Пчелите са клас насекоми от разред Ципокрили, близкородствен на осите и мравките. Известни са със своята роля за опрашването на растенията и, при най-известния вид – медоносната пчела, със създаването на мед и восък. Пчелите образуват монофилетична група в рамките на надсемейство Apoidea. Известни са близо 20 000 вида пчели, разпределени в между 7 и 9 семейства, но броят на неописаните е голям. Те се срещат на всички континенти, с изключение на Антарктида, във всякакви местности, където има опрашвани от насекоми цъфтящи растения.

Някои видове пчели, сред които медоносните, земните и безжилните пчели живеят в колонии. Пчелите са адаптирани за хранене с нектар (източник на енергия) и цветен прашец (източник на протеини и други хранителни вещества). По-голямата част от цветния прашец се използва за храна на ларвите. Опрашването, извършвано от пчелите, е важно както за екосистемите, така и за селското стопанство, а намаляването на дивите пчели увеличава значението на опрашването от специално развъждани кошери медоносни пчели.

Най-малките пчели са от вида Plebeia minima и са с дължина на тялото от под 2 mm, а най-едрата пчела е индонезийската Megachile pluto, чиито женски представители достигат дължина до 39 mm. Представителите на семейство Halictidae са най-често срещаните пчели в Северното полукълбо, въпреки че често се бъркат с оси или мухи. Пчелите са естествена жертва на много видове птици и особено на пчелоядите, както и на хищни насекоми, като пчелните вълци и водните кончета.

Пчеларството е човешка дейност, практикувана от хилядолетия, поне от времето на Древен Египет. Освен меда и опрашването, медоносните пчели се използват и за произвежданите от тях цветен прашец, пчелен восък, пчелна отрова, пчелно млечице и прополис. Пчелите присъстват в митологията и фолклора от древни времена.

Пчелите, подобно на мравките, представляват специализирани форми на осите. Предшествениците на пчелите са оси от семейство Crabronidae, които са хищници, хранещи се с други насекоми. Преминаването от хищен начин на живот към хранене с цветен прашец може би е резултат на консумация на насекоми, частично покрити с цветен прашец, с които древните оси са хранели своите ларви. Подобен тип на еволюция претърпяват и осите от подсемейство Masarinae, които хранят ларвите си изключително с цветен прашец и нектар. До неотдавна най-старите известни изкопаеми пчели са Cretotrigona prisca от периода креда, открити в кехлибар в Ню Джърси. Пчелен фосил от долната креда (преди около 100 милиона години) на Melittosphex burmensis се смята за представител на изчезнал клон събиращи цветен прашец Apoidea с общ предшественик с днешните пчели. Някои характеристики на неговата морфология го поставят в групата на пчелите, но видът запазва две немодифицирани по-древни характеристики на краката, показващи неговото преходно положение. През еоцена (преди 45 милиона години) разнообразието на еусоциалните пчели вече е значително.

Силно еусоциалните Apinae се появяват преди около 87 милиона години, а Allodapini – преди около 53 милиона години. Colletidae се появяват като фосили едва от късния олигоцен (преди 25 милиона години) до ранния миоцен. Melittidae са известни от вида Palaeomacropis eocenicus от ранния еоцен, а Megachilidae от фосилни следи (характерни отрязвания на листа) от средния еоцен. Andrenidae са открити на границата между еоцен и олигоцен преди 34 милиона години, Halictidae в ранния еоцен с видове, запечатани в кехлибар. Stenotritidae са известни от фосилни клетки с яйца от плейстоцена.

Най-ранните опрашвани от животни цветове за плитки и с форма на чаша, опрашвани от насекоми като бръмбарите, като тази форма на опрашване съществува дълго преди появата на пчелите. Новото при тях е, че те се специализират в опрашването, развивайки предназначени за него поведенчески и физически адаптации, превръщайки се в най-ефективните опрашващи насекоми. В процеса на коеволюцията с пчелите цветовете развиват по-дълги тръби, а пчелите – по-дълги езици, с които да извличат нектара. Това задвижва процеса на адаптивна радиация на покритосеменните, а с тях и на самите пчели.

