24.05.1934 г. – издъхва Иван Караджов, български революционер и общественик.
Всеки българин знае песента „Тих бял Дунав се вълнува”. Но колко от нас знаят – кой е написал музиката за нея? Защо не го знаем и почитаме? Защото е работил за България ли?
Заслужава си да знаем за него – за Иван Караджов!
Роден е през 1875 год. в горноджумайското село Лешко, тогава в Османската империя. Със стипендия на Българската екзархия е изпратен да учи в българското класно училище в Цариград. В 1895 год. завършва Солунската българска мъжка гимназия и още в нея се присъединява към ВМОРО. След завършването става учител в Горна Джумая по нотно пеене, после в Скопското българско педагогическо училище (1895 – 1898). След това е назначен като учител по пеене в Солунската българска мъжка гимназия.
По време на Илинденско-Преображенското въстание е в затвора. След освобождаването му, в периода 1905-1907 година учителства в Серското българско педагогическо училище и същевременно е окръжен ръководител на ВМОРО. Заподозрян от властите, бяга в България и учителства в Пазарджик и Дупница.
След Младотурската революция в 1908 година отново става български учител в Солун.
В 1909 година композира музиката на песента „Тих бял Дунав се вълнува“, заради което е преследван от властите и наказан.
През Балканската война Караджов е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия.
От 1913 год. е учител в Горна Джумая.
През септември 1915 година младши подофицер Караджов завежда разузнавателен пункт №3 в Горна Джумая на Единадесета пехотна македонска дивизия.
При започването на Първата световна война навлиза в Македония и организира разузнавателна чета. По-късно е началник на разузнавателния пункт във Велес.
След войната до 1930 година отново преподава пеене в Горна Джумая. Включва се във въстановената от Тодор Александров ВМРО и е пунктов началник на организацията в Горна Джумая.
Преследван е от правителството на Александър Стамболийски, което прави опит да го убие.
Караджов участва в потушаването на Септемврийския бунт в Пиринска Македония в 1923 год. През юли 1928 година на Седмия конгрес на ВМРО е избран за член на ЦК заедно с Иван Михайлов и Страхил Развигоров. При разцеплението след убийството на Александър Протогеров е на страната на крилото на Иван Михайлов.
През 1886 г. в Шумен е издадена първата част на „Народна песнопойка на ноти” от Анастас Андреев и Рачо Матев, в която „Тих бял Дунав” е записана като „снародняла песен”. Според академичния автор, който през 1982 г. съобщава този първоизточник, Ив. Вазов слуша песента „за пръв път от свой приятел в Берковица през 1879-80” (болд, И.А.) [8], [9]. Тази песнопойка е много ценна за историята на марша, защото засега е най-ранният известен първоизточник, съдържащ нотираната му мелодия. 1888 г.
През 1888 г. в Русе е издадена първата биография на Христо Ботев. Нейният автор Захарий Стоянов, който е съвременник на събитията, съобщава: „Известната Вазова песен (болд, И.А.) „Тих бял Дунав се вълнува” е основана на чистата действителност и факти” [10, с. 361].
1891 г.
През 1891 г. в Русе е отпечатано второто издание на биографията на Христо Ботев и З. Стоянов отново потвърждава: „Известната Вазова песен (болд, И.А.) „Тих бял Дунав се вълнува” е основана на чистата действителност и факти” [11, с. 361].
1899 г.
През 1899 г. варненският учител по музика Стоян Бешков публикува нотирана мелодия на „Преминуванието на Дунава от Хр. Ботев и дружината му”. (Нар. песен)” [6, с. 21]. Представени са само първите четири куплета от стихотворението „Радецки”, популярно в наши дни като „Тих бял Дунав”. Това е третата известна досега нотирана мелодия на марша, публикувана до 1909 г. (след нотите за нея в народната песнопойка от 1886 г. и сборника на Атанас Божинов от 1892 г.) [5, с. 2]. …