Цанко Серафимов
Кой и защо реставрира
„Случаят проф. Дина Станишева”
Македонският език е „заченат” в лабораториите на Коминтерна в Москва и, без да е кодифициран, е обявен за официален на 2 август 1944 г. от Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ). Кодифицираната норма на македонските диалекти е утвърдена през периода 1945 – 1950 г. А вестник „Нова Македония”, както вече бе казано, е най-старият писмен паметник на този език.
Един от идеолозите на „македонския” език е съветският професор Самуил Борисович Бернщайн. Той сам съобщава за своята „акушерска” роля в създаването на този коминтерновски „продукт”: „Моята гледна точка по Македонския въпрос печатно съм изказал още през 1938 г. в статия, специално посветена на македонския език”. И дава две много ценни препоръки, които „създателите” на „македонската” азбука и „македонския език” стриктно съблюдават: 1. „Новият литературен език не трябва да бъде създаван въз основа на източните говори (в Македония – Ц. С.). Такъв език би бил много близък до българския.” (Наставникът препоръчва централните македонски говори). 2. (По въпроса за графиката) „…не е необходимо да се приемат всички архаични букви от българската азбука – голямата носовка, малката носовка, ятовата гласна…”
Проф С. Бернщайн има голям „принос” в налагането на „македонския език” в съвремената славистика – разкрива катедра по „македонски език”в Московския държавен университет „М. В. Ломоносов”; използвайки научното и политическото си влияние, съдейства за създадване на подобни катедри и в други страни.
За осъществяването на Сталинския проект за създаване на нови нации, които в бъдеще да се поставят под съветски контрол, професорът се нагърбва и с подготовката на научни кадри за тази цел. Едно от имената е Дина Мухина, родена в Архангелск, която под научното ръководство на проф. С. Б. Бернщайн защитава кандидатска дисертация(днес – докторска).
Младият учен Дина Мухина, вече с фамилията Станишева, през 1958 г. започва работа в София, в Секцията по славянско езикознание в Института за български език при БАН. Нейната кариера е гарантирана както заради научното покровителство на всемогъщия съветски професор, така и заради партийния статут на съпруга й Димитър Станишев, който се издига до секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия.
Няма да повтарям колко продажна и антибългарска бе политиката на БКП по Македонския въпрос и колко страдания донесе това на българите в Македония – и в Пиринския край, и край Вардар, и в Беломорието. Дори когато в края на 50-те и през 60-те години на ХХ в. отношенията между СССР и Югославия бяха обтегнати, поради което България се опита да се откаже от Георги-Димитровския курс по Македонския въпрос, у нас имаше сили, които продължиха да да се „трудят” за осъществяване на коминтерновските блянове, от които всъщност Кремъл не беше се отказал. Затова от време на време избухваха уж приспаните кратери на агресивния македонизъм. Такава силна по трайност антибългарска отрова се разнесе над страдална Македония и над цяла България и през 1979 г. – проф. Дина Станишева и още няколко нейни колеги от Института по български език при БАН, всички последователи на проф. С. Б. Бернщайн, открито застанаха на коминтерновската антибългарска теза за съществуването на „македонски език, нация и култура”. Но македонската българска кръв на председателя на БАН акад. Ангел Балевски, който е от стар охридски род, се бе разбунтувала и той уволнява всички от групата на проф. Дина Станишева. Това можа да се случи, само защото Ангел Балевски в това време бе от най-близкото обкръжение на Тодор Живков и част от ловната му дружинка…
Но отровителката на българщината в Македония бе назначена във Факултета по славянски филологии в Софийския университет. И тук дейността й не е по-малко зловредна. Не са един и двама нейните студенти, в които е вградила бацила на отцепредателството. Един от днешните най-злостни апологети на македонизма журналистът Георги Коритаров е завършил сръбско-хърватска филология именно във Факултета по славянски филологии… Опитен в професията и в битността си на агент с псевдоним Алберт, той „реставрира” „Случаят проф. Дина Станишева”, за да го използва като аргумент срещу становището на БАН, че „официалния език на РС Македония е регионална норма на българския език” и „говорите от непрекъсваемото диалектно землище обхващат историко-географските области Мизия, Тракия и Македония”, становище, което, според него, е научно необосновано… В своята безпрецедентна за български журналист яростна защита на македонизма той се възправя и срещу Декларацията на българския парламент във връзка с разширяването на ЕС и Процеса на стабилизиранете и асоциране на РС Македония и Р Албания. Георги Коритаров твърдо застава зад коминтерновските сърбокомунистически твърдения на Македонската академия на науките и изкуствата, че „официалният книжовен език на РС Македония е отделен самостоятелен език с континуитет и генеалогия”, определян в Скопие като „македонски”.
