Освен с предприемачество, Аврам Чальовски се занимава и с благотворителност. Подпомага стотици български училища и църкви, спонсорира образованието на голям брой български момчета и момичета у нас и в чужбина. Най-значителните му дарения са за Зографския манастир в Атон и прилежащото към него училище, на Рилския манастир, на Бигорския манастир. Основава фонд от 10 млн.лв. „за вечни времена“ за подпомагане на сиропиталища, болници, училища, читалища, културни клубове, църкви, манастири и параклиси. Той прави повечето от даренията си анонимно или много държи да не се разпространява името му на дарител. Щедър дарител, Аврам Чальовски същевременно е изключително пестелив човек, както казва народът „цепи стотинката на две“. Към работещите в неговите предприятия е бащински настроен и е редовен кръстник на много сватби. В Бургас предприятието има работнически общежития, безплатен стол, а работниците получават безплатен сапун, олио, месо и в края на годината – 13-та заплата. Драстичен е случаят със сина на близкия му приятел Стефан Обрешков, индустриалец и бивш кмет на Горна Оряховица, който отива при него след фалита и смъртта на баща си. „Аврам Чальовски заслужава паметник- казва Атанас Обрешков. Ако не го построи обществото, аз ще го съградя в сърцето и душата си, заради уроците и добрите дела“. Аврам Чальовски го завежда в църквата и пред иконата на „Св.Богородица“ го кара да се закълне, че няма да вкусва алкохол и няма да пуши. Едва тогава му дава 500 000 лева и го съветва как да ги оползотвори правилно.
Аврам Чальовски умира на 3 ноември 1943 г. в София. Погребан е по негово желание редом с първия работник, с когото стартира предприятието си.
Ето какво пише за Аврам Чальовски „Книга за мияцитѣ” Георги Трайчевъ:
„Колкото „Дѣдо Аврамъ“ всецѣло да се е отдалъ на индустрията, все пакъ не е забравилъ и не забравя своя дългъ къмъ ближния си — всѣки страдащъ намира утѣха въ неговия домъ. Днесъ отъ неговото предприяте се препитаватъ ежедневно около 1000 души. Това сѫ цѣло селище отъ 200 кѫщи, по 5 души отъ кѫща = 1000 души. Това сѫ работници и служащи въ 9-тѣ магазина и фабрикитѣ, отъ които 5 — въ София, 3 — Бургасъ, 1 — Пловдивъ.
Дѣдо Аврамъ е билъ винаги отзивчивъ и съ своята благотворителность къмъ книжовни предприятия.
Така това мияшко чедо прави честь не само на племето си, но и на цѣлата ни нация. Хвала и честь на дѣдо Аврама Чальовски!”
В завещанието си този български крупен индустриалец и милионер, Аврам Чальовски, е записал:
„Отпускам сумата 10 000 000 (десет милиона) лева, която да послужи за образуване – учредяване на фондация на мое име, за вечни времена, като приходите от лихвите се употребят за подпомагане на бедни, болни, сираци, предимно от работнически семейства, а 10% от приходите от тези лихви да се употребят за същата цел в родното ми място град Галичник, ако същият влезе в пределите на българската държава. Управлението на фондацията да се уреди, съгласно постановленията на Закона за юридическите лица, а като мои представители назначавам в Управителния съвет на фондацията моя син Манол Чальовски и Асен Крайниковски. Те от своя страна могат да назначават свои представители, които да ги заместват.
Задължавам моите наследници да привнесат за увеличаване на създадената от мен фондация, ако са в състояние да сторят това.
При моята смърт да се разделят от моите наследници еднократни помощи от 550 000 лева, разпределени както следва:
1. На манастира „Св. Йоан Бигор“ – Македония – 100 000 лева.
2. На черквата „Св. Петка“ в град Галичник – 200 000 лева.
3. На черквата „Св. Никола Софийски“в град София – 100 000 лева.
4. На черквата „Св. Димитрий“ в град Бургас – 50 000 лева.
Така раздадените суми от 550 000 лева са извън отпуснатите 10 000 000 лева за фондацията.
Опрощавам дълговете на всички длъжници в Галичник, които по една или друга причина не са могли да ми се издължат. Също опрощавам вземането на всички работници в софийската и бургаската фабрики, които не са могли да се издължат, докато съм бил жив.
…Това е моята последна воля и искам тя да бъде изпълнена от моите наследници.
На всички мои наследници пожелавам да живеят в мир, сговор и братско разбирателство, защото по този начин създаденото от мен ще продължи да расте и се уголемява. Призовавам Божията помощ над моите наследници и пожелавам и те да бъдат щастливи. Тяхното щастие, преуспяване и сговор ще преизпълни душата ми, макар и в гроба, с голяма наслада.“
Тия дни бях в Трявна, та покрай моите работи посетих и Даскаловата къща, едно знаково място за нашата Възрожденска история: преди повече от 200 години, когато е била строена, в нея е направен облогът за двата тавана между майстора и калфата, станал сюжет на „Майстори“ от Рачо Стоянов. Тези тавани, „Юлското слънце” и „Майското слънце” са в две съседни одаи. В Даскаловата къща има и голяма сбирка от дърворезби на тавани и иконостаси.
