Познаваме Скандинавието като едно от най-свободните общества днес. Не това обаче ни разказва шведският филм „Граница“, който чрез историята на две митологични същества – хора-тролове, засяга темата за другия. Филмът излиза през 2018 год., режисиран е от Али Абаси и е по едноименния разказ на Айвиде Линдквист от сборника му „Нека старите мечти да умрат“. „Граница“ печели множество награди от престижни кинофестивали и форуми, включително от Кан, като също е и шведският претендент за „Оскар“, за най-добър чуждоезичен филм на 91-то раздаване на наградите.

Историята на филма преминава от частното към общото, защото поставя в центъра си като главни персонажи два трола. Това са същества, типични за скандинавската митология, които са често враждебни към хората и дори се хранят с тях. От тук обаче наративът прави преход към една значително по-обширна тема, която е и неограничена от географските граници. Напротив, тя даже се обуславя от границите. Това е темата за другия.

Тина работи на граничен пункт и там един ден среща друг като нея – трола Воре. Установява се незабавно привличане между двамата и тя започва бавно да открива, че не е единствената, че освен нея и Воре, даже има и цяла общност от тролове, живеещи някъде наблизо. Воре не вижда вече Тина като изрод, а, напротив, тя за него е мярката за нормалност. Той я учи, че те трябва да отстояват своя „суверенитет“ от човеците, да нарочат тях за другия.

Двамата се влюбват и по този начин се засяга и темата за пола. Тя се оказа болезнено актуална в Европа последно време с учредяването на третия пол в някои страни и т.нар. полова неутралност, която в детски градини и училища в Скандинавието понякога се прилага като възпитателен подход. Троловете са хермафродитни същества. Тина по вторични полови белези е жена, а Воре е мъж, но Тина има мъжки гениталии, а Воре – женски. Това ни напомня, че тази двуичност, колкото и някои да я заклеймяват като противоестествена, е всъщност твърде типична в природата. Хермафродитни видове има много, а даже и при хората и двата пола носят закърнели полови белези от противоположния пол. Воре може да се размножава и полово, и безполово (както е например при пчелите), като поколението, родено от оплодена яйцеклетка е различно от онова, родено от неоплодена.

Тина и Воре се натъкват на случай на педофилия у едно уж нормално семейство и Тина, в качеството си на орган на реда, започва да сътрудничи на разследването. Този обрат в сюжета сякаш пита какво е нормалност. Нормалността само параван ли е? Нима тя се определя само от външността, маниерите, начина на говорене и въобще онези установени порядки, които обаче често не са прелюдия към по-дълбоки ценности? Уродливостта, казва Воре, може много често да бъде открита у един такъв привидно нормален дом, обзаведен с обикновени мебели.

Тук именно идва развръзката на филма, пълното разгръщане на думата „граница“. Докато Тина се опитва да спре похитителите, се оказва, че Воре е замесен лично в престъплението с педофилите, а подбудите му са, че иска да навреди на човешкия род. Това води до разрив в техните отношения и до установяването на граница не само между субект и обект, но и между човек и животно. И по-точно, преминаването на тази граница, защото докато Воре е още животно, още тролът от фолклорните приказки, Тина е вече човек. Тя изпитва състрадание към човеците, иска да им помогне, иска да се внедри в цивилизацията, служейки си с мирни методи, защото така постъпват индивидите, преживели еволюцията.