Шотландия е красива със своите природни дадености, но не само това привлича вниманието. Приказните пейзажи разкриват и огромен брой древни руини и изкопани неолитни обекти от преди 5000 г.

Разположен на западния бряг на континента, най-големият остров в архипелага Оркни в Шотландия, е Скара Брей. През 1850 г. силна буря опустошава острова, което не е необичайно за тези географски ширини. Този път обаче бурята и приливът помитат всичко след себе си – отнасят тревистата покривка на дюните и горната част на пясъка, така че на повърхността се показват останки от древно каменно селище. Така пред съвременния свят се разкрива най-запазеното неолитно село в Европа. То е по-старо от пирамидите в Египет и Стоунхендж, а мнозина го смятат за „Шотландския Помпей“, заради отлично съхранилите се останки. Селището се състои от осем скупчени къщи, които са били обитавани около 3180 г. пр. Хр. – 2500 г. пр. Хр. То включва още: каменни кръгове, множество церемониални и погребални обекти. Всеки от тях държи „ключа“ към един отдавна отминал свят.

Ниски покрити проходи-тунели свързват осемте сгради в Скара Брае. Седем от къщите са изградени по един и същи план – те се състоят от квадратна стая с огнище в центъра. Обзавеждането включва легла, скринове, седалки, резервоари за стръвта за риба и огнище.Най-необичайна за археолозите е конструкцията, напомняща на бюфет, която е разположена до стената срещу входа. Върху две къси стени, поставени перпендикулярно към стената на къщата, върху плоските им страни, лежат големи каменни плочи, подпрени с трети „крак“ в средата на отворената фронтална страна. На тези плочи по същия начин е била поставена още една по-ниска полица. Подобна мебел е била намерена и в друга къща, а по всяка вероятност е била ползвана във всички жилища от селището.

Тъй като на острова няма дървета, селяните строили целия си дом от камък. Жилищата са изграждани от блокове от слоест пясъчник, добивани от разрушения от морския прибой бряг. За подовете и покривите е използван тънкослоест аспид. Градежът е сух, а фугите са запълвани с глина.

Къщите са засипани със слой пясък, торфен прах, раковини, начупени кости и други отпадъци – по този начин помещенията са защитени от силните северни ветрове и бурите, характерни за този географски район. Подобен слой е намерен и под основите на къщите, където са разкрити и основите на по-старо селище, което е представлявало само семпъл лагер с няколко огнища. Суровият климат изглежда е принудил обитателите му да изградят по-солидни жилищни постройки, които с времето ставали все по-масивни като градеж.

Осмата сграда е разделена на няколко по-малки участъка и се смята за работилница на селяните, поради намерените там приспособления и инструменти, също и малки парчета от кости и рога.

Археолозите откриват голям брой артефакти в Скара Брей по време на разкопките. Те включват бижута, изработени от кости, фиби за коса, чаши и купи, направени от кости на кит или делфин. Намерени са и игрални зарове, висулки, игли, ножове и лопати. Жителите на Скара Брей са изработвали керамика, в това число и направена с декоративни канали, издълбани в предметите.

Животът в Скара Брей приключил около 2500 г. пр. Хр. Коя е причината селяните да изоставят домовете си, това е загадка за учените. Една от хипотезите е, че селяните са изоставили домовете си поради някакъв вид бедствие. На този извод водят оставените по леглата и скриновете украшения и други ценни за времето си вещи. Други археолози са на мнение, че вятърът, солената вода и нахлуващото море са унищожили земеделските земи на местното население с течение на времето и те са били принудени да се преселят в по-продуктивни области.