Даскаловата къща е построена между 1804 и 1808 г. от тревненския търговец Христо Даскалов за двамата му сина. Интересна е и колекцията от творби на самобитния майстор резбар Генчо Марангозов – резба и дървоскулптура на български ханове и царе и барелефи на възрожденци, изработени по поръчка на богатия софийски фабрикант Аврам Чальовски.
Там е и колекцията на индустриалеца Аврам Чальовски, съставена от дърворезби на майстора от Трявна, Генчо Марангозов, който е работил върху тях 7 години. Колекцията представлява серия от дървени скулптури на български царе и 50 пана с дърворезби, изобразяващи сцени от българската история и живота на самия поръчител, Чальовски. Всички работи на Марангозов са били предадено като „готова поръчка” на 1.V.1920 г. по списък, като в договора пише, че са „за къщата на поръчителя на ул. „Отец Паисий“ 43 в София и са изпълнени по диктовката на Идеатора (Господаря) А. М. Чальовски“.
Дървoрeзбeнa кoлeкция oт cкулптури нa бългaрcки хaнoвe и цaрe oт Първo и Втoрo бългaрcкo цaрcтвo Acпaрух, Крум, Бoриc І,Cимeoн, Aceн І, Кaлoян, Ивaн Aceн ІІ, Гeoрги Тeртeр и Mихaил Шишмaн, пoртрeти – бaрeлeфи нa възрoждeнци, рeвoлюциoнeри и иcтoричecки личнocти. Кoлeкциятa e изрaбoтeнa oт трeвнeнcкия мaйcтoр рeзбaр Гeнчo Maрaнгзoв пo пoръчкa нa фaбрикaнтa нa зaхaрни издeлия Aврaм Чaльoвcки и ca прeднaзнaчeни зa cпeциaлнo пoмeщeниe в къщaтa нa Чaльoвcки, нaрeчeнo “Пaтриoтичecкa cтaя”.
Вестниците през 20-те години на миналия век наричали Аврам Минов Чальовски „Българският Форд“, заради неговото невероятно издигане от аргатин и овчарче до крупен индустриалец и банкер. Роден е през 1854 г. в македонското днес село Галичник. Самият той описва накратко израстването си така в едно автобиографично табло на Марангозов, където картините са подредени хронологично отразяващи етапите от живота на Идеатора (Чальовски): „От 10 – 15 год. възраст дървар; От 15 – 25 год. възраст кираджия;От 25 – 30 годишна възраст – овчар; От 30 – 40 год. възраст бакалин; От 40 год. възраст фабрикар на захарни изделия.“ Отбелязана е годината на основаването на фабриката му, 1898 г., какво произвежда тази фабрика (сладкарски изделия), записани са участията на фабриката в Лондонското и Миланското изложение и са изобразени спечелените от нейни изделия медали, 6 на брой. Автобиографичното пано на Аврам Чальовски е израз на неговия морал, според който трудът е най-важната добродетел и единствено правилен път към издигането на човека.
Интeрec прeдcтaвлявaт двeтe пaнa – дoкумeнти, cкулптирaни върху дървo – дoгoвoрът мeжду фaбрикaнтa и рeзбaря и пaнoтo живoтooпиcaниe нa Чaльoвcки в кaртини: oт 10 дo 15 г. – дървaр, oт 15 дo 25 – кирaджия, oт 25 дo 30 г. oвчaр, oт 30 дo 40 г. – бaкaлин, oт 40 г. – фaбрикaнт, зaeднo c нaгрaдитe, кoитo пoлучил зa прoдукциятa нa фaбрикaтa.Maрaнгoзoв рaбoтил 7 гoдини в къщaтa нa Чaльoвcки и мoжe дa ce кaжe, чe тя e билa eдин cвoeoбрaзeн музeй нa твoрчecтвoтo му. Това е паното, върху което са изобразени Чальовски (вдясно) и Марангозов и е описано съдържанието на колекцията.
През 1920 г. Чальовски изгражда втората си фабрика в Бургас (днес се нарича „Победа“ АД), която освен халва, локум и бисквити, започва производството на олио. Тя има самостоятелна жп линия, водоизточник и електроцентрала с дизелов мотор, стопанство за млечни крави, две рафинерии, инсталация за производство на кондензирано мляко, параклис. Тази фабрика той основава, след като купува от гърците Яни Граменидис и Трендафил Теодосиу две сладкарски работилници. На тяхно място открива фабрика за захарни изделия. Двете предприятия в София и Бургас носят името „Индустриална къща за производство на захарни изделия, растителни масла, тахан, какао, шоколад, бисквити, карамел и пр., основана в 1898 г. от Аврам Чальовски“. През 1936 г. се строи и трети клон на гара Искър, оборудван изцяло от Германия, със своя печатница за етикети, фирмени знаци и рекламни материали. „Чальовски и синове“ първи на Балканите произвеждат мляко на прах, яйца на прах и кръв на прах. Тук се произвеждат растителни масла, нишесте и глюкоза. Монтира се батерийна инсталация „БОГАИГ“ от Берлин. Построява се бъчварски цех за амбалаж.