Пчелите играят важна роля в опрашването на цъфтящите растения. Те биват най-многочислената група опрашители в екосистемите свързани с цъфтеж на растенията. В зависимост от текущите потребности пчелите могат да се концентрират над събирането само на нектар или само на прашец от растенията. И в двата случая обаче способстват за опрашването, но когато събират цветен прашец те биват по-ефективни опрашители.

При повечето видове насекоми тялото е покрито с множество електростатични власинки, по които се прикрепва прашеца. Периодично насекомото се почиства от полепналия прашец посредством четчица разположена на крачетата. Прашецът се складира в специални торбички на задния чифт крайници. Някои от видовете са се специализирали в опрашването само на един вид растения, но повечето посещават цветове на различни видове. Някои растения произвеждат цветно масло към добива, на което са се специализирали няколко вида. Неголяма подгрупа пчели (Meliponini) са се приспособили към консумацията на мърша като това ги прави единствената група пчели, които не консумират растителни продукти. Събраните прашец и нектар се складират в пчелни килийки и се използват за хранене на ларвите и останалите членове от пчелното семейство.

Пчелите и особено доместицираните видове са много ценни опрашители на огромни площи засети с монокултури. В някои части на света е развито и подвижно пчеларство, при което земеделците наемат пчелни семейства, които да бъдат настанени в близост до засетите блокове с цъфтящи култури. Много видове диви пчели обитаващи местности в близост до обработваеми земеделски площи участват активно в опрашването на растенията.

При опрашването обаче пчелите могат да се превърнат в жертва на различни видове паякообразни, които стоят в засада в близост до цвета. При полета се пчелите се превръщат в жертва на много видове птици хранещи се с насекоми. Инсектицидните препарати, които се прилагат в средата за борба с комарите могат да навредят на пчелите и пчелните семейства в близост до мястото на третиране. Същият е и ефекта в случаите, когато се третират земеделски култури срещу различни инсекти-вредители.

Най-старата пчелна вкаменелост е на 100 милиона години

През 2006 г. изследователи от държавния университет в Орегон намерили вкаменелости от пчела в долината Хуанков в Мианмар, която датира отпреди 100 милиона години. Вкаменелостта на пчелите е запазена в кехлибар и се смята, че е една от най-старите вкаменелости.

Има повече от 20 000 вида пчели

Пчелата се дефинира като всеки член на подраздела Apocrita, който включва медоносни пчели, земни пчели и много други подобни на мухи и оси подобни същества.

Пчелите могат да различават различни човешки лица

За изследване, публикувано в Journal of Experimental Biology през 2010 г., изследователите са били в състояние да обучат пчелите да разграничат набор от човешки лица с близки характеристики и комплект с по-разпространени функции. Пчелите били възнаградени със захар за избор на една категория вместо другата.

Пчелите общуват чрез своите движения

Пчелите общуват помежду си чрез физически движения като да движат задната си част, за които изследователите казват, че могат да означават „стоп“, и да наподобяват танци, с които могат да сигнализират къде е гнездото, според Live Science.

Пчелната майка може да живее до пет години

С продължителност на живота до пет години, пчелните майки живеят далеч по-дълго от пчелите-работнички или медоносните пчели. Работничките, например, живеят само пет или шест седмици.

Пчелата майка дава до 2000 яйца на ден

Тя е единствената плодовита женска в кошера и може да полага до 2000 яйца дневно.

Всяка пчела-работничка прави съвсем малко количество мед в живота си

Една пчела-работничка прави средно само една дванадесета от една чаена лъжичка мед през целия си живот. Пчелите произвеждат редица вещества, освен мед. Те отделят пчелен восък от коремните жлези и го използват за изграждане на медена пита. Също така създават „пчелен хляб“, или годен за консумация прашец, който е смес от цветен прашец и мед. Те също правят лепкавото и много полезно вещество, наречено прополис.

Пчелите-работнички могат да летят с до 32 км/ч

Средно една медоносна пчела-работничка може да лети с тази скорост, когато търси цвят. При връщането им в гнездото, когато превозват нектар, цветен прашец или вода, те летят по-бавно.

Изменението на климата вреди на пчелните семейства

Проучване от 2015 г., публикувано в списание Science, сочи, че изменението на климата е довело до намаляване на географския обхват на пчелите в Северна Америка и Европа.

Източник: www.economic.bg