ГЛАГОЛИЦАТА е първата българска азбука
Създадена е от братята монаси св. Константин-Кирил Философ и св. Методий в периода от 855 г. до 862 г. за нуждите на превода на Библията и църковната литература от гръцки на славянски език.
Двамата учени-монаси са изпратени от византийския император Михаил III да покръстят западните славяни и да организират богослужение на родния им език във Великоморавия. Това е станало по молба на великоморавския княз Ростислав. За тази цел във византийския манастир Полихрон св.Константин-Кирил Философ създава тази нова азбука – глаголицата. Тя е била използвана за държавни и религиозни документи и книги, а също и в създадената от св. Кирил Великоморавска академия (Великоморавско училище), където са били обучавани учениците на св. Константин Философ и Методий.
На глаголица са били написани първите преводи на църковна литература, с които св. Кирил Философ и св. Методий и техните ученици са разпространили християнството във Великоморавия и Панония през девети век.
На глаголица са били написани и първите български оригинални произведения. Този ранен период се отразява например от Киевските листове, в които се откриват фонетични промени и думи, характерни за езика на западните славяни.
Названието "глаголица" идва от думата глаголъ, означаваща изричам „дума“ (такова е и названието на буквата Г).
Думата "азбука" идва от първите две букви "аз" и "буки".
През септември 885 г. папа Стефан VI издава була, с която забранява богослужението на славянски език. От друга страна княз Святополк, защитавайки интересите на Франкската империя и въвеждането на латиницата, принуждава през 886 г. учениците на Константин-Кирил Философ и Методий да избягат в България. С тяхното идване, и с пълната подкрепа на княз Борис I, глаголицата получила широко разпространение по нашите земи. В Североизточна България са открити и многобройни надписи, писани с глаголица.
Някои от учениците са посетили Хърватско и Далмация, където възникнал ъглестият вариант на глаголицата и останал в употреба доста дълго време. Други отишли в Бохемия, където използването ѝ е частично възстановено през X и XI век.
В Хърватско глаголицата в т.нар. ъглест или илирийски вариант се запазва най-дълго – до средата на XVII в., но дори в края на XIX в. там излиза от печат богослужебна книга на нея.
Появяват се илюстративни цикли в царските кодекси – като Томичовия псалтир около 1360 г., Лондонското евангелие от 1356 г., Манасиевата летопис от 1344-1345 г., Мюнхенския сръбски псалтир от края на XIV век, Киевския псалтир от 1397 г. Първата буква се украсява и оцветява в червен, син или зелен цвят или се изписва със злато.
През 1483 г. във Венеция е отпечатана първата книга с глаголица, като печатната глаголица в голяма степен имитира ръкописната.
В Далмация глаголицата се използва широко, главно в религиозни текстове на местните католици, до началото на XIX век.
ПОСЛАНИЕТО
В новата азбука св. Кирил и Методий поставят на челно място буквата "А" като символ на начало и самосъзнание. Всяка следваща буква е взета от началото на конкретна дума и четени последователно, те образуват смислен текст, скрито послание на светите братя към народа, който ще се ползва от тяхното творение, давайки му да разбере защо са нужни буквите, какъв е техният смисъл и накъде ще ги поведе родното слово.
Българската азбука е всъщност разказ - първите малки ученици заучавали новата азбука в текстовия й вариант и макар че отдавна сме го забравили, той и днес продължава да ни говори: „Аз буки, веди глаголати! Добро ест живети дзело земля! Иже (йота) како люди мислите, наш он покой. ръци слово твръдо! Ук, фрът, хер! от! Ща чръв! Ци ша! еръ, ер, ери! Ет! Ен он! Йен йон! Юс! Ят!”.
Преведена на съвременен български език тази уникална азбука звучи така: „Помни буквите, учи да говориш! Добре е да живееш здраво на земята! Защото както хора мислите, наша е той опора. Изричай словото твърдо! Нагоре всеки да лети! Върви! Избягвай червея! Покорявай висотите! Ти мъж, ти юноша, вие хора! Човече! С ум и разум! Във вярна посока и с ясно съзнание! Напред! Слава!“. Или още ще рече: „Аз, знаейки буквите, ще мога да чета, да опозная живота, доброто и злото в него, да обичам, да прощавам, да съм човек…“
КИРИЛИЦАТА е втората българска азбука
С глаголица и кирилица ( по-късно създадената азбука от учениците на св. Кирил и Методий - приема се за създадена от св. епископ Климент Охридски в края на IX век ) са пишели старобългарските книжовници от IX, X и XI в.
В продължение на няколко века глаголицата и кирилицата се употребяват заедно, като постепенно кирилицата измества глаголицата през Средновековието. Отделни откъси или думи, писани с глаголица, се откриват в кирилски ръкописи до XIV век.
Кирилицата е опростен вариант на глаголицата. Днес тя е официална писменост в 12 държави, като на нея пишат над 300 000 души по цял свят. В оригиналния й вариант тя съдържа 44 знака, за 44 звука, за разлика от съвременния й вариант с 30 букви. Всяка буква има свое оригинално име с определено значение. Имената на буквите помагали на учениците по-лесно да наизустяват азбуката и последователността на знаците в нея.
Най-ранният надпис намерен на кирилица е от 931 г. в пещерен манастир край село Крепча.
Българската азбука и българската средновековна книжнина са не само символ на нашата национална идентичност, те са е световно историческо и културно богатство. Тя превръща България през Средновековието в цивилизационен фактор в Европа, разпространявайки азбуката, църковната и литературна си книжнина извън родните предели, поставя началото на културното и литературно наследство на различни народи. ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!