Мезек: гробница и крепост на междата между Родопите и Сакар

Ели Иванова

За първи път посетихме село Мезек точно преди три години, по време на една прекрасна наша екскурзия в Източните Родопи. Още тогава останах поразена и от тракийската куполна гробница, и от крепостта – два изключително интересни културно-исторически обекта, превърнали се в символ на селото.

Крепостта в Мезек

В началото на месец май ги посетихме отново, пак в този ред. И пак останах поразена. Знаех какво ще видя, но и при това второ посещение ми беше особено интересно – малко преди да отидем бях прочела нови материали и за двата обекта. Сигурна съм, че ако отида за трети път по тези места, пак ще ги обхождам с интерес и почитание.

Тракийската куполна гробница

Гробницата в село Мезек е една от най-представителните тракийски царски гробници по нашите земи. Тя е била използвана първо като гробница, а впоследствие и като храм. Интересен факт е, че температурата в гробницата е постоянна: около 18-19 градуса.

Входът

Местоположение

Гробницата се намира в началото на село Мезек. Малко след влизане в селото трябва да се свие наляво. Има указателна табелка. Могилата, под която е разположена гробницата се казва „Малтепе“, което от турски значи „Иманярска могила“. Защо ли?

Откриване

Гробницата е открита случайно през 1931 година, като малко след откриването й започват археологически проучвания под ръководството на професор д-р Богдан Филов и д-р Иван Великов. Любопитен факт е, че могилата на гробницата – „Малтепе“ – става известна години по-рано. През 1908 година в горния й насип е открита бронзова скулптура на глиган в естествен ръст. Откриватели са местни жители. По това време село Мезек се намира в пределите на Турция, въпреки че населението му е българско. По тази причина ценната находка – бронзовият глиган – днес е част от експозицията на археологическия музей в Истанбул. Землището на село Мезек става официално българска територия през 1912 година по време на Балканската война.

Популярна реплика на бронзовия глиган може да се види днес на мегдана на селото.

Бронзовият глиган в центъра на Мезек

Архитектура

Тракийската гробница при село Мезек е една от най-големите на Балканския полуостров. Ориентирана е по оста Изток-Запад, като входа е откъм изток. Състои се от коридор, две камери с правоъгълна форма и кръгло гробно помещение с купол. Общата й дължина е близо 30 метра, като само коридорът е дълъг повече от 20 метра. Такъв тип коридор се нарича „дромос“. Изградена е от сравнително големи и добре обработени каменни блокове, свързани един с друг единствено със скоби. Хоросан не е използван.

Куполът на гробницата

Храмове с подобна архитектура, дълъг коридор и камера-кошер, са открити на територията на древна Микена, част от днешна Гърция, като един от най-известните от тях е „Съкровищницата на Атрей“ – бащата на великия Агамемнон. Затова, на много места в интернет се споменава, че Мезешката тракийска гробница е от микенски тип.

Датировка

Въз основа на находките в гробницата е установено, че тя е построена в края на 4-ти в. Пр.н.е. и е била използвана до средата на 3-ти в. Пр.н.е. В гробницата са открити следи от шест погребения. Предполага се, че гробницата е на някой могъщ тракийски владетел от Одриското царство.

Впечатления

Въпреки че сме идвали тук и преди, пак ни беше интересно да се докоснем до света на траките. Разказът на екскурзовода отново беше много интересен. Неотдавна, по европроект са направени пана с елементи от бита на траките. Тези пана бяха разположени по алеята от билетния център пред гробницата до самия й вход. Вътре в гробницата по стените бяха накачени 3D холограми със снимки на предметите, намерени в нея. Това от една страна беше интересно, изглеждаха съвсем като истински, но от друга (по мое скромно мнение), някак не им беше мястото точно тук, в храма, по стените. Това, според мен, са си типични музейни експонати и трябва да си стоят в музей.

Една от холограмите

Все пак трябва да призная, че тези холограми не накърняват по никакъв начин великолепието на гробницата.

Средновековната крепост

Другият интересен за посещение обект в село Мезек е средновековната крепост. И въпреки, че тя е една от най-добре запазените средновековни крепости по нашите земи, за нея се знае твърде малко.

Крепостта Мезек

Разположение

Крепостта има важно стратегическо положение – тя е пазила старинния град Адрианопол (днешен Одрин) от варварските нашествия от север. Крепостта е разположена на:

150 км от Пловдив;
150 км от Бяло море;
150 км от Черно море;
300 км от София;
300 км от Истанбул.

Крепостта е построена на хълм и гледката надолу към Одрин и Бяло море е страхотна. В ясно време се вижда доста надалеч.

Датировка

До този момент, най-старите находки от района на крепостта са от 11-ти век, а най-много от откритите находки са от периода 13–14-ти век. Тези факти дават основание на археолозите да заключат, че крепостта е построена през 11-и век. Смята се също, че е използвана интензивно до падането на района под турско робство.

Наименование

В общи линии, името на крепостта в Мезек не е много ясно. Някои учени считат, че името на крепостта е Неутзикон. Това име се споменава в аналите на византийския хронист Никита Хониат. За съжаление обаче, това име не е потвърдено от археологически находки.

Архитектура

Крепостта в Мезек има формата на неправилен четириъгълник и заема площ около 6,5 дка. Крепостта е снабдена с девет заоблени кули, като 5 от тях са на южната стена – тази, която се вижда на идване към крепостта. Две от кулите са разположени на западната стена – тази, откъм която е входа. Останалите две кули са разположени съответно на северната и на източната стени. Както споменах по-горе, Мезешката крепост е една от най-добре запазените средновековни крепости по нашите земи. Три от стените – южна, източна и западна – са запазени почти в цялост. Най-пострадала е северната стена, от която всъщност се открива красивата панорамна гледка.

Северна стена, от която се вижда впечатляваща панорамна гледка

Във вътрешността на крепостта не са открити останки от сгради, поради което се смята, че крепостта е имала чисто отбранителни функции – приютявала е населението от близката околност само по време на опасност от нападение.

Впечатления

По време на второто ни посещение на крепостта в Мезек имахме много интересна екскурзоводска беседа. От нея научихме, че името „Мезек“ идва от „межда“, т.е. синор, разделител, междинно място. Новото, което видяхме при това посещение, беше бункерът от наше време, разположен в североизточния ъгъл на крепостта. Трябва да призная, че този бункер трудно се вписваше в средновековните останки… но пък кой му е мислил толкова, като го е изграждал.

При първото ни посещение беше малко по-автентично, сега има нови укрепителни зидове на места, има и атракции за привличане на посетители.

Странно е! Колко много е останало от крепостта и колко малко се знае за нея, дори името й е неизвестно! В района няма археологически разкопки, поради липса на средства.

Надявам се, че все пак един ден ще се намерят средства. Дано дотогава иманярите не са опустошили всичко интересно!

Как се стига до село Мезек

Село Мезек се намира на 287 километра от София. На пръв поглед разстоянието не е малко, но се изминава с кола за около 2 часа и половина, тъй като се пътува само по магистрали – отначало по магистрала „Тракия“, а след това по магистрала „Марица“. Преди време беше далеч по-бавно да се стигне до Мезек.

В заключение, горещо ви препоръчвам да се разходите до Мезек и околностите. „Тракийската куполна гробница“ и „Средновековната крепост“ там са само малка част от невероятно интересните места в региона. За няколко дни, прекарани в този район, човек може да се върне стотици и дори хиляди години назад и да се докосне до културата на предците ни.