в Селевкия (359 г.) и Вторият Никейски събор от 787 г. Градът е един градовете, в които е проповядвал един най-тачените християнски светци – Св. Николай Мирликийски, покровител на моряците, епископ на малоазийксия град Мира и прототип на Дядо Коледа.

Вероятно в резултат на арабските нашествия в Мала Азия в края на VIII в. Пинара прекратява своето съществуване.

Драго Гърбов