Сюрреализъм или класика – двете модни величия на везните на времето
Коко Шанел и Елза Скиапарели – две модни икони, променили тотално разбиранията за мода, стил и облекло на твърде консервативното по онова време общество. И не само това, тези две дами се превръщат в еталон във висшата мода и продължават да диктуват тенденциите, дори и след смъртта си. Ето колко влиятелни се оказват те. Все пак, една от двете надделява, въпреки равностойната съпротива, устоявайки не само на конкуренцията, но и на времето – вечният съдник.
Коко Шанел
Елза Скиапарели се ражда седем години по-късно – Рим, 1890 г. Семейството ѝ е заможно и тук идва съществената разлика между нея и Коко. Майката на Елза е неаполитанска аристократка, баща ѝ е учен с множество различни интереси. Елза от малка се увлича по древните култури и религиозните обреди, които я вдъхновяват да пише поезия. Заради неприемливото според родителите ѝ творчество, Елза е изпратена в швейцарски пансион със сериозна дисциплина, откъдето тя успява да се измъкне, обявявайки гладна стачка.
Париж и Рим – двете модни столици, очакват рождението на новите диктатори на женския вкус и маниер на обличане. Габриел Шанел се ражда през 1883 г. в Сомюр – малко градче в близост до реката Лоара. Тя е едно от петте деца на дребен търговец. Когато Коко е на 11 години, майка ѝ умира от туберкулоза, а баща ѝ напуска дома, твърдейки, че се нуждае от по-добра работа, за да изхрани децата. Те са изпратени в приют за сираци в католически манастир, където Коко се научава да шие, без да знае колко важна роля ще изиграе в живота ѝ това умение, а още по-малко, че Париж ще бъде нейно завоевание, както и целия свят.
Елза Скиапарели
Това вероятно е единственият момент в живота ѝ, когато е изпитвала глад. За разлика от Коко, Елза никога не е познавала мизерията и страха за утрешния ден, нито силата на амбицията да успееш там, където другите твърдят, че не ти е мястото.
Желанието за приключения и опознаване на света изпраща Елза в Англия, където неин приятел ѝ предлага работа като детегледачка на сираци в една селска къща. Това обаче се оказва неподходяща работа за изтънчената госпожица и тя бързо напуска острова, заминавайки за Париж, вместо да се върне с подвита опашка в Рим при родителите си. По-късно Скиапарели бяга от Париж по същия начин, този път за да се спаси от нежелан брак. Заминава за Лондон, където среща бъдещия си съпруг – Уилям де Вент де Керлор. Ражда момиченце на име Гого. Постепенно чрез приятели и познати бързо Елза навлиза в модния бранш. Почти веднага след раждането на детето обаче, Керлор ги изоставя и Елза заминава за Ню Йорк, където получава подкрепа от близка приятелка – Габи Пикабия. Там започва връзка с оперния певец Марио Лоренти, а благодарение на Пикабия влиза в кръга на сюрреалистите и движението „Дада“ (дадаизъм). През 1922 г. се връща в Париж, където стартира истинската си кариера на дизайнер.
Шанел почти няма детство или поне не такова, каквото имат повечето деца. На 18-годишна възраст напуска манастира и започва работа като шивачка в местна работилница. Вечер пее в кабаре, посещавано от кавалерийски офицери. По това време получава псевдонима Коко, за чийто произход все още се спори. Едни го свързват с песента, която често е пеела „Кой е виждал Коко“, други смятат, че идва от френската дума за държанка. Самата Габриел твърди, че баща ѝ ѝ го е дал. Шанел се надява, че ще успее да направи кариера като изпълнител на шоу програми и неуморно работи за постигането на тази своя мечта. На прага на мизерията, съдбата я среща с бившия офицер Етиен Балсан и на 23 г. тя става негова любовница. Няколко години живее с него в имението му и така успява да създаде връзки във висшето общество. После се влюбва в близък приятел на Етиен – капитан Артур Едуард – английски аристократ, с който има красива любовна връзка. Артур ѝ помага да се установи в самостоятелно жилище и да отвори първия си бутик в Довил. Тъкмо той окуражава нейната самостоятелност и я насърчава да прави това, за което е призвана. Това е първият човек, който действително вярва в нея и ѝ вдъхва увереност, че ще се справи.
През 1913 г. бутикът в Довил отваря врати. В него се продават изключително иновативните за времето си шапки на Коко, силно отличаващи се от останалите на пазара, с подчертана индивидуалност и изтънчен вкус, без излишни цветя и тежка за носене украса. През 1920 г. Шанел отваря бутик и в Париж. През следващото десетилетие тя представя превърналата се в любима на всички малка черна рокля. Цвят, който до този момент се използван само за траур, тя превръща в истински символ на стил и класа. Коко винаги е търсела гениалната простота и изчистеност на моделите си. Тя първа посяга към по-евтините материали като трикото, което е меко, удобно и се оказва печелившата ѝ карта, защото дамите от висшето общество полудяват по него. Коко също така дръзва да махне задължителния корсет от женското облекло, защото „луксът трябва да е удобен, в противен случай той не е лукс“ – както твърде самата тя.
