Паметникът на Земелвайс в Будапеща

Игнац Земелвайс неслучайно се смята за пионер в прилагането на антисептични методи (дезинфекция и стерилизация) в медицинската практика. Още през втората половина на 19-ти век той популяризирал теорията си, че редовното измиване на ръцете отстрана на медиците и стриктната хигиена в болниците би могло да понижи драстично високата смъртност при жените по време на раждане. Въпреки че откритията му не получили широка популяризация и дори били сметнати за неоснователни от други негови колеги, след смъртта си той се прочул с прозвището "Спасител на майките".
Роден е в Унгария, в град Будапеща, и завършил медицина във Виенския университет през 1844 г. Когато станал помощник на един професор в Първа родилна клиника към Виенската многопрофилна болница през 1846 г., Земелвайс се сблъскал с ужасяваща действителност — повече от 13 процента от родилките там умирали от болест, наречена "родилна треска". Имало различни предположения за причината за тази болест, но никой не успял да разкрие загадката. Всички опити да се намали броят на смъртните случаи, били безуспешни. Силно обезпокоен от бавната и мъчителна смърт на много майки, Земелвайс бил решен да открие причината за болестта и да я предотврати.
В болницата, в която работел той, имало две отделни родилни клиники, но смъртността в едната клиника била значително по–висока, отколкото в другата. Единствената разлика помежду им била, че в едната се обучавали студенти по медицина, а в другата — акушери. Защо обаче имало такава разлика в смъртността? Земелвайс изследвал въпроса и постепенно изключвал възможните причинители на болестта, но отговорът все му убягвал.
В началото на 1847 г. Земелвайс попаднал на ключова следа. Неговият колега и приятел Якоб Колечка починал от отравяне на кръвта, причинено от порязване по време на аутопсия. След като прочел доклада от аутопсията, направена на Колечка, Земелвайс разбрал, че неговият случай има сходства в някои отношения със случаите на жертвите на родилна треска. Затова Земелвайс предположил, че от „отровите“ от труповете, както ги наричал той, бременните жени получавали инфекция, причиняваща родилна треска. Лекарите и студентите по медицина, които често извършвали аутопсии, преди да влязат в родилното отделение, несъзнателно са пренасяли болестта на пациентките при преглед или израждане! Нивото на смъртността в едната клиника било по–ниско, защото студентите по акушерство не извършвали аутопсии.
Земелвайс незабавно въвел строги мерки за миенето на ръцете, което включвало и стерилизация на ръцете в разтвор на хлорна вар преди правенето на прегледи на бременни жени. Резултатите били забележителни: нивото на смъртността паднало от 18,27 процента през месец април на 0,19 процента в края на годината. За този успешен, прост и рентабилен метод лекарят с право е считан за "Спасител на майките".

„Идеите ми имат за цел да премахнат ужаса от родилните болници, да запазят съпругата за нейния съпруг и майката за детето ѝ.“ 
Не всички се зарадвали на успеха на Земелвайс. Макар и изключително успешно, откритието на Земелвайс се сблъскало челно с принципите на вярата в науката и медицината от 19 век. Неговите колеги и други медицински професионалисти категорично, а често пъти - и доста остро отказвали да приемат откритието му. Те не могли да бъдат убедени, че отговорността за разпространението на инфекциите е тяхна. Реакцията на медиците се отразила и на работата на д-р Земелвайс. През 1849 година изявеният лекар получил тежък за него отказ за преназначение. Резултатите му поставяли под съмнение теориите на началника му относно родилната треска, който сметнал неговата настойчивост за дразнеща. Земелвайс загубил работата си във Виена и се върнал в Унгария. Там поел ръководството над родилното отделение на болница „Свети Рокуш“ в Пеща, където благодарение на методите му смъртните случаи от родилна треска паднали под 1 процент. Въпреки въодушевлението си, унгарецът не успял да спечели на своя страна учените и медиците, които го обвинявали в липса на научна аргументация на тезите му.
През 1861-1862 г. Земелвайс написал четири частни писма до известни лекари, както и едно общо, отворено писмо, до всички акушери с разяснение на своята позиция и обоснована аргументация срещу критичните забележки. Всичко това обаче, не оказало практическо въздействие върху световната медицинска общественост и родилките продължили да умират от сепсис, което се считало за допустима норма. В интерес на истината някои по-известни лекари "нелегално" въвели в своите клиники "стерилност по метода на Земелвайс", но официално не го признали, а намаляването на смъртността обяснявали в отчетите си като своя заслуга, със свои нововъведения /например: проветряване на помещенията/. Други пък фалшифицирали статистическите данни.
И така Игнац Земелвайс се превърнал в персона нон грата. Сблъскал се и с нежеланието на издателите на медицинска литература - никой не се съгласил да публикува или популяризира неговите изследвания и открития. Този своеобразен неуспех, както и академичното отхвърляне, в крайна сметка се отразили пагубно върху нервите на медика. Той преживял нервна криза и бил изпратен в приют за душевно болни. Важно е да споменем, че малко преди това Игнац претърпял операция на ръката си, която бил порязал, следствие на което го поразила инфекция. Две седмици след приема в приюта, той бил жестоко пребит от пазачите на заведението и по ирония на съдбата, на 47-годишна възраст, починал (случайно или не) от сепсис.
Преди това, през 1861 г., Земелвайс издал труда на живота си „Причини, концепции и профилактика на пуерпералната треска“. За съжаление откритията му били признати години по–късно. Междувременно били загубени много човешки животи. В крайна сметка Земелвайс бил признат за един от основателите на съвременния метод за антисептика. Благодарение на неговия труд било установено, че нещо микроскопично може да причини заболяване. Той допринесъл за развитието на теорията, че микробите могат да причиняват заболявания, която била наречена „най–важното откритие за медицината“. Интересно е да се отбележи, че преди повече от 3000 години Моисеевият закон, който по–късно станал част от Библията, вече съдържал мъдри напътствия как да постъпват хората, докоснали мъртво тяло.
През 1906 г. с дарения от лекари от целия свят в Будапеща е издигнат величествен паметник в негова чест, на който е написано "СПАСИТЕЛЯТ НА МАЙКИТЕ". Името му носи Университетът по медицина и спорт в Будапеща, а домът му е превърнат в Музей на историята на медицината на Земелвайс". В психологията е въведено понятие "рефлекс на Земелвайс", с което се обозначава рефлексното отрицание на нови, съвършено очевидни факти, по причина че са в противоречие на установени вече правила и традиции.
*Кратки сведения:
- през XIX в. в Европа много жени починали от родилна треска - смъртността била над 30 процента;
- микробите били наблюдавани под микроскоп още през 1674 г., но не било известно колко са опасни. Често лекарите израждали бебета, след като са извършвали аутопсия, без да са дезинфекцирали ръцете си предварително;
 *Според Моисеевия закон, датиращ от XVI в. пр.н.е., всеки, който докоснел мъртво тяло, ставал нечист за седем дни и трябвало да изпълни процедура по очистване, като се изкъпе и изпере дрехите си. В този период човекът трябвало да избягва контакт с другите. (Числа 19:11–22)
П