Счита се, че първите рози били донесени в Тракия от  войниците на Александър Македонски. През 1210 г. кръстоносци видели големи райони с рози близо до Одрин. Турският географ и пътешественик Хаджи Халифа пише за розовите градини, които видял край Одрин през 1652 г. Вероятно той има предвид Розовата долина, тъй като по това време България е част от Османската империя. Най-висококачествената маслодайна роза в света е внесена в този регион от Дамаск, Сирия. От там идва и името й – Дамаска роза. Смята се, че култивирането на рози било въведено в Розовата долина от турски съдия. През 1593 г. Султан Мурад III наредил на съдията да отглежда рози за нуждите на неговия палат.

Климатичните условия на Казанлъшкия регион се оказали много по-благоприятни, отколкото в страната на нейния произход. Въведената оригиналната технология за засаждане на рози се оказала толкова добра, че розови храсти били изнасяни за Руската и Османска империя.

Това е другия вид маслодайна роза, който вирее в България, но нейното масло е с по-ниско качество и се използва предимно за отделяне на розовите насаждения.  Отличава се със своите широки и назъбени листа, едри цветове и бели венечни листа. Дава почти 2 пъти по- висок добив на цвят, отколкото Rosa damascenа, но съдържа двойно по- малко етерични масла.

Бялата роза е широко разпространена в Индия като украсно растение. Първоначално е бил отглеждан заради сладкия аромат на цветовете си, а в наши дни е ценен като издръжлив през зимата храст.

Цветовете ѝ са едри и тежки, но съдържат нисък процент етерични масла с ниско качество. Отглежда се в Мароко, Франция и Италия.

В България се отглежда като декоративна в градини и дворове.

Ще я разпознаете по нейните едри, ароматни и червени цветове. За съжаление те окапват лесно и съдържат нисък процент етерични масла.

Галската роза е намерила най-благоприятни условия за развитие в Индия, Молдова, Украйна и Русия. Тя е сред най-старите сортове градински рози, отглеждани от древните гърци и римляни.