Модели на Коко Шанел
Скиапарели прави своя голям пробив през 1927 г. с прословутия си пуловер с декорация на шал около деколтето и с него буквално си присвоява Париж. Всички са възхитени от моделите ѝ и желаят да ги носят. По-късно създава и своята пола-панталон, която е тотална революция в модата. Париж става твърде тясна сцена за изява на две толкова талантливи дизайнерки, радващи се на огромно внимание. В един момент им се налага да делят едни и същи клиенти. Казано на съвременен език, двете имат една и съща „таргет група“, което неминуемо ги прави конкурентки. Така се заражда един своеобразен конфликт и неспирно съревнование. А когато херцогиня Уолис Симпсън – една от най-елитните клиентки на Коко Шанел, си поръчва рокля при Елза Скиапарели, започва истинска война за доказване коя от тях е по-добрата.
Общото между двете дизайнерки (и това е може би най-силната им черта) е безумната амбиция да успеят, с тази разлика, че Коко Шанел е била лишена от онзи първи начален старт, който е имала Елза, благодарение на богатото и известно семейство, наред с приятелските си връзки на високо ниво. Французойката е трябвало първо да се справи с бедността и трудния живот на сираче, сама да изгради връзки в обществото и да се издигне от нищото. Елза е притежавала стабилна основа, върху която да стъпи, без да се налага да мисли за препитанието си още от крехка възраст. Затова нейният успех идва бързо и някак естествено. Единственият мрачен момент в живота на Скиапарели е, когато остава сама с малкото си дете, диагностицирано с детски паралич. Но тя винаги е имала подкрепата на родители и приятели. Докато Шанел е трябвало да изстрада успеха си предварително – съвсем сама.
Втората световна войната е тежка и за двете дизайнерки. Скиапарели затваря вратите на своя бутик, но продължава да твори модели. Шанел също е принудена да затвори по време на окупацията, но остава в Париж и то не къде да е, а в хотел „Риц“. Скоро тръгват слуховете, че има връзка с нацистки офицер, който ѝ е издействал престоя в най-скъпия хотел в това смутно време. След края на войната е обявена за съучастник на немците и дори е арестувана, но по съвет на Чърчил е освободена, при условие, че ще напусне Франция. Шанел заминава за Швейцария, където остава до 1953 г. След 20 години отсъствие на модната сцена, през 1954 г. представя новата си колекция, която е посрещната студено във Франция, но в Америка направо я обожествяват. Кариерата ѝ отново тръгва нагоре, Шанел си сътрудничи с имена като Одри Хепбърн и Лиз Тейлър. Нейна клиентка е самата Жаклин Кенеди.
Елза Скиапарели също жъне успех и гради мащабна кариера. Вдъхновена от творчеството на Салвадор Дали, тя създава крещящи модели, които се превръщат в сензация. Тъкмо художникът и неговите картини я вдъхновяват да направи известната шапка във формата на обувка и роклята с омари, които ѝ печелят световна слава. Скиапарели обича ярките цветове и не се страхува да експериментира. За нея смисълът на модата е да провокира и да предизвиква бурни реакции – без значение дали на възмущение или възхита. Една от най-известните ѝ колекции носи названието „Циркова колекция“. Тя е силно повлияна от Дали и сюрреализма. Творчеството на Елза по-скоро се доближава до имитацията и наподобяването на чужди артистични прояви, като тези на Дали, както и любимите ѝ древни култури и татуировките, отколкото до истинския творчески порив. Тя използва като вдъхновител абсолютно всичко, което ѝ хване окото и го привежда във вид на облекло, стига то да е екстравагантно и крещящо.
За Коко Шанел модата е точно обратното. Моделите ѝ носят усещане за комфорт и изчистеност, която подчертава индивидуалността на жената и ѝ дава възможност да се изрази. Неслучайно така често е повтаряла, че жената трябва да ухае на себе си, но по-добре, което става мото на парфюма ѝ „Chanel № 5“. За нея индивидуалността и удобството са преди всичко, както и строгата класика, която прави жената женствена, но не похотлива, официална, но не претенциозна.
Елза също създава свой парфюм, вдъхновена от Салвадор Дали. Нарича го „Shocking“, а по негово настояване флаконът е във формата на манекен. Както всичко останало, уханието на този парфюм е всичко друго, но не и деликатна изчистеност. Той е това, което Скиапарели обича да прави – shocking (скандален).
Времето минава, модата се мени, но класиката остава. На 70 годишна възраст Шанел прави изключителен триумф. По това време Скиапарели отсъства от модния подиум, моделите ѝ могат да бъдат видени в музеите по целия свят, но не и по телата на съвременните жени. Те са се отказали от крещящата визия на дрехите ѝ и са ги оставили за музеите. В ежедневието си те залагат на удобството и неувяхващата красота на класическите модели на Коко Шанел. Така класиката устоява на времето и затвърждава името на Шанел като дизайнер номер едно в света. Съдбата все пак се отблагодарява за изтърпяното страдание.
